Г лобалните нива на смъртност намаляват, но не и сред младежите и младите възрастни, показва последното изследване Global Burden of Disease (GBD), публикувано в списание The Lancet и представено на Световната здравна среща в Берлин.
Освен това, незаразните болести (NCDs) вече представляват почти две трети от общата смъртност и заболеваемост в света, като исхемичната болест на сърцето, инсултът и диабетът са водещи причини. Изследователите изчисляват, че почти половината от всички смъртни случаи и инвалидизации биха могли да бъдат предотвратени чрез промяна на водещите рискови фактори, като намаляване на високите нива на кръвна захар и висок индекс на телесна маса (BMI).
"Бързото нарастване на възрастното население и променящите се рискови фактори въвеждат нова ера на глобални здравни предизвикателства," заяви д-р Кристофър Мъри, директор на Института за показатели и оценка на здравето (IHME) към Медицинския факултет на Университета на Вашингтон. "Данните от изследването Global Burden of Disease са предупредителен сигнал към правителствата и здравните лидери да реагират бързо и стратегически на тревожните тенденции, които променят нуждите на общественото здраве."
Екипът на д-р Мъри в IHME и мрежата от 16 500 учени и изследователи от GBD са събрали и анализирали данни за 375 болести и травми и 88 рискови фактора по възраст и пол, глобално, регионално и национално, за 204 държави и територии и 660 поднационални локации в периода 1990-2023 г., което прави GBD най-изчерпателното проучване за количествено измерване на здравните загуби.
За последната версия са използвани над 310 000 източника на данни, като 30% от тях са нови за тазгодишното издание. То включва 1211 годишни набора от временни данни за смъртността, които осигуряват по-актуална информация.
Живеем 21 г. повече, отколкото преди 1/2 век
Оценките на глобалното здраве, представени в три рецензирани доклада, обхващат ключови области на GBD:
- демографски анализ,
- причини за смъртта и бреме на болестите,
- травмите и рисковите фактори.
- Демографски анализ: Смъртността намалява, но расте сред младите
Въпреки растежа и застаряването на населението, глобалният възрастово стандартизиран коефициент на смъртност през 2023 г. е спаднал с 67% спрямо 1950 г., като всички държави и територии отчитат спад. Средната продължителност на живота в света се е върнала до нивата отпреди пандемията - 76,3 години за жените и 71,5 години за мъжете, което е с над 20 години повече в сравнение с 1950 г. Въпреки напредъка, географските различия остават значителни от 83 години в богатите региони до едва 62 години в Субсахарска Африка.
Сред младежите и младите възрастни най-голямо увеличение на смъртните случаи е отчетено във възрастовата група 20-39 години в Северна Америка с високи доходи за периода 2011-2023 г., главно поради самоубийства, свръхдози и прекомерна употреба на алкохол. През същия период смъртността сред 5-19-годишните се е увеличила в Източна Европа, Северна Америка и Карибите.
През целия изследван период броят на починалите бебета е намалял повече, отколкото във всяка друга възрастова група. Между 2011 и 2023 г. Източна Азия е отчела най-голям спад - 68% на смъртността при децата под 5 години, благодарение на по-доброто хранене, ваксините и укрепването на здравните системи.
Новите модели на GBD 2023 показват, че смъртността при децата на възраст 5-14 години в Субсахарска Африка за периода 1950-2021 г. е била по-висока от предишните оценки, резултат от високите нива на респираторни инфекции, туберкулоза, други заразни заболявания и инциденти. Също така е установено, че смъртността сред младите жени на възраст 15-29 години в региона е с 61% по-висока от предишните оценки, най-вече заради майчина смъртност, пътнотранспортни произшествия и менингит.
Високото кръвно налягане е най-смъртоносното заболяване
- Причини за смърт: Преминаване от заразни към незаразни болести
Причините за смърт в световен мащаб се изместват от заразни към незаразни болести, което създава нови предизвикателства, особено за бедните държави. След като COVID-19 бе водещата причина за смърт през 2021 г., през 2023 г. той се е смъкнал на 20-о място, отстъпвайки първите позиции на исхемичната болест на сърцето и инсулта, следвани от хроничната обструктивна белодробна болест, долните респираторни инфекции и неонаталните заболявания.
От 1990 г. насам смъртността от исхемична болест на сърцето и инсулт намалява, както и при диарийните заболявания, туберкулозата, рака на стомаха и морбили. За същия период обаче смъртността от диабет, хронична бъбречна недостатъчност, болестта на Алцхаймер и ХИВ/СПИН се е увеличила.
