Е гипетският диктатор Хосни Мубарак беше освободен, след като излежа повечето от 6-годишната си присъда във военната болница в Кайро. Това съобщи неговият адвокат Фарид Ал Дееб.
По-рано този месец 88-годишният Мубарак беше оправдаван по обвиненията за смъртта на 850 демонстранти по време на протестите през 2011г., които доведоха до свалянето му от власт.
На Мубарак предстои ново разследване по обвинения в корупция. Окончателната оправдателна присъда по делото за подстрекателство към убийство е вероятният завършек на сагата около съдбата му.
Както главната квартира, от която управляваше (виж видеото), Мубарак е в миналото. Стабилността и демокрацията обаче така и не настъпиха напълно в Египет. През 2013 нови протести обхванаха улиците, а армията свали от власт обвинения в ислямизъм президент Мохамед Морси. На негово място дойде нов авторитарен военен - Абдел Фатах Ел-Сиси, а по някои улици все още има танкове.
Седем години след демонстрациите, това е само един нюанс от развръзката на т.нар. Арабска пролет. В повечето от страните, които тя обвхана, мечтите за демокрация отстъпиха пред външнополитическите игри и радикалния ислям. Едва ли това е търсеният отговор на авторитаризма.
"Хюриет": Русия превзема Източното Средиземноморие
"Амнести": България снабдява с оръжие режима в Египет
Какво обаче се случи със самите диктатори?
Хосни Мубарак, който управляваше Египет близо 3 десетилетия преди свалянето му от власт, избегна суровата съдба на някои от колегите му в региона. Трети продължават да са троновете си или да имат роля в събитията.
Беглецът Абидин Бен Али все още е в Саудитска Арабия
За начало на арабските събития се смятат бунтовете в Тунис, които последваха самозапалването на търговеца Мохамед Буазизи през декември 2010 година. Северноафриканската страна беше обхваната от най-големите актове на недоволство в историята си. Сред причините за тях бяха младежката безработица, широкоразпространената корупция и липсата на свобода на словото през поредния мандат на автократичния президент Зин Абидин бен Али.
Преминал през всички нива на военната йерархия, той идва на власт през 1987 след безкръвен преврат. Управлението му е белязано от постоянен икономически ръст, но развитието в сфери като туризма не успява да компенсира ниския стандарт на живот в много региони.
В седмиците след смъртта на Буазизи при различни сблъсъци с полицията загинаха над 200 души.
Абидин бен Али не успя да овладее недоволството и на 14 януари напуска поста си и родната си страна. Оттогава живее в Саудитска Арабия. Задочно получава 3 доживотни присъди.
Жестоката смърт на Кадафи
Протестите в Тунис и оттеглянето на Абидин бен Али доведоха до ефекта на доминото в Арабския свят. В Египет започнаха бунтове срещу управлението на Мубарак, а същото се случи в Либия, където Муамар Кадафи управляваше от 1969 година.
През февруари и март 2011 започнаха размирици в различни региони на джамахирията (б.р. - названието на политическата система на Кадафи буквално се превежда „власт на народните маси“). Диктаторът, известен с трудните си отношения със Запада, не успя да овладее и тази превратност.
Службите на Кадафи заразили стотици деца с ХИВ
Много от различните движения срещу „вожда на революцията“ още тогава бяха свързани радикалния ислям.
След като загуби контрол над армията, а бунтът беше подкрепен от операция на НАТО в средата на годината, Муамар Кадафи беше заловен и жестоко убит при опит да избяга от родния си град Сирт – последната му крепост.
За съжаление, това не доведе до по-добри времена за Либия. До този момент в страната не може да се установи централизирана национална власт, а в много региони управлението е в ръцете на екстремисти.
Асад не се предава
През 2011 антиправителствени протести започнаха и в близкоизточна Сирия. Президентът Башар ал-Асад, наследил баща си Хафез след смъртта му през 2010г., се опита да смаже демонстрациите със сила. Това доведе до продължаващия и днес въоръжен конфликт в страната.
Към момента загиналите в гражданската война са над 320 000, а милионите сирийци, принудени да напуснат родните си места, се превърнаха в основна част от мигрантска вълна към Европа. Боевете в Сирия доведоха и до възхода на ислямистки групировки като „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“, които и досега контролират значителна част от територията в страната.
Вижте Алепо - ужасът на войната
Русия продължава с обвиненията за български оръжия в Сирия
Русия, основния външнополитически съюзник на Асад, започна да оказва масирана военна подкрепа на армията му през 2015 година. Това наклони везните в гражданската война в полза на президента. В края на миналата година армията му „освободи“ Алепо – може би основната точка на съпротива срещу режима.
Йемен - още една гражданска война
Тридесетгодишното управление на маршал Сали Абдула Салех в Йемен не е по-различно от много други в региона. В началото на 2011 и тамошната опозиция поведе протести срещу корупцията и липсата на демократичност.
Свидетел на случващото се в Тунис, Египет и Либия, Салех зави, че няма да се кандидатира отново след края на настоящия си мандат. Това не беше достатъчно и президентът оцеля след опит за бомбен атентат срещу конвоя му в средата на годината. Ден по-късно дойде и оттеглянето му.
Към момента Салех и лоялните му сили са основен съюзник на шиитския клан на хутите, които взеха властта в страната след преврат през 2014 година. Това доведе до сегашния конфликт в Йемен между хутите и бившата власт, подкрепяна от Саудитска Арабия, която също владее части от страната. Наред с това Ал Кайда и Ислямска държава контролират отделни региони.
