А рменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че Ереван не е участвал в изготвянето на споразумението за прекратяване на огъня между сепаратистите в Нагорни Карабах и Азербайджан, но се надява, че то ще се запази, предава БГНЕС.
Пашинян направи обръщението по телевизията, след като карабахските сепаратисти и Баку обявиха, че са постигнали споразумение за прекратяване на огъня и ще проведат преговори за интегриране на спорния регион в Азербайджан.
"Армения не е участвала в изготвянето на текста на декларацията за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах с посредничеството на руските миротворци", заяви Пашинян.
Той подчерта, че Ереван "няма армия" в контролирания от сепаратистите анклав.
Споразумение за прекратяване на огъня: Конфликтът Азербайджан-Нагорни Карабах
Пашинян добави, че Ереван е "взел под внимание" декларациите на сепаратистите, които включват съгласие за среща с азербайджанските власти относно интегрирането на Карабах в Азербайджан.
Арменският лидер се сблъсква с протести у дома, след като през 2020 г. Армения загуби войната с Азербайджан за Карабах.
Пашинян заяви, че се надява руските мироопазващи сили в Карабах - разположени през 2020 г. като част от мирното споразумение, постигнато с посредничеството на Русия - да гарантират запазването на примирието.
Ескалация в Армения, гняв срещу Русия
"Надяваме се, че военната ескалация няма да продължи, защото в настоящите условия е много важно да се осигури стабилност и да се спрат бойните действия", каза той.
Той призова мисията на Москва да "осигури безопасността на арменците в Нагорни Карабах, да създаде условия арменците да запазят правото си да живеят в своите домове, на своята земя".
През последните месеци Пашинян разкритикува ролята на руските миротворци в Карабах, което доведе до някои дипломатически разправии с традиционния съюзник на Армения - Русия.
Междувременно посолството на Азербайджан в София излезе с официална позиция:
„Краят на Втората карабахска война през ноември 2020 г. промени реалностите и отвори нови хоризонти за дългоочаквания мир и благополучие в региона. Пост-конфликтният мирен процес обаче беше изпълнен с напрежение и разногласия, а нарастващите провокации доведоха до избухването на нови широкомащабни военни действия в региона".
"Преговорите между Азербайджан и Армения продължават през последните 3 години. От една страна министър-председателят на Армения, Никол Пашинян, публично заяви, че Армения признава суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан, включително и района Карабах като част от него. А от друга страна, той изпрати поздравително писмо до водачите на сепаратисткия режим в Карабахския район на Азербайджан по случай "деня на независимостта", акт, който Азербайджан оцени като сериозен удар върху мирния процес", отчита азербайджанската позиция.
"Въпреки декларативното признаване на териториалната цялост на Азербайджан, Армения продължава да подкрепя военното сепаратистко формирование, установено в международно признатите територии на Азербайджан, и отказва да изтегли над 10 000 военнослужещи от района Карабах в Азербайджан. Трябва да се отбележи, че продължаването на съществуването на части от въоръжените сили на Армения на територията на Азербайджан е в противоречие с разпоредбите на Тристранното споразумение от 10 ноември 2020 г. и представлява сериозна заплаха за мира и стабилността в региона. По последни данни, в резултат на мерките за борба с тероризма, незаконните въоръжени групировки на арменските сепаратисти са се съгласили да свалят оръжията. На 21 септември се очаква среща между представители на азербайджанските власти и арменското население на Карабах. Съществува крехка надежда за установяване на мир и стабилност. Въпреки това, за да се осигури напълно траен мир в региона, е необходимо да се подпише мирен договор между Армения и Азербайджан за взаимно признаване на суверенитета и териториалната цялост на двете страни'', заключават от посолството на Азербайджан в София.
