Н а Иракски Кюрдистан никак не му е лесно. Едва гласували за независимост (с над 92% „за“), на жителите на автономния регион им се наложи да се сблъскат с нежеланието на целия свят тяхната мечта за независима държава да се изпълни.
Още по време на гласуването и преди него, напрежението нарасна заради заплахите, отправени както от вътрешната опозиция срещу президента на регионалното правителство Масуд Барзани, така и отвън – най-вече от Турция, Иран и правителството в Багдад.
Иракски Кюрдистан прави последната и най-трудна крачка преди независимостта
Освен, че беше отправен ултиматум от 72 часа, в рамките на които Ербил да предаде контролът на летищата на своя територия, последва и спиране на полети от Иран, блокада на границата, изпращане на военни по границата между Турция и Иракски Кюрдистан. Някои компании вече спряха полетите си от и за региона, след като Багдад поиска да бъде изолиран Ербил.
Турция: Няма да има война, а „хирургическа намеса“
Angered by a vote on independence, Iraq’s prime minister gave Kurdistan until Friday to surrender its airports https://t.co/Zia4O1vwPD
— The New York Times (@nytimes) September 26, 2017
Най-опасно от тези събития, обаче, е засилването на напрежението в оспорвания, смесен и особено богат на залежи на петрол район на град Киркук.
German foreign ministry just asked all Germans to leave Kurdistan iraq, because Iraq is threatening it with a war. Still here. Still alive pic.twitter.com/SjDABaeOzV
— Enno Lenze (@ennolenze) September 27, 2017
Това, което прави важна тази провинция в сравнение с други иракски райони е, че кюрдите не искат независимост, без да бъде включен Киркук в териториите на бъдещата държава, а Багдад смята провинцията за неразделна част от Ирак. Нито една от двете страни не желае преговори по този въпрос, а освен всичко друго, парламентът в Багдад поиска от премиера Хайдар ал Абади да изпрати армията в конфликтната зона, която служи за буфер между Ербил и иракското правителство - вижте във видеото
Военни части бавно се придвижиха и към самия град Киркук, разделен в момента негласно на зони между кюрдите, шиитските милиции в подкрепа на Багдад и туркмените, съставляващи значителна част от населението. Иракският парламент също така поиска Иракски Кюрдистан да предаде контрола на петролните полета в оспорваните зони, въпреки че те са важна част от приходите на правителството в Ербил.
Демографски промени и отлагани референдуми
Неколкократно кюрдските лидери в Ирак искат провинция Киркук да бъде смятана за част от Иракски Кюрдистан. Днес, това е една от най-оспорваните зони на Ирак, в която се редуват етнически спорове, военни сблъсъци и политическо напрежение, съпътстващо демографската промяна. За опасността от сблъсъци се предупреждава от години. Изтласкването на "Ислямска държава" отново повдигна тези въпроси и сянката на потенциалните местни конфликти надвисна както в Сирия, така и в Ирак.
Според някои провинцията е била с голямо туркменско и кюрдско население, но арабизирано с времето. След американската инвазия в Ирак през 2003 г., кюрдите искат да анексират Киркук. За да постигнат някакъв консенсус, с американско посредничество тогавашният иракски парламент одобрява т.нар. Член 140 от конституцията. Този член гласи, че преди провеждането на референдум за статуса на Киркук, трябва да се предприемат мерки срещу арабизацията, водена от режима на Саддам Хюсеин.
След 2003 г. хиляди кюрди се завръщат в провинцията и референдумът би решил дали техният брой е достатъчен, че районът да се смята за кюрдски. Според плана, такъв референдум трябва да се проведе до 2007 г. и днес мнозина местни анализатори и политици казват, че срокът е изтекъл и не е нужно да се провежда допитване.
През 2014 г. по време на войната с "Ислямска държава", силите на Иракски Кюрдистан – пешмерга – завземат контрола на Киркук и голяма част от околните райони. През 2016 има друг призив за референдум в провинцията, но заради ситуацията – ИД атакува няколко пъти тук - той отново не се провежда.
След като пешмерга поемат контрола над Киркук, президентът на Иракски Кюдристан Барзани заявява на пресконференция с бившият британски външен министър Уилям Хаг, че навлизането на пешмерга в Киркук слага край на Член 140 и властта му, дадена от иракската конституция в оспорваните зони.
Междувременно, започва „кюрдизирането“ на Киркук, което според критици се случва насилствено.
Кюрдските сили, подпомогнати от международната коалиция срещу Ислямска държава, водят ожесточена война срещу джихадистите в планините около Ербил. Провинция Киркук е един от регионите, които стават свидетел на войната, но наред с военните действия, доклади на правозащитни организации посочват, че пешмерга провеждат политика на прочистване на арабското население в провинцията.
