Безработицата в България намалява до 3,1% през третото тримесечие на 2026 г., но броят на работещите също се свива. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), публикувани на 13 ноември.
Спрямо същия период на миналата година безработицата намалява с 0,3 процентни пункта, а спрямо второто тримесечие на 2026 г., когато е била 3,5%, спадът е с 0,4 пункта.
Общо 95 100 души са без работа през периода, с 9400 по-малко в сравнение с третото тримесечие на 2025 г.
В същото време броят на заетите намалява от 2,96 млн. на 2,93 млн. души за година. Коефициентът на заетост сред хората на възраст между 15 и 64 години се понижава от 71,4% на 70,8%.
Безработицата в България пада до 3,4%: 103 000 души са били без работа през септември
Защо безработицата намалява, а работещите също са по-малко
Данните показват, че по-ниската безработица невинаги означава повече работещи.
Причината е, че статистиката отчита като безработни хората, които нямат работа, активно търсят такава и могат да започнат в определен срок. Хората, които не работят, но не търсят активно работа, не попадат в тази категория.
През третото тримесечие икономическата активност на населението между 15 и 64 години намалява до 73,1%, при 73,9% година по-рано.
Това означава, че делът на хората, които работят или активно търсят работа, намалява. Така спадът на безработицата се съпровожда и от свиване на участието на населението в пазара на труда.
Близо половината безработни търсят работа поне година
Въпреки ниското общо равнище на безработица, продължителното оставане без работа продължава да е проблем.
Все по-малко безработни у нас започват работа
По данни на НСИ 41 500 души са безработни от една година или повече. Те представляват 43,6% от всички безработни в страната.
Други 19 000 души, или всеки пети безработен, търсят първото си работно място.
Образованието също оказва сериозно влияние върху възможностите за намиране на работа.
Сред хората с висше образование безработицата е едва 1,3%, докато при тези със средно образование достига 3,1%. Най-висок е показателят при хората с основно или по-ниско образование - 11,2%.
Младежката безработица остава по-висока
При младите хора на възраст между 15 и 29 години безработицата достига 8,1%, въпреки че намалява с 0,6 процентни пункта спрямо година по-рано.
Разликата между половете е значителна. При младите мъже показателят е 10%, а при жените - 5,6%.
За всички възрастови групи безработицата сред мъжете е 3,6%, докато при жените е 2,7%.
Къде безработицата е най-висока
Съществени различия има и между отделните региони на страната.
Най-висока е безработицата в Северозападния район - 7,2%, следван от Северния централен с 5,2%.
В Югозападния район показателят е едва 1,6%, а в Южния централен - 2,3%.
Разликата се вижда и между градовете и селата. В градовете безработицата е 2,5%, докато в селата достига 5,4%.
В кои сектори работят най-много хора
От общо 2,93 млн. заети в страната над 2 млн. души работят в сферата на услугите, което представлява 68,3% от всички заети.
В индустрията работят 788 000 души, или 26,9%, а в селското, горското и рибното стопанство - 138 700 души.
Сред по-възрастните работещи, на възраст между 55 и 64 години, заетите са 652 000 души. Коефициентът на заетост в тази група достига 72,2%, което е леко увеличение спрямо година по-рано.
