О т 28 декември насам, в над 80 града - или две-трети от територията на Иран – избухват ежедневно масови протести във вълна на недоволство, невиждана досега.
Днешните събития са много различни от онези през 2009 г., когато бяха последните подобни брожения, и имат потенциала да се превърнат в най-тежката вътрешна криза от идването на власт на аятоласите през 1979 година.
Кой запали искрата на недоволството в Иран
Преди 9 години демонстрациите бяха израз на несъгласие с изборните резултати след сблъсъка между Махмуд Ахмадинеджад и Мир-Хосейн Мусави. Привържениците на Мусави, които считаха резултатите за недействителни и подправени, изискаха от властите да бъдат преразгледани.
Тогавашната политическа криза прерасна в протестна вълна, съсредоточена предимно в столицата Техеран. Около 2-3 милиона души излизаха да изразят несъгласието си, но за външния свят тяхната кауза остана неразбрана, защото сравнително малко информация излизаше от Иран.
По онова време хората със смартфони бяха между 1 и 2 милиона души в големите градове и трябваше да се борят с информационното затъмнение.
Днес не е като през 2009 г.
Днес, нещата не само изглеждат по-различни, но са наистина такива. Иран разполага с все по-нарастваща средна класа, образовани младежи, останали без работа. Над 40% е безработицата сред младото население на страната и засега няма изгледи това да се промени.
Кървави бунтове в Иран, Тръмп взе думата
Иран ври и кипи: полицията стреля по протестиращи
За разлика от 2009, днес близо 48 милиона души от общо 80 милиона население разполагат с модерни телефони, оборудвани с всички необходими апликации и социални мрежи, което прави контролът върху информация по-труден за властите в Техеран.
Analysis: Why the other Iran is taking to the streets https://t.co/M4ElFpeza2 @PoliticoMag pic.twitter.com/EerYzqa4kA
— POLITICO (@politico) January 3, 2018
Друга основна разлика е, че днес протестите са с огромен мащаб и демонстрации избухнаха дори в по-малки провинциални градове. От 28 декември, когато град Машхад се превърна в епицентър на недоволството, до 2 януари над 80 градове, включително всички големи градски центрове и столицата, станаха свидетели на бунтове.
Демонстрации има дори в най-свещения ирански град, Кум. В някои от градовете се стигна до сериозни сблъсъци с полицията, а вече има и убити. Мащабът е толкова голям, че изглежда дори властите са изненадани.
За разлика от 2009 г., обаче, Революционната гвардия, която представлява най-твърдият способ на аятоласите да премахват всяка съпротива, не беше извикана да помага. Гвардията остана мълчалива – с малки изключения, дори, когато бяха атакувани нейни офиси и подпалени от протестиращите. Главна причина за убийствата на протестиращи носят паравоенните формации басидж.
През изминалите дни, протестиращи атакуваха правителствени учреждения и скандираха едновременно срещу аятоласите и президента. Нарастването на цените с над 40%, социалната действителност, неправилните политики и фаворизирането, се превърнаха във взривоопасна смес.
Някои от демонстрантите скандират „Смърт за диктатора!“, имащи предвид върховния лидер аятолах Али Хаменей, а други директно призоваваха силите за сигурност да се присъединят към тях.
За страна, където за дисидентство можеш да получиш смъртна присъда, този пробив и явно несъобразяване с правилата, е огромна разлика от миналите години. В Иран, където духовенството държи по-голямата част от властта, протестиращите са гневни на ситуацията в страната, липсата на свобода на изразяване и политически свободи.
В началото бяха хардлайнерите
През първия ден демонстрациите бяха организирани от хардлайнери и симпатизанти на аятолах Хаменей, които искаха да изразят недоволството си към президента Хасан Рохани, след изтекла информация за готвения държавен бюджет, предвиждащ поскъпване на цените на горивата. Така, задочният и клокочещ сблъсък между духовенството и президентската институция, който е предмет на дискусии от години, отново излезе на преден план.
