Н а 20 октомври Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Артемий — един от най-почитаните светци-воини в християнския свят. Денят е известен сред вярващите като Артемиевден и се свързва с темите за вярата, мъжеството и духовната сила. В народния календар този ден е белязан с редица поверия и обичаи, които носят както религиозен, така и народно-магически смисъл.
Свети Артемий живял през IV век по времето на римския император Констанций и неговия наследник Юлиан Отстъпник. Той бил военачалник с висок ранг, известен със своята вярност към християнската вяра. При император Констанций Артемий се ползвал с почит и уважение, но след възкачването на Юлиан, който възстановил езическите култове, настъпили тежки времена за християните.
Когато свети Артемий открито изразил несъгласието си с гоненията и изповядал своята вяра в Христос, бил арестуван, изтезаван и обезглавен. Според преданието това се случило в Антиохия през 362 година. Малко след мъченическата му смърт, вярващите започнали да го почитат като защитник от болести и злини, особено като покровител срещу тежки и внезапни заболявания.
Християнско значение на празника
Свети Артемий е пример за непоколебима вяра и духовна сила. В православната традиция той е почитан не само като воин, но и като изцелител. Мнозина вярват, че молитвата към него помага при болести на стомаха, очите и при неясни физически страдания.
На този ден в храмовете се отслужва празнична литургия, а вярващите палят свещи за здраве и благополучие.
Народни традиции и поверия на Артемиевден
В българските народни вярвания Артемиевден се смята за ден, в който не се работи тежка физическа работа – особено на полето или с домашните животни. Хората вярват, че свети Артемий „обикаля земята“ и „пише болестите“, които ще сполетят хората през зимата.
Затова на този ден не се пере, не се шие и не се плете, за да се избегнат болести в семейството. Жените не работят с остри предмети, защото се смята, че така могат „да срежат здравето“ на близките си.
В някои райони на България се вярва, че свети Артемий пази децата от уплаха и уроки. Майките прекадяват домовете си с тамян и произнасят молитви за здраве. В миналото се е приготвяло специално обредно ястие – варено жито или боб, което се раздавало за здраве и благоденствие.
Какво се прави на 20 октомври:
- Хората отиват на църква, палят свещ и се молят за здраве.
- Прави се курбан или се раздава храна за здраве на дома и децата.
- В някои краища се меси питка, която се прекадява и се споделя със съседите.
- Молитвите към св. Артемий се отправят и за изцеление от тежки и внезапни болести.
Какво не се прави на този ден:
- Не се върши тежка работа – особено копаене, шиене или пране.
- Не се излиза на дълъг път и не се започват нови дела.
- Не се кара и не се вика в дома – вярва се, че това „събужда болестите“.
- Не се дава нищо назаем – „да не излезе здравето от къщата“.
Символиката на деня
Артемиевден е празник, посветен на здравето, вярата и закрилата на дома. Той напомня на хората, че духовната сила и искрената вяра са по-мощни от всяко изпитание.
В народното съзнание 20 октомври е и границата между есента и зимата – времето, когато природата започва да се „затваря“, а човекът трябва да се обърне навътре, към семейството и вярата.
