П о време на Втората световна война Дж. Робърт Опенхаймер ръководи екип от учени, на които е възложено да създадат оръжие, което да промени хода на войната.
Създаденото от тях оръжие променя света завинаги и продължава да определя геополитическия пейзаж през XXI век.
Известен като "бащата на атомната бомба", Опенхаймер е забележителен физик-теоретик, чийто изключителен научен талант се проявява още от ранна възраст. Въпреки че кариерата му е много възхвалявана, отношенията му с американското правителство и военните далеч не са били гладки.
Роден в Ню Йорк на 22 април 1904 г. в семейството на германски еврейски имигранти, Опенхаймер е естествен учен. Ранната му любов към минералите го кара да си кореспондира с Нюйоркския минералогичен клуб, който е толкова впечатлен от неговите трудове, че го кани да изнесе лекция, без да знае, че по това време той е едва 12-годишен.
През 1922 г. постъпва в Харвардския университет, за да учи химия. Въпреки че три години по-късно се дипломира на първо място в класа си, любовта към физиката привлича младия Опенхаймер по различен научен път.
Why he should quote Hinduism? How is Hinduism concerned with nuclear devastation? https://t.co/egbpEXs8PY
— Mamta Dhody Kalra (@DhodyKalra) June 28, 2022
As he witnessed the first detonation of a nuclear weapon on July 16, 1945, a piece of Hindu scripture ran through the mind of Robert Oppenheimer: “Now I am become Death,
След това той заминава за Кеймбридж в Обединеното кралство, за да започне аспирантура по физика.
Работейки в лабораторията Кавендиш под ръководството на носителя на Нобелова награда Джей Джей Томсън - човекът, открил електрона - Опенхаймер започва своите атомни изследвания.
Година по-късно Опенхаймер се озовава в Германия, където учи в университета в Гьотинген - един от водещите световни центрове по теоретична физика. Той е поканен там от Макс Борн, директор на Института по теоретична физика, и скоро започва да общува с бъдещи световноизвестни учени.
По време на престоя си в Германия той публикува много статии, които допринасят за новоразработената квантова теория.
Една от забележителните му работи е апроксимацията на Борн-Опенхаймер за молекулярните вълнови функции - важен принос към квантовата молекулярна теория, която придобива голяма известност в научния свят.
До 1927 г. Опенхаймер получава докторска степен и става професор в Калифорнийския университет в Бъркли и Калифорнийския технологичен институт.
През следващите 13 години той пътува между двете учебни заведения и провежда важни изследвания в множество научни области, включително ядрена физика, квантова теория на полето и астрофизика.
През 1939 г. Опенхаймер и друг негов ученик, Хартланд Снайдър, публикуват статия, в която предсказват съществуването на черни дупки.
Тази статия, както и апроксимацията на Борн-Опенхаймер, остават две от най-цитираните му статии. Въпреки че е номиниран три пъти за Нобелова награда, той никога не я получава.
През 30-те години на ХХ век Опенхаймер започва да се пробужда политически и осъзнава, че нацистка Германия на Хитлер може да разработи първото в света ядрено оръжие.
Когато през септември 1939 г. в Европа избухва война, Америка я наблюдава със страшно око. Опенхаймер се присъединява с готовност към първите усилия, които страната му полага за разработване на ядрено оръжие.
През 1940 г. Опенхаймер се жени за Катрин "Кити" Пюнинг, радикална студентка от Бъркли и бивш член на Комунистическата партия. Първото дете на двойката, Питър, се ражда през 1941 г., а второто, Катрин, се ражда три години по-късно.
През 1942 г. генерал Лесли Гроувс кани Опенхаймер да стане научен ръководител на проекта "Манхатън" - свръхсекретния американски проект за разработване на атомна бомба. След като Опенхаймер избира мястото в Лос Аламос, Ню Мексико, американската армия започва да изгражда там редица лаборатории.
В Лос Аламос са събрани най-добрите умове в областта на физиката от Америка и Европа, на които е възложено да създадат бомба, каквато светът не е виждал.
