АФП: Поколението на Тянанмън гледа Китай с ужас

В нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г. танкове на китайската армия сложиха брутален завършек на седем седмици на демонстрации с искания за демократични промени на площада Тянанмън в Пекин.

Известният в Китай като "Инцидентът от 4-и юни“ е оглавен от студенти, бунтуващи се срещу режима и призоваващи към демокрация. Кулминацията на месеците на протести е гладна стачка от май 1989 година и масов марш на площада. Правителството в Пекин обявява военно положение и изпраща армията.

Репресията, при която бяха убити стотици хора, остава тема табу в Китай, където официалният брой на жертвите и до днес не е публикуван от комунистическия режим.

Едно събитие, видяно по два различни начина

Кървавите репресии на площад Тянанмън преди 30 години имунизираха Китай срещу политически бунтове. "Инцидентът" от 4 юни 1989 г. "се е превърнал в едно забравено историческо събитие" и че именно тази забрава е позволила на Китай да постигне забележителното си икономическо развитие", пише в редакционна статия от днес китайският всекидневник "Глобал таймс", цитиран от Франс прес. Близкият до управляващата китайска комунистическа партия вестник отбелязва, че "след инцидента Китай успя да се превърне във втората икономическа сила в света с бързо подобряване на жизнения стандарт".

"Ваксинирайки китайското общество, инцидентът от Тянанмън изключително много увеличи имунитета на Китай срещу каквито и да било политически вълнения в бъдеще", посочва изданието.

They faced down the tanks in Tiananmen Square. Now they want their children to forget it https://t.co/gd44SYC7wE pic.twitter.com/w3jtgfI5no

— CNN (@CNN) 3 юни 2019 г.

Според "Глобал таймс" в днешен Китай не съществуват политически условия за възпроизвеждане на бунта отпреди 30 години. В редакционния си материал вестникът изтъква, че обществото вече е получило необходимата доза трагедии, станали в Съветския съюз, Югославия и някои арабски държави.

Китайският министър на отбраната Вей Фънхъ заяви в неделя в Сингапур, че тогавашните китайски власти са взели правилно решение, изпращайки танкове срещу събралото се на Тянанмън множество.

"Последните 30 години доказаха, че Китай изключително много се е променил". Благодарение на взетите от тогавашното китайско правителство мерки "Китай се радва на стабилност и развитие", изтъкна Вей. 

"Поколението на Тянанмън гледа Китай с ужас"

Тридесет години след като избягаха от куршумите и танковете, изгнаниците от Тянанмън смятат, че мечтата им за един демократичен Китай е по-далечна от всякога, докато родината им затъва в авторитаризъм и пропаганда. Това пишат за Франс прес Джеръм Тейлър и Ян Чжао, които са провели интервюта с оцелели. 

При управлението на президента Си Цзинпин потисничеството достига отдавна невиждани равнища. Държавният апарат използва помощта на свръхмодерните технологии, за да следи гражданите и да запушва устата на критиците.

30 years after Tiananmen massacre, Hong Kong fears for its freedoms https://t.co/lsNK5z4SbM via @WSJ

— Tom Flowers 🎧 (@TomFlowers) 3 юни 2019 г.

"Няма никаква причина човек да е оптимист за Китай, като се вижда какво става", каза Чжо Фънсо. Той е бивш студентски лидер, който е бил на пето място в списъка на най-издирваните от Пекин лица, а днес живее в САЩ.

"Това, което допреди година беше невъобразимо, днес става действителност. Даже романът "1984" не можеше да стигне толкова далеч", заявява той, имайки предвид класическата творба на Джордж Оруел.

Повечето млади хора, които излязоха на улицата през 1989 г., днес са прехвърлили петдесетте. Страхът, че споменът за репресиите ще изчезне, е голям: "Великата компютърна стена" и цензорите на режима гарантират един прочистен от всякакво споменаване на Тянанмън интернет.

В западните университетски кампуси реториката на някои китайски студенти придобива все по-националистични оттенъци.

"Няма вече никаква причина да сме оптимисти за младото поколение по кампусите днес. Те са израснали в сянката на Великата компютърна стена, индоктринирани са от бебета", казва Чжо. 

Фан Чжън, чиито крака са премазани от танк при репресията от 4 юни 1989 г., също не е оптимист.

Последното, което си спомня преди да изгуби съзнание, е било как потрошените му кости пробиват кожата му. Това, че е в инвалидна количка обаче не го спира да обикаля света и да разказва историята си.

"Все повече съм песимист. Правителството използва всякакви средства да контролира населението. Свръхмодерните технологии позволяват на държавата да следи народа", казва той от Сан Франциско, където живее.

Повечето политически активни оцелели живеят в САЩ, след като много от тях са лежали в затвора и с години са искали паспорти от китайските власти.

Фан Чжън е искал на всяка цена да се върне в Китай за погребението на баща си, който е починал през февруари. Консулството в Сан Франциско му издало виза, която била анулирана няколко часа по-късно.

"Бях много разочарован. Дъщерите ми пък обичат Китай още по-малко", казва той.

In The New York Times Opinion Section, the editorial board writes, "Even after 30 years, erasing the history of the massacre in Tiananmen Square remains an obsession of the Chinese Communist Party." https://t.co/ES6vxRW61q

— Seth Felson (@sethfelson) 3 юни 2019 г.

От всички интервюирани от АФП оцелели, Ван Дан е най-малко песимист.

Той също е бил в челните места на черния списък на Пекин. Излежал е две присъди затвор преди да отиде в САЩ.

Според него президентът Си Цзинпин е един "втори Мао", но той се утешава, като си припомня, че управлението на Великия Кормчия един ден е приключило.

"Диктаторските или авторитарните режими не могат да променят човешката природа. Затова имам надежда за бъдещето. Не знам кога или как ще стане, но знам, че ще стане", казва той.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram