В средата на октомври 1961 година, точно навреме за 22-рия конгрес на КПСС, Никита Хрушчов обявява, че смята да взриви водородна бомба със заряд от 50 милиона тона тринитротолуол (50 килотона). Тогава той се хвали: „Имаме и бомба със заряд от 100 милиона тона. Но няма да я изпробваме, защото така може да изпочупим и собствените си прозорци", пише в обширна публикация по темата германският "Ди Велт", цитирана от Deutsche Welle.
Американският президент Джон Кенеди реагира незабавно, припомня изданието. „Експлозията на такава бомба не може да има оправдана цел", посочват тогава от Белия дом. Най-мощната бомба, тествана дотогава от САЩ, е била със заряд от 15 мегатона.
Безпокойството е голямо. Радиоактивното замърсява би могло, в зависимост от ветровете, да обхване район на площ от 25 000 до 50 000 квадратни километра. Съществува също така и опасност от изгаряния от втора степен на разстояние 56 километра от епицентъра на взрива. В радиус от 19 километра около него ударната вълна би унищожила всичко, а огненото кълбо би изгорило всичко в най-вътрешния кръг с радиус от 4 километра около детонационната точка.
Да надникнем в тайните бункери на политици и диктатори
Взривната вълна обикаля земното кълбо два пъти
Тези предупреждения обаче изобщо не впечатляват Хрушчов, пише по-нататък „Ди Велт". Той нарежда на своя посланик в ООН Семьон Запаркин да обясни цинично следното: „Бомбата трябва само да гарантира, че Хирошима и Нагасаки никога няма да се повторят. Това е истинският днешен хуманизъм". Замисълът на Хрушчов е да изплаши до смърт американците.
Следва заповедта за експлозията - на 30 октомври 1961 година около 11,30 московско време огромният стратегически бомбардировач Ту-95 пуска „изделието" (както го наричат руснаците официално) от над 10 000 метра височина над остров "Нова земя". Бомбата е снабдена с парашут, за да има достатъчно време екипажът на самолета да се отдалечи и да не пострада от експлозията. Бомбата е с размери два на осем метра и тежи 27 тона.
6 факта за ядрените тестове на САЩ, проведени между 1946 и 1958 г.
При взрива, последвал две минути след хвърлянето ѝ от самолета, огнено кълбо обхваща земната повърхност, а атомната гъба за кратко време си издига на височина над 64 километра, тоест стига до мезосферата - средния от трите атмосферни слоя. Ударната вълна обикаля глобуса два пъти и чак на третия път отслабва дотолкова, че може да бъде измерена само с най-чувствителни уреди. Освен това бомбата предизвиква трусове от шеста степен по скалата на Рихтер.
Доколкото е известно, при експлозията не е загинал никой. На острова с дължина 900 километра тогава живеят само няколкостотин души, но нито един от тях не се е намирал на по-малко от 100 километра от мястото на взрива.
Кубинската криза: Как светът успя да избегне ядрена война преди 60 години
Повратна точка за ядреното разоръжаване
Както посочва „Ди Велт" - тази бомба не е била подходяща за военни цели. Самолетът е можал да я хвърли само защото е била модифицирана и клапите на бомбения отсек са били премахнати. От 1962 до 1964 година в САЩ и в Съветския съюз следват още над сто ядрени експлозии в атмосферата и във водата, преди двете велики сили да се договорят да провеждат изпитания на атомни оръжия само под земята. Именно взривът на „Цар Бомба" кара света да осъзнае, че му е необходима програма за ядрено разоръжаване. Тази експлозия се превръща в кулминация на Студената война и до днес е включена в книгата на рекордите „Гинес" с това, че няма аналог в историята.
