К итайските власти заявиха днес, че тялото на починалия преди два дни дисидент и носител на Нобелова награда за мир Лю Сяобо е било кремирано.
Китайският дисидент Лю Сяобо с Нобелова награда за мир
Съпругата на нобеловия лауреат за мир е под домашен арест
На специална пресконференция властите в град Шънян в Североизточен Китай, където Лю се лекуваше от рак и почина в четвъртък на 61-годишна възраст, посочиха, че кремацията се е състояла тази сутрин. Това станало на церемония в тесен кръг, на която присъствали съпругата му и негови приятели.
Говорител на властите каза, че членове на семейство на Лю са разпръснали праха му в морето. Показани бяха и видеокадри как прахът се разпръсква от лодка в морето.
Близки на семейството, цитирани от Ройтерс, казаха, че този начин
властите искат да заличат всяка следа от най-известния политически затворник в страната
и да не остане място за поклонение пред паметта му.
На брифинга на властите беше и по-големият брат на дисидента - Лю Сяогуан, за когото приятели и съмишленици на покойния смятат, че не е подкрепял политическата дейност на брат си. Той благодари на управляващата комунистическа партия и на правителството за организацията на погребението с оглед на "специалното положение" на покойния.
Cinzas de Liu Xiaobo são lançadas ao mar na presença da sua viúva https://t.co/v0nEOPNSGn
— Agência EFE Portugal (@EFEportugal) July 15, 2017
Лю Сяобо, който от десетилетие беше трън в петата на Пекин, почина от рак на черния дроб. Дисидентът беше заявил, че желае да се лекува в чужбина. Искането му беше подкрепено от международната общност, но отхвърлено от Пекин, който го сметна за намеса във вътрешните работи на Китай.
Във видеото вижте кадри от демонстрация в Хонгконг в края на юни с искане за освобождаване на Сяобо.
Болницата в Шънян увери в началото на този месец, че подобно пътуване ще е опасно предвид състоянието на Лю. Германски и американски лекар обаче изказаха противоположно мнение, заявявайки, че е възможно болният да бъде преместен в чужбина.
Йе Ду, дисидент, близък до семейството на Лю Сяобо, обясни, че Пекин иска да задържи политическия си опонент до смъртта му. Извън Китай Лю "можеше да прави политически изявления като носител на Нобелова награда, което щеше да се отрази негативно на Китайската комунистическа партия и на страната", заяви той пред АФП.
През 2010 г. Лю Сяобо стана първият китаец, получил Нобелова награда за мир
"за продъжителната си ненасилствена борба за основни човешки права в Китай", според изявлението на Норвежкия Нобелов комитет. Наградата му беше поставена на празен стол, защото Лю беше пратен в затвора година по-рано.
Връчиха Нобела за мир на празен стол
През 2008 г. той беше задържан, а година по-късно осъден за подривна дейност срещу държавата.
В текст, прочетен на церемонията тогава, дисидентът заяви, че "отговаря на враждебността на режима с добронамереност и на омразата с любов".
И след като беше осъден на 11 години затвор през 2009 г., Лю Сяобо все още настояваше, че "няма врагове", припомня ДПА.
"Вярвам, че работата ми беше справедлива и че някой ден Китай ще бъде свободна и демократична страна", заяви той.
Thousands march in Hong Kong in memory of Liu Xiaobo https://t.co/1EhdStL42p pic.twitter.com/OZmlX9dHh5
— Channel NewsAsia (@ChannelNewsAsia) July 15, 2017
Пекин обаче не прие присъждането на Нобелова награда за мир на затворник и замрази отношенията си с Норвегия. Те се нормализираха едва през 2016 г., за голямо облекчение на износителите на норвежка сьомга, припомня АФП.
Заради заболяването си Лю беше освободен условно от затвора за лечение в болницата в Шънян през месец май тази година. Новината за освобождаването му обаче беше обявена едва в края на юни.
Множество правозащитни организации и близки на Лю обвиниха Пекин, че е изчакал здравословното му състояние да се влоши, преди да го освободи. Властите обаче твърдят, че той е бил лекуван от опитни лекари.
