Ц ените на петрола и златото рязко скочиха, а основните борсови индекси по света потънаха, след като Израел нанесе удари по цели в Иран. Ескалацията на конфликта в Близкия изток – стратегически регион за световното производство на петрол – доведе до внезапен скок на цените на суровия петрол Brent, който се покачи с над 10% след новината за атаките и достигна най-високите си стойности от януари насам, предаде The Guardian.
По-късно цената се понижи, но все пак се повиши с 5,5% до $73,12 за барел, което е на път да запише най-голямото дневно покачване от 2022 г. насам.
*Във видеото: Израел нанесе въздушни удари по Иран, атакувани са военни и ядрени обекти
По информация на „Ройтерс“ това са най-големите еднодневни печалби за двата бенчмарка от март 2022 г. насам, когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.
„Скокът в цената на Brent отразява както непосредствените рискове за доставките, така и усещането, че негативното развитие на събитията може да удължи периода на ескалация – за разлика от предишния сблъсък между Израел и Иран“, пише в анализ Ахмад Асири, стратег в Pepperstone..
BREAKING: Gold and Oil Prices Soar After Israel Attacks Iran's Nuclear Facilities.
— CediRates (@CediRates) June 13, 2025
Gold going up means more forex for Ghana as we sell gold at high prices, but Oil’s high prices will affect fuel. An Israeli official says operation against Iran will last for at least two weeks pic.twitter.com/lZfjtyB0CC
В Лондон индексът FTSE 100, който затвори на рекордно високо ниво в четвъртък, отчете спад от 50 пункта още в първите минути на търговията.
Силното поскъпване на петрола засегна тежко авиационния сектор, след като авиокомпаниите освободиха въздушното пространство над региона. Инвеститорите потърсиха безопасни активи, като злато и швейцарски франк. Акциите на собственика на British Airways – IAG, и нискотарифния авиопревозвач easyJet поевтиняха с над 4%.
В горната част на FTSE 100 се нареди производителят на оръжие BAE Systems, чиито акции поскъпнаха с близо 3% на фона на тревогите, че напрежението между Израел и Иран може да се задълбочи. Петролните гиганти BP и Shell също се представиха силно, с ръст от 2%.
Цената на златото се повиши с 1,5% до 34 434 долара за унция, доближавайки се до историческия рекорд от 3500 долара, достигнат през април. Швейцарският франк и японската йена поскъпнаха спрямо долара с около 0,4%.
„Геополитическата ескалация внася още един слой несигурност към и без това крехките нагласи на пазарите“, коментира Чару Чанана, главен валутен стратег в Saxo Bank.
В Азия фондовите пазари също последваха негативната тенденция: японският Nikkei спадна с 1,3%, южнокорейският Kospi – с 1,1%, а хонконгският Hang Seng – с 0,8%. В Европа водещите пазари в Германия, Франция, Италия и Испания записаха спадове от над 1%.
Паневропейският индекс Stoxx 50 също поевтиня с 1,6%, а настроенията отвориха възможност за нова разпродажба и на Уолстрийт, като S&P E-mini загуби 1,7%, а Nasdaq – 1,8%.
Израел, който обяви нападението си като „превантивен удар“ по иранската ядрена програма, въведе извънредно положение, след като армията му съобщи за изстрелването на 100 ирански дрона като ответна реакция.
Американският държавен секретар Марко Рубио определи израелските удари в Иран като „едностранно действие“ и заяви, че Вашингтон не е замесен.
Пренасочването на капитали към убежища доведе до спад на доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ до едномесечно дъно от 4,31%. Доларовият индекс поскъпна с 0,5%, докато еврото се понижи с 0,4%, а британският паунд – с 0,5%.
„Не само перспективите за намаляване на иранския износ предизвикват безпокойство, но и потенциалът за прекъсване на корабоплаването в Ормузкия пролив – ключов маршрут, през който преминава около 20% от глобалните потоци на петрол и още по-голяма част от превоза на втечнен природен газ“, коментира Дерън Нейтън, ръководител отдел „Изследвания на капитала“ в Hargreaves Lansdown.