За хардлайнерите Рохани е слаб и податлив на чуждо влияние и те застават твърдо против ядрената сделка със САЩ. Те винят президента за икономическата ситуация в Иран и искат отстрняването му. Рохани, също така, е главният опонент на Хаменей за влияние в страната.
Iran's anti-government protests are a result of deep-rooted structural issues that have existed for decades, analysts say https://t.co/ECc9i7x0j4 pic.twitter.com/t3Np8A21zo
— Al Jazeera English (@AJEnglish) January 3, 2018
Надеждите на привържениците на Рохани, че аятолахът е болен и заради възрастта си ще се оттегли, се изпариха, след като той лично започна наскоро обиколка на страната. На 28 декември, обаче, исканията на хардлайнерите бяха чути от представители на всички съсловия, включително на левичарските групи и светската опозиция. Скоро след стартирането на протестите, те излязоха извън контрол с включването на хиляди хора в тях.
Гневът може да се види от всеки клип, публикуван в интернет – демонстрантите са предимно млади хора между 20 и 30, студенти и от всички съсловия. Недоволството на средната класа, която изисква повече права, по-добро заплащане и решения за безработицата, се трупа с години, докато икономиката затъва все повече къде заради лошите политики, къде заради санкциите и международната ситуация.
Въпреки бонусите от ядрената сделка, за мнозинството иранци нямаше промяна в статуквото и тези пари останаха в ръцете на политическия елит, свързан с Гвардията, вместо да бъдат налети в икономиката.
„Защо Иран раздава милиони навън, а не за нас?“
С развитието на протестите, иранските власти блокираха достъпа до основни социални мрежи и чат апликации, като остана свободен единствено WhatsApp. Техеран дори поиска от собствениците на популярната социална мрежа Telegram да блокират опозиционна група с десетки хиляди потребители, които се организираха онлайн.
Една от главните теми в дискусиите между иранци покрай протестите, е темата за подкрепата на Иран за различни милиции в Близкия изток. Точно тази тема се превърна и в лозунг на протестиращите в редица градове. „Оставете Сирия, помислете за нас!“ стана един от най-запомнящите се рефрени, скандирани по улиците на Рещ, Машхад, Исфахан, Керманшах и други градове. В повечето анализи на протестите липсва този елемент на коментар защо демонстрантите обръщат внимание на външната политика на Иран и защо са недоволни.
От 2012 г. Техеран засили видимо присъствието си в Сирия, където на цената на милиарди долари успя да закрепи съюзния режим на Башар Асад. Именно благодарение на Иран, правителствените сили успяха да върнат част от загубените територии след като бунтовническите части напредваха в няколко провинции.
Намесата на Русия през 2015 спомогна за оцеляването, но Иран е страната, дала най-много на Асад. Днес, Техеран поддържа над 100 000 бойци в създадената с благословията на иранската Революционна гвардия правителствена формация Национални сили за отбрана.
В Ирак, още от американската инвазия през 2003 г., Иран подпомага финансово, логистично и политически различни шиитски милиции, които днес са обединени във формацията Хашд ал Шааби или Народно опълчение. За да поддържа ефективността на бойците, иранското правителство налива милиони в тях, които идват директно от бюджета на страната.
В Ливан Техеран също има сериозни харчове. Основните постъпления в организацията Хизбулла идват именно от Иран и подкрепата на аятоласите. Дотолкова, че лидерът на Хизбулла, Хасан Насрала, заяви в изявление миналата година, че „докато Иран има пари, и Хизбулла ще има“. Това подразни политическия елит в Техеран, а също и данъкоплатците, които чувстваха все повече стагнацията върху себе си. Не е случайно, че по време на демонстрациите днес, протестиращите скандират срещу Хизбулла.
