П рез 1949 г. група нации подписали договор за създаване на Организацията на Северноатлантическия пакт, по-известна като НАТО. През четирите години след края на Втората световна война Западна и Източна Европа били разделени от Студената война. Договорът между Съединените щати, Канада и 10 западноевропейски нации призовава подписалите го да си предлагат военна подкрепа в случай, че някоя от страните членки бъде нападната.
On this day in 1949, the U.S., the U.K., Canada and nine European countries establish #NATO. Article 5 of the alliance's charter affirms that an attack on one member nation will be considered an attack on all members. Not until 9/11 will this provision be invoked. pic.twitter.com/8Z4nH8BBjN
— Military History Now (@MilHistNow) April 4, 2023
От момента на създаването си членовете на НАТО нараснаха до 31 държави като се разшири и в източноевропейските нации.
1. Военното натрупване на НАТО започнало по време на Корейската война
26 November marks 70 Years since the Battle of Chosin Reservoir began, during the Korean War (1950-1953). Following Chinese entry into the war, some 120,000 Chinese troops encircled and attacked 30,000 NATO soldiers stationed near the Chosin Reservoir. https://t.co/1iqLcwqx13 pic.twitter.com/vuSZOUGdco
— British Pathé (@BritishPathe) November 26, 2020
Първата фаза на широкомащабна военна организация на НАТО не била пряко свързана с каквато и да е заплаха срещу неговите 12 страни-членки, а от прокси войната със Съветския съюз, в която Съединените щати и други членове на НАТО решили, че могат да се намесят.
След Втората световна война съюзническите нации разделили Корейския полуостров по 38-ия паралел, което довело до създаването на съветско правителство на север и на американско правителство на юг. През 1950 г. Северна Корея нахлула в Южна Корея, предизвиквайки Корейската война. Съединените щати и други членове на НАТО изпратили поотделно войски за борба със Северна Корея. Междувременно от НАТО започнали да сглобяват и организират военната си инфраструктура с предположението, че в бъдеще може да се наложи да се бори със Съветския съюз и неговите съюзници.
От НАТО създали военен щаб, известен като Върховен щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE), като назначили за върховен главнокомандващ на съюзническите сили Дуайт Д. Айзенхауер. Освен това създали дългосрочен отбранителен план и провели първото си широкомащабно военноморско учение. През 1953 г., когато Корейската война официално приключила, НАТО установила значително международно военно присъствие.
2. Присъединяването на Западна Германия към НАТО помогнало за задействането на Варшавския договор
#OTD - In 1955, West Germany joined NATO, a decision that culminated with the inevitable rearmament of the State. Even though it was a controversial decision at the time, its rearmament was crucial for the deterrence of the Soviet threat to Europe during the Cold War. pic.twitter.com/Om32oHpsWY
— Cold War Research Network (@CWR_Network) May 9, 2023
Първоначалните 12 държави, които сформирали НАТО през 1949 г., включвали Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените щати. През 1952 г. към НАТО се присъединили Гърция и Турция. След това, през 1955 г., НАТО позволила на Западна Германия също да се присъедини към редиците й.
След Втората световна война съюзниците разделили нацистка Германия на две и започнали програма за разоръжаване, за да предотвратят бъдеща военна агресия. Западна Германия се съюзила със Съединените щати и други страни от НАТО, докато Източна Германия се съюзила със Съветския съюз.
През 1955 г. обаче Западна Германия се присъединила към НАТО и започнала да се превъоръжава. Съветският съюз не бил щастлив.
По-малко от две седмици след като Западна Германия официално се присъединила към НАТО, Съветският съюз и седем други страни в Източна Европа подписали Варшавския договор. Подобно на Северноатлантическия договор от 1949 г., с който се създала НАТО, Варшавският договор призовавал всички подписали го страни да се защитават взаимно в случай на нападение. Заедно със Съветския съюз в пакта се включили Албания, България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария, Полша и Румъния.
3. Франция оттеглила военната си подкрепа от НАТО за повече от 40 години
7 mars 1966 le président de la République Charles De Gaulle annonce le retrait de la France de la structure militaire de l’OTAN. pic.twitter.com/1mOsUHca20
— Histoire de France (@HistoiredeFran7) March 6, 2023
НАТО е политическа, но и военна организация. Въпреки това през 1966 г. един от основателите на НАТО – Франция – решила да се оттегли от военните си ангажименти към организацията.
Френският президент, който взел това решение, бил Шарл дьо Гол, известният бригаден генерал, помогнал за освобождаването на окупираната от нацистите Франция и създаването на временно правителство веднага след отстъплението на германците. Въпреки че Франция играела важна роля в ранните години на НАТО, Де Гол бил недоволен от позицията на Франция в организацията и възникнало напрежение с други държави-членки. Освен това той искал да установи френска военна независимост.
Франция се присъединила отново към НАТО едва през 2009 г., при президента Никола Саркози. По това време много неща се били променили: войната във Виетнам и Студената война били приключили, 11 септември се случил и САЩ вече няколко години водели войните си в Афганистан и Ирак.
4. НАТО се позова на своя военен ангажимент по член 5 за първи път след 11 септември
this was 9/11 for americans pic.twitter.com/uzSGZV5cOT
— maya (@modalmaya) May 28, 2023
НАТО установила стабилно военно присъствие по време на Студената война, като член 5 от Северноатлантическия договор е този, който призовава за колективна отбрана. НАТО обаче никога не се е позовавал официално на този член по време на Студената война. Всъщност, първият път, когато НАТО се позовала на член 5, било след атаките на 11 септември срещу Съединените щати през 2001 г. През октомври същата година НАТО стартирала първата си антитерористична операция, в която множество страни от организацията помогнали за патрулиране във въздушното пространство над Съединените щати.
По това време към НАТО се присъединили още четири държави: Испания през 1982 г. и Чехия, Унгария и Полша през 1999 г. Интересно е, че последните три държави били бивши членки на Варшавския договор, който приключил през 1991 г.
5. След Студената война бившите държави от Варшавския договор се присъединили към НАТО
On this day in 1991, the Warsaw Pact is disbanded. Originally formed in 1955 to counter NATO, it included seven Eastern Bloc countries and the Soviet Union. pic.twitter.com/F0KCxB2Mke
— Military History Now (@MilHistNow) February 25, 2023
Обединението на Източна и Западна Германия и разпадането на Съветския съюз сигнализирали за края на Студената война. През следващите три десетилетия бившите членове на Варшавския договор започнали да се включват в НАТО.
Източна Германия станала първият бивш съветски съюзник, който технически се присъединил, когато се обединила отново със Западна Германия, която вече била член. В допълнение към Чешката република, Унгария и Полша през 1999 г., към НАТО се присъединили и България, Румъния и Словакия през 2004 г. Албания, която се оттеглила от Варшавския договор още през 1968 г., се присъединила към НАТО през 2009 г.
Балтийските държави Естония, Латвия и Литва, които били част от Съветския съюз, също се присъединили към НАТО през 2004 г. Останалите пет държави, които завършват 31-те членки на НАТО, са Словения (присъединена през 2004 г.), Хърватия (2009 г.), Черна гора (2017 г.), Северна Македония (2020) и Финландия (2023).
