О т десетилетия в американската политика стои един токсичен въпрос, който политиците засягат най-много в кампании и най-малко по време на мандатите си и това е: какво трябва да се направи с близо 11 милиона нелегални имигранти, които пребивават в САЩ.
Мненията варират от призиви за масово депортиране до аргументи за масова амнистия.
В понеделник стана ясно, че президентът Тръмп е решил да суспендира действието на програмата на Барак Обама за временна амнистия на нелегални имигранти, които са били доведени в САЩ като деца.
Тръмп рече: Край на лотарията и семейните визи за САЩ
Тръмп обяви на пресконференция, че изпитва голяма обич към така наречените "дриймърс" (мигрантите, дошли нелегално в САЩ като деца и попадащи в обхвата на програмата). Той заяви, че иска Конгресът да изработи законово решение за тези хора - вижте във видеото.
Фен базата на Тръмп празнува, а левицата реагира остро и се стигна дотам, че Барак Обама наруши мълчанието си на бивш президент и излезе с изявление срещу действията на Тръмп.
'This is about basic decency': Obama slams Trump's DACA decision in scathing Facebook post https://t.co/58YQ0ZvzHw pic.twitter.com/mXnNh2v7zN
— Mashable (@mashable) September 5, 2017
Тази история обаче няма много смисъл. Ето защо:
Какво е DACA?
Deferred action for childhood arrivals (отлагане на мерките срещу пристигнали в детска възраст) е изпълнителна заповед на Барак Обама от 2012 г., която практически даде възможност на нелегалните имигранти, които са били доведени в САЩ в детска възраст, да не бъдат преследвани от властите и да получат разрешения за работа.
Обама издаде тази заповед еднолично и като свободно тълкуваше конституционните си правомощия. Всякакво имиграционно законодателство по принцип трябва да бъде утвърдено от конгреса и сената, но бившият президент се размина с обещанието, че това не е стабилна и дългосрочна имиграционна политика и че временната амнистия няма да бъде път към пълно легализиране и гражданство.
Това разбира се, се оказа лъжа и тази седмица допитване на сенатор Чък Грасли до имиграционните служби разкри, че на амнистираните по DACA е позволено да кандидастват за зелена карта, а впоследствие и за гражданство. Това е грубо възползване от дупка в закона. От около 800 000 реципиенти на DACA, около 60 000 са подали документи за зелена карта, а от тях са 40 000 одобрени. От 40 000 притежатели на зелена картар 2181 са поискали да станат граждани и 1056 в крайна сметка са получили американско гражданство.
Какво направи Тръмп?
Тръмп: Ако трябва, ще затворим правителството, но ще построим стената
Тръмп имаше две обещания по време на кампанията във връзка с имиграцията – да построи стена с Мексико и да приложи цялата тежест на имиграционните закони върху нелегално пребиваващите в страна.
Pres. Trump to DACA recipients: "You have nothing to worry about" https://t.co/IGoUa7C5GA pic.twitter.com/cpZYyDM8N8
— CBS News (@CBSNews) September 8, 2017
Сега изглежда се опитва да размени едното за другото. Той на практика суспенидира действието на програмата, но отлага прилагането на закона с 6 месеца, т.е. дава на Конгреса половин година да създаде истински закон, който да утвърди или отмени DACA, като идеята е демократите да му гласуват парите, от които се нуждае за построяването на стената. Това обаче е малко вероятно да се случи. Демократите са в опозиция и само ще пострадат, ако помогнат на Тръмп по какъвто и да е начин да построи стената с Мексико.
Ако Тръмп обаче наистина започне да депортира хора след половин година, конгресът ще е принуден да действа. Демократите нямат да си мръднат пръста да го спрат, надявайки се, че това ще срина имиджа му и ще им даде добра платформа за 2020. Тогава всичко ще лежи на плещите на републиканското мнозинство.
Републиканците обаче са разцепени по въпроса за справянето с нелегалните – част от тях са хардлайнери, но други биха гласували с демократите. Ако кодифицират DACA в реален закон, партията цялостно ще пострада, защото повечето й привърженици ще трябва да преглътнат второ голямо неизпълнено обещание след премахването на Обамакеър. Нито президентът, нито републиканското мнозинство обаче ще имат смелостта да приложат правото с пълната му сила и да започнат да депортират хора.
Вчера самият Тръмп побърза да заяви, че реципиентите по програмата няма от какво да се притесняват и че няма да има депортации, с което загуби и последния си лост за натиск. По всичко изглежда, че той самият никога не е бил хардлайнер по този въпрос, въпреки че използва възможността да стъпи на тази плаформа миналата година.
Тръмп няма да депортира никого и това прави помпозното изявление на Барак Обама от вчера да виси странно във въздуха, при положение че в момента има 90% шанс неговата незаконна изпълнителна заповед да се превърне в редовен закон.
Какво можеше да направи Тръмп?
Тръмп изпусна всичките си лостове за влияние в тази ситуация. Той можеше или да инвестира политически капитал и да прекрати DACA напълно, или да изчака 10-те щата, които в момента оспорват заповедта, да я победят и премахнат по съдебен път. И тогава вече той можеше да каже: „добре, трябва да запълним дупката в закона, нека напишем по-консервативен закон” или „добре, ще подкрепя възстановяване на DACA в конгреса, ако се отпуснат пари за стената или инфраструктурния ми план”.
Вместо това обаче, Тръмп побърза да демонстрира някаква активност по отношение на DACA, което масата от поддръжниците му нетърпеливо чакаха и така загуби всичките си карти още при първото раздаване.
Ако сега DACA се утвърди в конгреса, републиканците ще пострадат имиджово, а Тръмп няма да получи и долар в замяна. Ако не се утвърди, просто нищо няма да се случи, защото макар че програмата няма да действа формално, Тръмп няма да има смелост и политически капитал да започне да депортира нелегални.
What is Daca and who are the Dreamers? https://t.co/ZzkZCg6YYM
— Lucy (@LuLubabycakes) September 8, 2017
Това е пореден и показателен пример за тоталната липса на комуникация и координация между президента и лидерите на републиканските мнозинства в Конгреса и Сената. Във време, в което републиканците имат власт и в трите институции е това е непростима загуба на време и възможности.
Тончо Краевски анализира за Vesti.bg събития от международната политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.
Два от неговите анализи, публикувани във Vesti.bg, бяха преведени и публикувани от американското издание Watching America.
Тръмп не просто се оттегля от Парижкото споразумение - той изпраща послание - виж в Watching America