Русия и САЩ не трябва да се намесват
Малко след първите новини за протести в Иран, американският президент Доналд Тръмп публикува туитове в подкрепа и така направи „мечешка услуга“ на демонстрантите, давайки по този начин повод на поддръжниците на режима в Иран да обвинят демонстрантите в предателство.
Може би американските дипломати смятат, че могат да спечелят от ситуацията, но истината е, че иранците – независимо от кое съсловие и с какви политически аспирации – нямат топли чувства към Вашингтон. В действителност, САЩ нямат истински съюзници в Техеран и дори да се стигне един ден до промяна на режима на аятоласите, малко вероятно е да има сериозна промяна в отношението към САЩ.
Русия е също нежелана за мнозина от иранците. Още от времето на Руската империя и СССР, между двете страни чувствата са в най-добрия случай хладни. Окупацията по време на Втората световна война се ползва и до днес в пропагандата на хардлайнерите.
И днес ситуацията не е по-различна, въпреки съюза на Москва и Техеран относно Сирия и подкрепата за Башар Асад. Още в началото на 2017 г. про-ирански милиции причиниха смъртта на 7 руски войници в Алепо след възникнали спорове. Напрежението се изостри и след изтеклата информация, че руснаците споделят информация на Израел за местонахождението на позиции на Хизбулла в Сирия. Двете държави винаги ще гледат с недоверие една към друга и не е изненада, че протестиращите скандират „Вън Русия!“.
Засилване на сепаратизма
Може би една от най-опасните последици - и в същото време най-малко дискутирана – от протестната вълна днес, е надигането на сепаратизма в Западен Иран.
Картата на Иран предлага редица поводи за притеснения. В Северозападен Иран активност от години има местният клон на Кюрдската работническа партия (ПКК). През 2016-2017 се стигна до няколко военни операции, за да могат да бъдат спрени отрядите на кюрдите. Иран е особено репресивен към движението за независимост и тези части на Иран, в които има предимно кюрдско население, често са свидетели на екзекуции и арести. Днешните демонстрации бяха яхнати почти моментално от ПКК, които виждат възможност за получаване на повече подкрепа сред обикновените иранци.
В Западен Иран действа също и левичарското Движение за национално пробуждане на Южен Азербайджан. Азерското население в Иран е около 15-17 милиона души и Техеран винаги е гледал с подозрение към Азербайджан заради подкрепата на Баку за сепаратистите.
През изминалите десетилетия тези настроения срещу властите в Иран се засилиха и днес протестите представляват добър повод азерите да получат подкрепа. Градовете с предимно азерско население вече са включиха напълно в протестите, а сепаратистите разпространяват постери в солидарност срещу властите.
Не на последно място, в провинция Хузестан действа от години арабското сепаратистко Движение за освобождение на Ахваз. Не е случайно, че именно в град Ахваз властите организираха мащабен митинг, за да се противопоставят на демонстрациите, които могат да прераснат в бунт.
Прехвърляне на топката и репресии
Докато протестите продължават, аятоласи и президент си разменят взаимно заплахи и обвинения кой седи зад демонстрациите, въпреки че по улиците се скандира срещу целия политически елит. Главните издания в страната публикуват ту едната страна, ту другата. Може би единственото, за което са съгласни аятоласите и Рохани е, че протестиращите са „чужди агенти“. Те обвиниха САЩ, Израел и Саудитска Арабия, макар Рияд да се намеси единствено със създаване на хаштагове в Туитър в подкрепа на протестите.
Междувременно, вече има стотици арестувани. Макар Техеран да не изважда все още „тежката кавалерия“ срещу демонстрантите, натискът се засилва. Стана ясно, че вероятно демонстрантите ще бъдат съдени за бунт и „война срещу Бог“, което се наказва със смърт.
От началото на 20 век в Иран има три големи политически кризи – конституционната през 1906, движението за национализация на петрола през 1950-те и ислямистката революция през 1978-1979. И трите започват с желание за промяна, но със свалянето на автократа така и не се стига до спиране на автокрацията.
