Н а 20 октомври 1968 г. светът затаи дъх пред едно от най-коментираните събития на века — брака между бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди и гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис. Новината предизвика сензация, скандал и любопитство в цял свят. Само пет години след трагичното убийство на президента Джон Ф. Кенеди, „вдовицата на Америка“ реши да се омъжи повторно — и то за един от най-богатите и най-противоречиви мъже на планетата.
Сватбата се състои на малкия частен гръцки остров Скорпиос, собственост на Онасис. Церемонията е интимна, но строго охранявана – на нея присъстват едва около 40 души, сред които близки роднини и няколко доверени приятели. Сред гостите са децата на Жаклин – Каролайн и Джон Ф. Кенеди-младши, както и синът и дъщерята на Онасис – Александър и Кристина.
Жаклин носи елегантна бяла рокля от Валентино, а свещеник от гръцката православна църква отслужва кратка, но изискана церемония. Снимки от сватбата, направени от папараци с телескопични обективи от лодки край острова, обиколиха света за часове.
Новината за брака предизвика бурни реакции, особено в Съединените щати. Много американци, които виждаха в Жаклин символ на елегантност, тъга и достойнство след смъртта на президента Кенеди, се почувстваха предадени.
Бракът на Жаклин и Онасис
Съюзът между Жаклин и Аристотел продължава десет години – до смъртта на Онасис през 1975 г. Тяхната връзка беше сложна – смесица от взаимна необходимост, обожание и практичност. За Жаклин Онасис осигури финансова и физическа защита след трагедиите в семейство Кенеди – не само убийството на Джон, но и последвалото на брат му Робърт Кенеди през 1968 г.
За Онасис бракът с бившата първа дама донесе невероятен престиж и международно внимание. Двамата прекарват времето си между Ню Йорк, Париж, Атина и луксозната яхта Christina O, превърнала се в символ на богатство и власт.
Последни години и наследство
След смъртта на Онасис през 1975 г. Жаклин се връща в Ню Йорк, където работи като редактор в издателството Doubleday. Тя остава до края на живота си (1994 г.) символ на стил, изисканост и устойчивост.
- Краят на Муамар Кадафи
На 20 октомври 2011 г. светът става свидетел на един от най-драматичните и символични финали на Арабската пролет — смъртта на либийския лидер Муамар Кадафи, който е убит от бунтовнически сили след близо 42 години на авторитарно управление.
Муамар Кадафи, роден през 1942 г. в Сирт, идва на власт през 1969 г. след безкръвен военен преврат, с който сваля либийската монархия на крал Идрис I. Тогава само на 27 години, той се провъзгласява за лидер на страната и започва да изгражда нов политически модел, основан на неговата т.нар. „Трета универсална теория“, изложена в Зелената книга. В продължение на десетилетия Кадафи управлява Либия с желязна ръка, като съчетава елементи на арабски национализъм, социализъм и ислямски традиции.
Богатството от петролни ресурси превръща Либия в една от най-богатите африкански държави,
но под управлението на Кадафи политическата свобода е строго ограничена. Режимът му е обвиняван в репресии срещу опозицията, нарушаване на човешките права и подкрепа за международен тероризъм — включително за атентата над самолета на Pan Am над Локърби през 1988 г.
През февруари 2011 г., вдъхновени от протестите в Тунис и Египет, избухват масови антиправителствени демонстрации и в Либия. Сблъсъците бързо прерастват в гражданска война между силите, лоялни на Кадафи, и бунтовници, организирани под флага на Националния преходен съвет. Международната общност реагира с остро осъждане на действията на режима.
През март 2011 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1973, която разрешава използването на сила за защита на цивилното население. Малко след това започва
военна интервенция на НАТО, ръководена от САЩ, Франция и Великобритания, която нанася тежки удари по силите на Кадафи.
До есента на 2011 г. повечето големи градове вече са паднали под контрола на бунтовниците. Последният бастион на режима остава родният град на Кадафи — Сирт, където той се укрива със свои приближени. На 20 октомври 2011 г., докато се опитва да избяга от обсадения град, конвоят му е атакуван от сили на НАТО и след това обграден от либийски бунтовници. Кадафи е заловен жив, но малко по-късно загива при неясни обстоятелства — официално се твърди, че е убит по време на престрелка, но видеозаписи и свидетелства показват, че е бил линчуван и убит от тълпата.
Смъртта на Муамар Кадафи е възприета от мнозина като символичен край на диктатурата в Либия, но също така поставя началото на дълъг период на хаос и нестабилност. След падането на режима страната потъва в междуособици между различни въоръжени групировки, племенни милиции и ислямистки формации. До днес Либия продължава да се бори за политическо единство и стабилност, разделена между съперничещи си правителства и подложена на външно влияние.
Още събития на 20 октомври:
- 1894 г. – на престола се качва последният руски император – Николай II.
- 1945 г. – Жените във Франция получават право да гласуват в избори.
- 1973 г. – Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия.
Родени:
- 1825 г. – роден е българският просветен деец Сава Филаретов
- 1838 г. – роден е българският историк Марин Дринов
- 1971 г. – роден е американският певец Снуп Дог
Починали:
- 1966 г. – умира българският писател Димитър Талев („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“)
- 2022 г. – умира българският писател Антон Дончев („Време разделно“)