Средната възраст на смърт в световен мащаб се е повишила от 46,4 години през 1990 г. до 62,9 години през 2023 г., но географските различия остават значителни. Най-висока е в богатите региони, 80,5 години за жените и 74,4 години за мъжете, а най-ниска в Субсахарска Африка, 37,1 години за жените и 34,8 за мъжете.
Вероятността човек да почине преди 70-годишна възраст е намаляла във всички региони между 2000 и 2023 г., макар че в Субсахарска Африка тя се е увеличила за редица незаразни заболявания, а средната възраст на смърт от тях е по-ниска от очакваната. В богатите държави вероятността се е повишила за смърт, свързана с употреба на наркотици.
- Бреме на болестите, травмите и рисковите фактори: Промените могат да спасят животи
Незаразните болести представляват близо две трети от всички случаи на смърт и инвалидност в света. Водещи са исхемичната болест на сърцето, инсултът и диабетът. В бедните региони се наблюдава рязко нарастване на тези заболявания, което допълнително затруднява здравните системи.
От 1990 до 2023 г. възрастово стандартизираният процент на годините, загубени поради болест или инвалидност (DALY), е спаднал с 36%. Между 2010 и 2023 г. показателите за заразни, майчини, неонатални и хранителни заболявания са намалели с почти 26%. Най-значително е намалението при диарийните заболявания с 50%, при ХИВ/СПИН с 43%, и при туберкулозата с 42%.
Неонаталните заболявания и долните респираторни инфекции остават водещи причини, но също бележат спад съответно с 17% и 25%.
Тези болести причиняват 74% от смъртните случаи в света
Почти половината от глобалната смъртност и заболеваемост през 2023 г. се дължат на 88 предотвратими рискови фактора. Сред десетте най-значими са:
- високо систолично кръвно налягане,
- замърсяване на въздуха с прахови частици,
- тютюнопушене,
- висока кръвна захар на гладно,
- ниско тегло и кратка бременност при новородените,
- висок BMI,
- висок LDL холестерол,
- бъбречна дисфункция,
- забавен растеж при децата и
- излагане на олово.
Между 2010 и 2023 г. показателите за висок BMI са се повишили с почти 11%, за употреба на наркотици с 9%, а за висока кръвна захар с 6%.
Новите модели на GBD за излагането на олово, десетия водещ риск, показват директна връзка със сърдечно-съдовите заболявания. Макар че премахването на оловото от горивата е довело до значителен спад на експозицията, то все още е често срещан замърсител в стара боя, почва, вода, подправки и кухненски съдове.
Рисковете, свързани с климата, като замърсяването на въздуха и високите температури, продължават да оказват сериозно въздействие върху глобалното здраве. Най-високите нива на заболеваемост, свързани с праховото замърсяване, се наблюдават в Южна Азия, Субсахарска Африка и региона на Северна Африка и Близкия изток. Високите температури утежняват уязвимостите в тези зони, особено в Сахел, засилвайки ефектите от суша, недостиг на храна и миграция.
Психичните разстройства също нарастват рязко, тревожните с 63%, а депресивните с 26%. Освен това сексуалното насилие и насилието от интимен партньор са посочени като предотвратими фактори, които допринасят за депресия, тревожност и други здравословни проблеми.
Сред децата под 5 години водещи рискови фактори през 2023 г. са:
- недохранването,
- замърсяването на въздуха и
- липсата на безопасна вода и санитарни условия.
От СЗО посочват като фактор за увеличаването на смъртните случаи и депресията, информира Zdrave.bg
За децата и юношите между 5 и 14 години най-често срещаният риск е недостигът на желязо, а за възрастовата група 15-49 години са:
- (не)безопасният секс и
- трудовите злополуки.
При хората между 50 и 69 години най-значимите рискове са:
- високото кръвно налягане,
- тютюнопушенето и
- високата кръвна захар.
Между 2010 и 2023 г. годините, загубени поради травми, са намалели с 16%. Мъжете обаче продължават да бъдат по-засегнати, особено момчетата и младите мъже на възраст 10-24 години, при които показателят е повече от два пъти по-висок в сравнение с жените.
Изследването GBD 2023 подчертава спешната необходимост политиците да разширят здравните приоритети отвъд намаляването на детската смъртност и да включат младежите и младите възрастни, особено в регионите с по-високи от очакваните нива на смъртност.
"Десетилетия работа за намаляване на неравенствата в бедните региони са в риск да бъдат заличени заради последните съкращения на международната помощ," предупреди проф. Емануела Гакиду, водещ автор от IHME.
"Тези държави разчитат на глобално финансиране за първична здравна грижа, лекарства и ваксини. Без него пропастта в здравните възможности със сигурност ще се задълбочи."
Оценките от GBD са достъпни и чрез различни интерактивни инструменти за визуализация на данни, включително GBD Compare и GBD Results.
