Ердоган – страх за Балканите и проблем за НАТО

Р еджеп Тайип Ердоган успя в своето намерение – президентът на Турция от 2019 г. ще бъде един от лидерите с най-големи правомощия в модерния свят. Обаче как голямата стъпка към авторитаризъм ще се отрази на останалата част от света и на онези, които имат с Турция силни връзки – от икономически, през военни, до културни?

Докато светски ориентираните мюсюлмани в най-големите турски градове посрещнаха победата на Ердоган с дрънкане на тенджери и тигани, със свирки и плакати, на които ясно пишеше „Не“, в Сараево цареше еуфория: факли, радост, турски знамена и сияещи хора по улиците.

Как гласуваха турците в чужбина

Вижте и как реагира Европа на референдума

Как всевластието на турския президент ще се отрази на Балканите?

„Резултатът от турския референдум ще има силно негативни последици. Моят бошнячки народ през последните четири века се идентифицираше със съдбата на Османската империя и турската държава, а за съжаление така е и днес. Склонни сме към авторитаризъм и култ към личността, въпреки че вярата ни го забранява.

Когато казват Турция, в Сараево мислят за Ердоган. Когато казват ислям, те мислят за Турция. Когато казват Босна и Херцеговина, те мислят за джамия. Тази идентификация е вредна, неоправдана и неадекватна в историческо и културно отношение и винаги ще струва скъпо на бошняците, но и на Балканите“, казва за „Блиц“ (Blic) експертът за борба с тероризма Джевад Галияшевич.

Сараевският експерт казва, че очаква още по-деструктивна политика на Турция по отношение на Западните Балкани и бъдещето им в ЕС.

Ердогановата султанска позиция ще бъде още по-деструктивна и спрямо онова, което отрича на неговата политика, а това е Европейският съюз.

Ние се стремим към съюза, а същевременно аплодираме Ердоган. Това е неискрено. Ние искаме от Европа пари и стандарт, а не желаем ценности. Това е проблем. Ние бошняците чрез Ердоган откриваме, че робуваме на грешни ценности, подчертава Галияшевич.

Ще отекне ли и в Сърбия, която е най-голямата страна на балканския мигрантски път, ефектът от турския референдум?

В Сърбия съществува мюсюлманско население, което питае много позитивни чувства към Турция и особено към президента Ердоган. Обаче турският президент предизвика негативни чувства в Сърбия с някои свои изявления, макар недоразумението по-късно да беше „изгладено“.

„Изглежда изгладихме нещата с Ердоган след онова скандално изявление в Призрен, когато спомена Косово и изобщо албанците като намиращи се под опека и част от великата турска нация. След победата на Вучич на изборите нещата малко се изгладиха, договорена беше и среща.

Tова е едната страна на медала, която е много важна, преди всичко заради балканския маршрут. Сърбия с една разумна политика би могла да бъде байпас между Ердоган и Брюксел. Ние сме тук дребен играч, но същевременно главна страна на този маршрут“, казва за „Блиц“ Александър Попов от Центъра за регионализъм.

Ердоган няколко пъти заплашваше с пускане на милиони мигранти към Европа. В този случай в Сърбия и изобщо на Балканите би настъпил пълен хаос.

IS: "we sent terrorists to Europe disguised as migrants"

EU: "we must take more migrants"

Terrorism & deaths increase. And hand-wringing. pic.twitter.com/0K3bWO3hhZ

— Hand of GOD (@HandofGOD7) April 14, 2017

С това е съгласен и Попов: „Ердоган би трябвало да разбере следното – ако осъществи своята заплаха и пусне мигрантите, Европа херметически ще затвори границите, както част от континента вече направи. В този случай ще пострадат Балканите, в които живее определен брой население, което гледа на Турция като на защитник. Смятам, че нашият премиер/президент на следващата среща би трябвало да обърне внимание на Ердоган върху този факт и евентуалните последици от изпращането на мигранти“, изтъква Попов.

Турската армия е втората най-голяма в рамките на НАТО. Обаче след победата на Ердоган на референдума Турция много лесно може да се превърне в най-големия проблем на Северноатлантическия съюз. В Турция се намира голямата база на НАТО Инджирлик.

U turskoj vazduhoplovnoj bazi Indžirlik zabranjen izlaz i ulaz, a struja je isključena. SAD… https://t.co/9o7Rp90W77 pic.twitter.com/bvt3A9rwNc

— Princip Info (@PrincipInfo) July 16, 2016

„НАТО не се гнуси от диктатура.

В миналото, когато Турция влезе в НАТО през 1952 г., тя не беше пример за демократично развитие. Но да се разберем, за НАТО е важна дисциплината, водена от общи идеи. За съжаление, след толкова тежки думи, които Ердоган отправи към западната система от ценности, към които НАТО със сигурност принадлежи, алиансът е изправен пред факта, че цялото южно крило почива на силата на една страна, която ще гради отношението си към НАТО само на моментната оценка на ползите или загубите, които би могла да осъществи“, казва за "Блиц" военният анализатор Александър Радич. Той добавя, че сега идва ерата на търговията с интереси.

„Смятам, че Турция много повече ще разтревожи НАТО, отколкото което и да било изказване на Тръмп или Путин, тъй като сега съществено се подрива идеята на военния съюз.

Сега само Ердоган в Турция решава дали НАТО му е нужна или не.

Твърд и предвидим съюз не може да се гради с партньор, който може би иска, а може би не иска да направи нещо. Естествено в реалполитиката ще се търгува. Това няма да бъде лесен модел на действие, но НАТО все пак е клуб на страни от европейската западна цивилизация. НАТО и ЕС имат една и съща система от ценности, които се припокриват. В това отношение позицията на Ердоган за преразглеждане на отношението към ЕС поставя под въпрос цялата конструкция на отношенията между Турция и НАТО“, смята Радич.

Не трябва да се забравя фактът, че Ердоган победи с малка преднина на референдума, и то може би благодарение на много противоречивата промяна на правилата в хода на гласуването, когато беше позволено зачитане на бюлетини, неподпечатани от местните избирателни комисии.

Половината от населението не желае бъдещето на страната да бъде в ръцете на един човек. Кюрдите и светски ориентираните мюсюлмани, носители на наследството на Ататюрк, разбира се няма да приемат резултата от референдума, а

Ердоган никога няма да усмири това недоволство,

независимо от модерните пълномощия на модерен султан.

Все пак, трудно може да се очаква турският президент веднага да ислямизира страната. Факт е, че Ердоган влиза в продължителен конфликт с кемалистите и че ислямизацията на страната е дългосрочната му цел. Същевременно обаче кемалистите са му много нужни, преди всичко в борбата с кюрдите.

Ердоган съзнава, че обезправената и угнетявана кюрдска общност, която дори и при преброяванията не може да се самоопредели като кюрдска, е най-голямата заплаха за Турция. Укрепването на кюрдските държави (ако можем да ги наречем така) в Ирак и Сирия само ще засили борбата и затова Ердоган ще трябва да запази линията на Ататюрк, за да има съюзник в борбата с кюрдите. Заради твърдите си позиции против ЕС, но и против САЩ, той няма да получи помощ от Запада в тази борба, поне не от Вашингтон, който се отнася благосклонно към кюрдите.