Екипът на Опенхаймер, състоящ се само от няколкостотин души, скоро се разраства до няколко хиляди, всички под негово ръководство, тъй като в проекта се влагат пари на американските данъкоплатци.
Макар че Опенхаймер има малко опит в управлението на проект от такъв мащаб, той бързо усвоява работата и се отплаща за доверието, което генерал Гроувс му оказва.
Само три години след началото на проекта Опенхаймер и екипът му са готови да изпробват своята атомна бомба.
Тестът "Тринити" е проведен на 16 юли 1945 г. в Аламагордо, Ню Мексико, където разтревоженият Опенхаймер наблюдава от контролен бункер как избухва първата в света ядрена експлозия.
След ярката светкавица Опенхаймер въздъхва с огромно облекчение - екипът му се е справил. Според сведенията първите му думи били: "Предполагам, че се е получило."
По-късно той си спомня, че решаващият за историята момент му е напомнил за думи от свещен хиндуистки текст:
"Знаехме, че светът няма да бъде същият. Няколко души се засмяха, няколко души се разплакаха. Повечето хора мълчаха. Спомних си репликата от хиндуисткото свещено писание "Бхагавад Гита": "Сега аз станах Смъртта, разрушителката на световете". Предполагам, че всички сме си го мислили, по един или друг начин".
По-малко от месец по-късно Америка хвърля две атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки, с което на практика слага край на Втората световна война.
Твърди се, че Опенхаймер е бил разстроен от факта, че бомбата е използвана два пъти, като е смятал, че втората бомба е била ненужна.
Няколко дни по-късно той си осигурява среща с президента Труман, на която изразява отвращението си от Нагасаки, като казва на президента, че чувства, че "ръцете му са окървавени".
Президентът не е имал време за моралистичната позиция на Опенхаймер и е известен с това, че след срещата заявява на помощниците си: "Никога повече не искам да видя този кучи син в този кабинет".
След войната Опенхаймер става популярно име и се появява на кориците на списанията "Life" и "Time".
През 1947 г. той става председател на Общия консултативен комитет на Комисията по атомна енергия (AEC).
По време на работата си там Опенхаймер се противопоставя на разработването на по-мощна водородна бомба - позиция, която го поставя на огневата линия на онези, които искат да заемат твърда позиция срещу нарастващата съветска заплаха.
Не след дълго враговете му постигат своето. Обявен за комунистически симпатизант, през 1954 г. Опенхаймер е отстранен от длъжността си в АЕК и са му отнети всички разрешения за достъп до класифицирана информация, с което на практика губи и политическото си влияние.
Този ход шокира научната общност и минава почти десетилетие, преди да се постигне компенсация.
През 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди присъжда на Опенхаймер наградата "Енрико Ферми", въпреки че президентът Линдън Б. Джонсън му я връчва след убийството на Джон Ф. Кенеди. Наградата е не само извинителен жест, но и жест, който означава политическа реабилитация за известния учен.
В по-късните си години Опенхаймер продължава да лобира за международен контрол върху ядрените оръжия и атомната енергия. На 18 февруари 1967 г. той умира от рак на гърлото в Принстън, Ню Джърси, само година след като се пенсионира.
Неслучайно завръщането на хитовия режисьор Кристофър Нолан ще стане факт през лятото на 2023г. именно с филма "Опенхаймер", който ще ни представи на големия екран живота на 'бащата на атомнмата бомба'.
Главната роля ще изиграе от Килиън Мърфи, който стана популярен заради редица любими филми като "Дюнкерк", "Генезис" и сериала "Остри козирки".
Режисьорът никога досега не е снимал биографична драма, но не бива да очакваме, че номинираният за "Оскар" Нолан да поеме по традиционния път на биографията.
Както при всички филми на Нолан, и при "Опенхаймер" следва да очакваме неочакваното.
Засега липсват подробности за проекта, но според информацията Нолан ще намали значително обема на работа след над 200-милионния спектакъл "Тенет". Как изглежда биографичен филм на Нолан за 100 млн. долара? Ще разберем през юли 2023г.
