Р езултатът от референдума в Турция, преминал в условията на безпрецедентни политически репресии, ще доведе до прекалена централизация на властта в ръцете на президента, заяви правозащитната организация Human Rights Watch („Хюман райтс уоч”).
Анализаторите коментираха, че още със събуждането си днес,
Турция вече е разединена - по-малко от 2%, според данните към момента, е разликата в полза на гласувалите "за" конституционната промяна, съсредоточаваща властта в ръцете на Ердоган.
Пред поддръжниците на президента има още един проблем
- Висшият избирателен съвет на Турция обяви за валидни бюлетините без печат. Противниците на конституционните промени обаче са категорични, че решението на ВИС поставя под съмнение валидността на вота.
Отделно, референдумът за промени в конституцията на Турция
не съответстваше на стандартите на Съвета на Европа,
заявиха международните наблюдатели.
Правозащитниците изтъкнаха, че сега лидерът на страната трябва да отмени извънредното положение и да поеме задължението да защитава правата на човека, независимо от политическите убеждения на хората.
Как гласуваха турците в чужбина
Ердоган обяви референдума за исторически и поиска нов
Вижте и как реагира Европа на референдума
„Плебисцитът премина в обстановка на безпрецедентни политически репресии. Президентът и правителството, ръководейки се от указа за извънредно положение, контролираха медиите, доминираха в обществената сфера и направиха така, че критично настроените журналисти и лидери от прокюрдскака опозиция в парламента да отидат в затвора”, изтъква Human Rights Watch.
Международните наблюдатели от ОССЕ обобщиха, че техническата страна
на допитването е била добре организирана, но на избирателите не е била предоставена безпристрастна информация за основните положения на реформите.
Турското външно министерство нарече „неприемливи” коментарите на мисията
на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за вчерашния референдум в страната.
„Да се каже, че референдумът е под международните стандарти, е неприемливо”, посочват от ведомството и допълват, че на наблюдателите са лисвали обективност и безпристрастност.
„Първо си знайте мястото!”,
каза Ердоган по адрес на наблюдателите в обръщение към привържениците си пред президентския дворец в Анкара. „Нито ще видим, нито ще чуем, нито ще разберем какви са тези политически мотивирани доклади, които ще изготвите”, каза държавният глава след заключенията на ОССЕ и ПАСЕ за допитването.
Обръщайки се към свои привърженици Ердоган заяви също, че за Турция няма да е от голямо значение,
ако ЕС прекрати преговорите с нея за членство. Той добави, че дори може да бъде организиран референдум, с който да бъде решено дали страната да продължи преговорите за присъединяване към ЕС.
Междувременно в южната ни съседка се проведоха редица митинги на доволните от резултата, но в трите големи града - Истанбул, Анкара и Измир, имаше и протести срещу резултата.
51,41 на сто от избирателите гласуваха с "да" на допитването, което предвижда реформа, въвеждаща президентска система на управление, а 48,6 на сто против. Според единия лагер промените са важни, за да се осигури стабилност в ръководството на държавата. Противниците на конституционните промени пък заявяват, че те ще доведат до засилване на авторитаризма в страната. Конституционната промяна би позволила теоретично на Ердоган да остане на власт най-малко до 2029 г. За да влязат в сила предлаганите промени в законодателството, положителен вот на референдума трябва да са дали 50% плюс 1 от гласувалите. Вчера право на глас имаха над 58,3 млн. турски граждани. В цифри около 1,3 милиона повече са гласували "за". Избирателната активност е била 86 процента. Oбщият брой на имащите право на глас е 58 366 647 души. Окончателни данни ще има след дни.
Какво предвиждат промените
Ако референдумът мине, съгласно готвените конституционни промени, броят на народните представители в Турция се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г.
Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден.
Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Президентът ще остава лидер на партията, която го е излъчила, а не както е сега, да бъде безпартиен – правило, което държавният глава Реджеп Ердоган многократно наруши, откакто зае поста през 2014 г.
Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5% от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на граждани, имащи право на глас.
Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател се премахва. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти.
Парламентът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. Но за целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати или мнозинство от 2/3.
Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие срещу държавния глава.
Президентът ще може да издава декрети относно правомощията си в изпълнителната власт. Законите обаче ще се изработват в меджлиса.
Единственият законопроект, който президентът ще внася е свързан с бюджета на страната.
Ако меджлисът одобри върнат за преразглеждане закон с гласовете на 301 депутати, президентът ще трябва да го подпише. В случай че турският парламент направи поправки във върнатия закон, президентът ще има право отново да го върне за преразглеждане.
Поправките обаче ще трябва да получат одобрението половината плюс един от гласовете на депутатите.
Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия.
Президентът ще може да разпуска кабинета. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