Главният пазарен анализатор на CMC Markets Йохен Щанцл допълва: „Инвеститорите са изправени пред перспективата за две войни и продължаващи търговски конфликти, което налага преоценка на всички рискове. Цените на златото се насочват към рекордни нива, акциите са под силен натиск, а доларът укрепва. Събитията от последните часове провокираха масово пренасочване към по-ниско рискови активи.“
Каква е реакцията на световните лидери
Американският президент Доналд Тръмп заяви в интервю за телевизия Fox News след началото на израелското нападение срещу Иран, че "няма как Иран да притежава атомна бомба". Toва написа репортерката на медията Дженифър Грифин в социалната мрежа X.
"Няма как Иран да притежава атомна бомба и ние се надяваме да се върнем на масата на преговорите. Ще видим" са думите на Тръмп, цитирани от Грифин.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио каза, че САЩ не са участвали в ударите на Израел, добавяйки в изявление, че “нашият основен приоритет е защитата на американските сили в региона.”
Министерството на външните работи на Саудитска Арабия заяви, че “крещящата израелска агресия” подкопава “суверенитета и сигурността на Иран и представлява явно нарушение на международните закони и норми.”
Президентът на Ливан Джоузеф Аун каза, че атаките на Израел “са насочени към всички текущи усилия и инициативи за стабилност в региона.” Премиерът Наваф Салам нарече атаката “грубо нарушение на международното право и иранския суверенитет.”
Говорителят на Министерството на външните работи на Индия каза, че страната “следи отблизо развиващата се ситуация, включително доклади, свързани с атаки срещу ядрени обекти, ” и призова двете страни да избягват ескалация. Той каза, че Индия има “близки и приятелски отношения както с Израел, така и с Иран.
Султанатът на Оман нарече атаката “опасна ескалация и грубо нарушение на Хартата на ООН и принципите на международното право.”
Премиерът на Великобритания Кийр Стармър каза, че “Стабилността в Близкия изток трябва да бъде приоритет и ние ангажираме партньори за деескалация.”
Министерството на външните работи на Пакистан заяви, че осъжда атаките на Израел, които “явно противоречат на Хартата на ООН и основните принципи на международното право.” Министерството каза: “Пакистан е в решителна солидарност с народа на Иран.”
Министерството на външните работи на Катар нарече ударите “опасна ескалация ” и призова международната общност “да сложи край на тези израелски нарушения.”
Министерството на външните работи на Обединените арабски емирства призова Съвета за сигурност на ООН “да предприеме спешни и необходими мерки за постигане на прекратяване на огъня.”
Посолството на Китай в Иран нарече ситуацията в Иран “тежка и сложна, като призова китайските граждани в страната да засилят собствените си предпазни мерки за сигурност.
Премиерът на Нова Зеландия Кристофър Луксън предупреди, че “рискът от грешни изчисления е висок.”
Външният министър на Австралия Пени Уонг каза, че Канбера е “разтревожен” от ескалацията. Тя призова всички страни да дадат приоритет на диалога и дипломацията, като каза: “Това рискува допълнително да дестабилизира регион, който вече е нестабилен.”
Китай твърди, че се противопоставя на "нарушаването на суверенитета на Иран"
Китай е “силно загрижен” за “тежките последици”, които атаката на Израел срещу Иран може да донесе, каза китайското външно министерство.
“Китай се противопоставя на всяко посегателство върху суверенитета, сигурността и териториалната цялост на Иран и се противопоставя на действия, които ескалират напрежението или разширяват конфликта. Внезапното възраждане на напрежението в региона не е в ничий интерес", каза говорителят Лин Джиан пред репортери.
“Китай призовава всички заинтересовани страни да направят повече за насърчаване на регионалния мир и стабилност и да избегнат по-нататъшна ескалация на ситуацията. Китай е готов да играе конструктивна роля в подпомагането на деескалацията на ситуацията.”
