З а малката Молдова, бедна и без излаз на море държава, която граничи с разкъсваната от война Украйна, но не е член на Европейския съюз или НАТО, това беше поредната седмица, белязана от бомбени заплахи, пишат в анализ Кристиан Жардан и Стефан Макграт от Асошиейтед прес, цитирани от БТА.
В един облачен ден тази седмица пред международното летище на молдовската столица Кишинев стотици хора се наредиха на опашка,
докато кучетата, търсещи бомби, проверяваха околността. Това вече е обичайна сцена в най-бедната европейска държава, която според наблюдатели се бори с опити за дестабилизиране на бившата съветска република на фона на войната на Русия в Украйна.
От началото на юли досега Молдова е получила близо 60 бомбени заплахи,
като тази седмица са регистрирани повече от 15 на различни места - от кметството в столицата до летището, Върховния съд, търговски центрове и болници.
Въпреки че все още не са повдигнати обвинения за бомбените заплахи,
повечето от които бяха изпратени по електронна поща и всички се оказаха фалшиви, служители твърдят, че са проследили компютърни адреси до Русия, Украйна и Беларус.
"Това е част от дезинформационната война срещу Молдова, която продължава", казва Валериу Паса,
анализатор в кишиневския мозъчен тръст Watchdog.md. „Това може да е част от усилията на Русия да дестабилизира Молдова, тъй като тя (Русия) използва много различни методи за това“.
Откакто Русия започна инвазията си в Украйна на 24 февруари, Молдова, която има население от 2,6 млн. души, е изправена пред много кризи.
Тя е приела повече украински бежанци на глава от населението от която и да е друга страна; напрежението в подкрепяния от Русия отцепнически регион на страната се е увеличило; справя се с остра енергийна криза и подобно на голяма част от Европа се бори с рязко покачващата се инфлация.
Честите бомбени заплахи само увеличават натиска върху и без това напрегнати до крайност власти.
"Това блокира голяма част от ресурсите на полицията, следователите, техническите служби, бих казал, че това е вид тормоз, насочен срещу молдовските държавни системи и обществени услуги", каза Паса.
Максим Мотинга, прокурор от молдовската Служба за борба с организираната престъпност, заяви пред Асошиейтед прес, че откакто са започнали бомбените заплахи, "на практика всеки ден образуваме наказателни дела".
"В момента всички наказателни разследвания са в ход",
каза той и добави, че са отправени искания за официална помощ от Русия и Украйна, ако бъдат установени "следи, водещи до съответните държави".
"Надявам се, че ще получим отговори от тези страни", каза той.
43-годишният молдовски бизнесмен Вечеслав Белбаш, който в понеделник се е връщал в Кишинев от Турция, се уплашил от бомбената заплаха,
докато самолетът му кръжал 30 минути над столичното летище. След това самолетът направил обратен завой и се върнал в Турция.
"Молихме се много и накрая се приземихме", казва той. "За мен това беше толкова голям шок, че казах на съпругата ми, че това е последният ми полет".
Напрежението в Молдова нарасна през април, след като в подкрепяния от Русия сепаратистки регион Приднестровие,
където Русия е разположила около 1500 войници в т.нар. зона на замразен конфликт, наистина проехтяха няколко експлозии. Това породи опасения, че неутралната във военно отношение Молдова, която не е член на НАТО, може да бъде въвлечена в руската война. Поне един руски служител открито се изказа за завземане на достатъчно територия в Южна Украйна, за да се свържат контролираните от Русия райони с Приднестровието.
Наблюдателите изтъкват, че взривовете станаха в момент, когато Молдова, която в миналото е имала тесни връзки с Москва,
показва все по-силна западна ориентация, след като подадe молба за присъединяване към ЕС. Направи го малко след като Русия нахлу в Украйна и получи статут на кандидат за членство в ЕС в края на юни, малко преди да започнат бомбените заплахи.
Откакто Молдова получи независимост през 1991 г., тя е измъчвана от организирана престъпност и корупция сред чиновниците.
След изборите през 2019 г. местен олигарх се опита да завземе властта, което предизвика масови протести и той избяга от страната. През 2014 г. няколко политици и олигарси бяха предполагаемо свързани с измамна схема, при която от местни банки изчезнаха 1 млрд. долара. Все още никой не е осъден по този случай.
Миналия месец Галина Георгеш се е връщала от Молдова в Англия, след като е била на семейно събиране, когато бомбена заплаха е отменила полета ѝ.
Тя казва, че е ядосана, че още никой не е задържан. "Много е лошо това, което се случва. За съжаление, страдат обикновените хора", казва 35-годишната Георгеш.
На фона на сякаш безкрайната серия от подривните и скъпо струващи заплахи министерството на вътрешните работи на Молдова заяви,
че иска да увеличи наказанията за осъдените за фалшиви сигнали за бомба с увеличаване на глобите и удължаване на присъдите за лишаване от свобода.
От юли насам летището в Кишинев беше мишена за десетки бомбени заплахи и в отговор на това беше засилена сигурността.
Раду Заноага, началник на граничната полиция на летището, каза, че е създадено специализирано звено, за да се спести на служителите по сигурността пътуването от центъра на града при всяка бомбена заплаха.
"В момента се справяме със ситуацията в сътрудничество с други (държавни) органи и институции,
които работят на територията на летището", казва той. "И преди е имало сигнали за бомби, но не толкова много и не толкова често, колкото сега“.
На заглавната снимка: Служител по сигурността проверява автомобил за наличието на взривни устройства при влизане на територията на международното летище в Кишинев.
