П рез изминалите почивни дни, Близкият Изток беше разтресен отново от поредица от събития, които ще имат със сигурност тепърва развитие и последици.
Буквално за едно денонощие, няколко политически бомби избухнаха в различни точки на региона.
В събота, 4 ноември, ливанският премиер Саад Харири обяви своята оставка от саудитската столица Рияд. Какво ще последва никой не знае. Новината завари неподготвен политическият елит на арабската страна, а крехките съюзи, удържащи да се случи пълно политическо разцепление, за кратко се разтресоха.
Близък Изток: Ливан остана без премиер, страхува се за живота си
Няколко часа по-късно, официалната новинарска агенция на Саудитска Арабия съобщи, че армията е прихванала над Рияд балистична ракета, изстреляна от съседен Йемен.
Изстреляха балистична ракета по Рияд, Тръмп обвини Иран
И докато изображенията на взривената във въздуха ракета обикаляха международните редакции - вижте във видеото, се случиха други събития: едни от най-видните саудитски бизнесмени и политически фигури бяха арестувани по обвинения в корупция в акция, водена от престолонаследника Мохамад бин Салман.
Арести на принцове и министри в Саудитска Арабия
Какво става в Саудитска Арабия
Събитията веднага бяха оприличени от чуждите наблюдатели на „Игра на тронове“, намеквайки за опитите на принца да консолидира властта и влиянието си.
Също така, станалото може би поставя началото на
нов период в кризисните отношения между Иран и Саудитска Арабия,
които с прокси играчи – милиции, политически сили и дипломатически ходове – оспорват зоните си на влияние в Близкия Изток, избягвайки онова, от което се страхуват не само държавите в региона, а именно: обявяване на война между двете страни.
Днес, колкото и да звучи пресилено, тази възможност съществува заради нарасналото напрежение буквално за два дни.
През изминалият петък, пък, последните важни крепости на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак паднаха. Град Каим в Ирак и Дейр ез Зор в Сирия бяха завзети съответно от иракските сили и сирийските проправителствени части. Все още остават територия и селища под контрола на ИД, но събитията отбелязват важна стъпка в борбата срещу „халифата“.
Бойците на "Ислямска държава" се завръщат вкъщи и няма ясна стратегия за тях
И с тези новини идва и новото нарастване на напрежението в Близкия Изток. Ако досега ИД някак отвличаше внимание от съществуващите проблеми, то днес държавите в региона отново поглеждат към нерешените спорове.
Да се върнем на събитията от 3-4 ноември.
Миналият петък, Саад Харири замина за Рияд, където исторически има подкрепа. Неговият баща – Рафик Харири, също е близък със саудитците, а неговата политика беше толкова силна, че беше убит през 2005 година най-вероятно с участието на гупировката Хизбулла.
Това посещение беше втора визита за Саад Харири в Рияд само за седмица. Той се срещна с престолонаследника Мохамад бин Салман и министър Тамер ал Сабхан. В разговора най-вероятно е станало дума за влиянието на Хизбулла в Ливан и иранското присъствие. Точно по същото време, ал Сабхан публикува серия от съобщения в "Туитър", с които критикува участието на Хизбулла в ливанското правителство.
За първи път ливански премиер обявява оставката си, докато е извън страната. Според информацията, дори близки съветници на Харири не са знаели за плановете му. Самият премиер посочи като причина за решението си опасността от Хизбулла и Иран, включително за живота му.
Оставката му заплашва от разпадане правителството на националното единство, в което Харири зае поста на премиер, а подкрепеният от Хизбулла генерал Мишел Аун стана президент. Това правителство, според анализаторите, е едно от последствията на ядрената сделка между САЩ и Иран по времето на Обама. Докато действаше този формат на правителството, макар и с много пробойни, в Ливан имаше относителен спад на напрежението. Този период приключи с оставката на Харири.
Събитията в Ливан бяха и продължават да са водеща тема на дискусии в арабското онлайн пространство
Те оставиха дори арестите в Саудитска Арабия на второ място, които като че ли бяха по-интересни на външните наблюдатели. За хората в Ливан и Сирия – и като цяло в Близкия Изток, трусовете в Бейрут винаги застрашават да причинят много по-големи последици. Реакции и заплахи се чуха от Израел през Сирия до Иран.
Часове по-късно, докато в Ливан се заговаряше за идващата криза, бунтовническите сили в Йемен, които до този момент държат столицата Сана, изстреляха балистична ракета срещу саудитската столица. Ракетата, произведена в Йемен, но с части доставени от Иран, отново засили напрежението и даде повод на саудитците да обвинят отново Техеран, че снабдява бунтовниците с оръжие.
Тази ситуация може да има сериозни последици не само за отношенията между Иран и Саудитска Арабия, но и върху Йемен, който е разкъсван от война, а ширещата се холера достигна вече до над 800 000 души. Ракетите и събитията в Ливан наляха гориво във вече запаления огън, който може да плъзне из всички райони на Близкия Изток.
Докато все още минаваха кадри на ракетата и изображения, доказващи доставките на оръжия в Йемен, държавната телевизия обяви арестите на редица влиятелни бизнесмени в акция на Мохамад бин Салман срещу корупцията, прането на пари и използването на държавни фондове за облагодетелстване.
Списъкът на арестуваните – затворени в хотел „Риц“ - включва милиардерът принц Ал Уалид бин Талал, който държи 95% от Kingdom Holding, съдържат акции в международни компании като Citigroup, Twitter, Apple и News Corp. В списъка е и също бившият председател на кралския съд Халед ал Туайджри, медийният магнат Уалид ал Ибрахим и принц Турки бин Насер.
Арестите на едни от най-богатите хора не само в Близкия изток, но и в света, шокираха международните наблюдатели. Докато коментаторите обсъждаха дали това не е саудитски вариант на „Игра на тронове“, с която Мохамад бин Салман консолидира властта си, онлайн дискусиите посрещаха тези действия със задоволство.
От години Саудитска Арабия изпитва проблеми с корупцията и бюрокрацията, позволяваща потъването на държавни пари за лично забогатяване. Така например, бившият кмет на Рияд е давал привилегии на близки до него компании, които участват в строежа на метрото.
Бившият шеф на Националната гвардия, пък, е закупувал военно оборудване на своя глава, без да извести държавните институции. Той също така е наемал „работници-призраци“: на хартия съществуват, но не и в действителност. Действията му костват на държавната хазна 10 милиарда долара. Уалид бин Талал е обвинен в пране на пари, използване на държавни фондове и раздаване на „подаръци“.
В очите на обикновените саудитци действията на Мохамад бин Салман са популистки, но очаквани. Самият престолонаследник отдавна е консолидирал достатъчно властта си, така че арестите не се случват заради това – по-скоро това е послание за вътрешна употреба; послание едновременно към бизнес елита и обикновените граждани, че корупцията няма да се търпи повече, а също и че е лесно да свършиш в ареста, дори да си най-влиятелният саудитски инвеститор. Проблемът са методите, с които борави властта в Рияд. Макар и абсолютна монархия, кралството трябва да се стреми да разчита не толкова на силата, колкото на правото.
Какво следва?
Никой не знае със сигурност, макар анализаторите да смятат, че напрежението в Близкия Изток ще нараства. Особено важно е станалото в Ливан и как ще реагират регионалните играчи. В същото време, Йемен може би отново ще се превърне в бойно поле за Саудитска Арабия и Иран.
Междувременно, саудитският външен министър заяви, че действията на ливанските политически сили ще се считат за „акт на обявяване на война“. Това недвусмислено е послание, отправено не към Бейрут, а към Техеран.