Лю беше водеща фигура в демократичното движение на Тянанмън през 1989 година
Той се бореше в подкрепа на демокрацията и за свободата на словото в продължение на повече от две десетилетия, въпреки опитите на властите да го принудят да мълчи, което му спечели много почитатели в Китай и в чужбина.
Роден през 1955 г. в североизточния град Чанчун, още през 1989 г. Лю беше уважаван литературен критик и автор на философски есета.
През 1996 г. се жени за Лю Ся, разведена също като него. Скоро след сватбата си е изпратен за три години в лагер за "превъзпитание чрез труд" заради продължаващата си обществена дейност, припомня ДПА. Дори след освобождаването си обаче той продължава да пише и публикува есета, критикуващи еднопартийната политическа система при управлението на Комунистическата партия.
През 2001 г. публикува есе, в което критикува преследването на сектата Фалунгун, определена като "зъл култ" след антиправителствени протести през 1999 г., припомня ДПА.
От 2003 г. Лю оглавява група на независими китайски писатели и публикува редовни критики към китайската политика и общество в чуждестранни сайтове. През 2004 г. получава награда за свободата на медиите от "Репортери без граници".
Лю се изказваше още по-свободно преди Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., като заяви, че правителството е нарушило обещанията си преди игрите. Той отхвърли оптимизма на някои западни политици и анализатори, които заявиха, че ако Китай бъде избран за домакин на Олимпиадата, ще се подобри политическата свобода и състоянието на човешките права.
Същата година той и други дисиденти призоваха Пекин да позволи разследване на ООН в тибетските райони на Китай и да води преки преговори с Далай лама, тибетския духовен лидер в изгнание. Малко след като антикитайските протести доведоха до етническо насилие, Лю и други активисти обвиниха правителството за допуснати според тях сериозни грешки. Според тях политиката спрямо Тибет се е провалила.
Полицията арестува Лю в дома му в Пекин през 2008 г., докато той пишеше член от документа "Харта 08", явно кръстена по аналогия с чехословашката Харта 77. В "Харта 08" се отправяха призиви за радикални промени в Китай, целящи създаването на свободна, демократична и основана на конституцията страна.
В документа имаше призиви и за освобождаването на всички политически затворници. 303-та подписали я дисиденти излагаха в него идеите си за превръщане на Китай в либерална демокрация и изразяваха съжаление за липсващите, според тях, свобода, равенство и човешки права при управлението на Китайската комунистическа партия.
Лю беше единственият, понесъл удара за създаването на "Харта 08", заяви неговият приятел Ху Цзя. По този начин той стана символ на китайската либерална мисъл, общи ценности и демократизацията на Китай, добави Ху, според който Лю е мечтаел за реформа на цялото общество.
В изявление по повод присъдата, наложена му през 2009 г., Лю каза: "Отдавна знам, че когато независим интелектуалец се противопостави на авторитарна държава, първата стъпка към свободата често е стъпка, направена в затвора", заяви той.
Лю стана първият носител на Нобеловата награда за мир, починал в условия на лишаване от свобода, след германския пацифист Карл фон Осиецки през 1938 г., отбелязва Франс прес. Фон Осиецки, който бе задържан от властите в нацистка Германия, също почина в болница.
Името на Лю Сяобо е табу в официалните медии, с изключение на англоезичните издания, които го определят като "осъден престъпник". Като цяло Лю Сяобо остава сравнително неизвестен за широката общественост в родината си.
Лю Сяюбо беше политическа пионка на Запада, писа след смъртта му китайският в. "Глобал таймс", докато целият свят изказваше почит към паметта на покойния дисидент.
Говорителят на китайското външно министерство Гън Шуан заяви, че Лю е бил осъден престъпник
и че китайските медицински институции са положили всички усилия за лечението му. "Китай е страна, в която се спазва върховенството на закона. Случаят е вътрешен въпрос на Китай и други държави не трябва да правят неуместни изявления. Призоваваме съответните страни да зачитат съдебния суверенитет на Китай и да не се намесват в китайските вътрешни работи в този конкретен случай", добави китайският представител.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изразиха в съвместно изявление тъгата си от кончината на китайския нобелов лауреат и призоваха Пекин да освободи политическите затворници.
