С поред древната викингска легенда, преди боговете да се срещнат със своите вратове в последната си битка, над земята щяла да надвисне невиждана зима. Свирепа виелица ще прониже небето от четирите посоки, закривайки гаснещото слънце. Три последователни зими ще се изредят една след друга - без нито едно лято между тях.
Това е историята за Фимбулвинтер (Великолепната зима) в скандинавската митология - предвестникът на пълното унищожение на света при Рагнарьок. Текстът е съхранен в древните саги „Прозаична Еда“ и „Поетична Еда“.
Но какво, ако Фимбулвинтер не е бил просто скроена история, а реален, споделен спомен на цяла една цивилизация?
Слънцето, което угасна през 536 година
„Днес разполагаме с неоспорими доказателства, средата на 500-те години на новата ера е белязана от поредица от драстични вулканични изригвания, които са имали колосален ефект върху Скандинавия и населението там“, обяснява професор Нийл Прайс, един от водещите световни експерти по Викингската епоха.
Историческите хроники на Римската империя от 536 г. описват смущаващ феномен - слънцето изгубило блясъка си и светело слабо, сякаш при постоянно слънчево затъмнение. Причината? Огромни облаци от вулканична пепел и сулфати в атмосферата.
Според научни изследвания на ледени ядра и дървесни пръстени, през 536 г., 540 г. и 547 г. са избухнали три последователни гигантски вулкана. Резултатът е опустошителна „вулканична зима“, продължила с години.
Половината население на Скандинавия загинало
Докато в Средиземноморието последиците били свързани предимно със слаби реколти, в мрачния север ефектът бил катастрофален.
За разлика от топлата Южна Европа, земеделието в Скандинавия разчита на изключително кратък топъл период. Без слънце реколтата изгнива, а добитъкът умира от глад в оборите.
„Някои изследователи изчисляват, че комбинираното въздействие на вулканичните изригвания е довело до 50% смъртност в отделни региони на Скандинавия. От социална гледна точка това е пълен колапс. Животът на оцелелите е бил тотално разрушен", посочва проф. Прайс.
Рождението на мита за Рагнарьок
Професор Прайс вярва, че този смразяващ трагизъм, предаван от уста на уста през поколенията, с течение на вековете се е превърнал в мита за Фимбулвинтер и Рагнарьок - визията за мрака, студа, глада и разпада на обществения ред преди края на света.
Но легендата за Рагнарьок не завършва с пълно пълно унищожение. В сагите се разказва как след апокалипсиса Земята отново се издига от водата, зелена и преродена.
„В 6-и век светът всъщност не свършва. Хората успяват да преминат през тази катастрофа и да продължат. Лично за мен идеята, че ехото от този реален климатичен ад е прераснало във викингския мит за края на света, звучи невероятно убедително“, завършва ученият.