В доклад на 14 ноември 2016, Human Rights Watch потвърждава, че силите за сигурност на Иракски Кюрдистан нелегално са разрушили цели арабски селища в зоните, завзети при изтласкването на "Ислямска държава". Барзани отказва на арабското население да се завърне, тъй като провинцията е кюрдска.
В доклад от 78 страници, правозащитната организация описва практиката къщи да бъдат маркирани и след това разрушавани между септември 2014 и май 2016 в оспорваните зони в провинциите Киркук и Ниневия, които официално са под контрола на иракското правителство, но де факто думата имат пешмерга. На мястото на арабските семейства, Ербил заселва кюрдски фамилии. Тогава Иракски Кюрдистан заявява, че районът исторически е кюрдски и ще бъде интегриран в територията на автономията.
На фона на демографските промени, които засилват напрежението между етносите,
основен проблем остава добивът и продажбата на петрол в Киркук.
Официално районът е контролиран от Багдад и без разрешение не може да се продава петрол. Това обаче е различно в действително, като основен потребител на добива е Турция. През годините има няколко промени в политиките между Багдад и Анкара, особено от ерата на премиера Нули ал Малики, когато Ирак има тесни връзки с турската администрация, заедно с Ербил.
След отстраняването на Малики и идването на Хайдар ал Абади в Багдад, кюрдското лидерство решава да се възползва от вакуума и започва да продава на Турция без разрешение и консултация с иракските власти, а приходите спират да се делят между автономията и централното правителство.
Само до средата на 2016 г., Иракски Кюрдистан продава над 16 милиона барела петрол на Турция – от тях 147 000 барела на ден идват от провинция Киркук, където това може да прави по закон само иракската национална петролна компания „Сумо“.
В отговор на критиките, Иракски Кюрдистан заявява тогава, че започва да продава петрол независимо, заради решението на Багдад да спре провинция бюджет, който и до днес изплаща административни заплати в някои части на Иракски Кюрдистан.
От своя страна, Багдад казва, че бюджетът е спрян заради неправомерната продажба на петрол от Ербил. Който и да е прав, в случая няма съмнение, че спирането на парите причини сериозни икономически проблеми в Иракски Кюрдистан. За Ербил петролът е най-добрата възможност да посрещне нуждите си и поради това няма да се откаже от Киркук.
По този начин, петролът се използва като оръжие и средство за натиск.
Ирак, Турция и Иран вече правят стъпки да накажат Ербил заради дързостта му.
Турция, която по принцип подкрепяше Иракски Кюрдистан срещу Багдад, сега заплашва да спре да купува петрол, а Ердоган заяви, че има вероятност да спре кранчето на петролопровода, минаващ през Турция. Ирак също отправи апел към международните си партньори да не правят сделки с Иракски Кюрдистан.
На фона на икономическия сблъсък, кюрдите трябва да решат и етнически проблеми.
Няма съмнение, че провинция Киркук е важна и за арабите, и туркмените, които съставляват голяма част от населението. През последните месеци районът стана свидетел на спорове, завършили понякога със сблъсъци. Местният съвет реши да вдигне знамето на Кюрдистан над административните сгради, а това решение се посрещна сурово от Багдад и Анкара.
На 14 септември иракският парламент наложи вето на премахването на управителя на Киркук, Наджмидин Карим, в отговор на желанието на Хайдар ал Абади да го отстрани заради участието на Киркук в референдума.
Кюрдската група в парламента застана срещу отстраняването на управителя. От своя страна, провинциалният съвет на Киркук, в отсъствие на представители на арабите и туркмените, също се противопостави на Абади. В деня на референдума Киркук беше залят от силите на Иракски Кюрдистан, а местните арабски и туркменски лидери застанаха срещу гласуването.
И така идва въпросът:
Ще станем ли свидетели на арабо-кюрдска война в Киркук?
Няма как да не се зададе този въпрос, предвид наличното напрежение от всякакъв характер и нежеланието на страните да преговарят. Ирак не отстъпва от решението си да разположи военни части в оспорваните райони.
Проправителствените шиитски милиции Хашд ал Шааби - подкрепени директно от Иран и оказали се едни от най-боеспособните сили във войната срещу "Ислямска държава", заявиха, че са готови да се намесят в Киркук и техните бойци вече се отправиха към провинцията. Там, обаче, ги чакат силите на пешмергите, които са също калени в сражения и имат значителен брой.
Следващите седмици ще са особено важни и ще стане ясно дали ще има ескалация в открит конфликт или отделните страни ще опитат да решат проблемите на масата за преговори.
