Ч етиринадесет европейски страни дадоха съгласието си за създаването на "механизъм за солидарност", целящ разпределянето на спасени в Средиземно море мигранти. Това съобщи френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Франс прес.
"По принцип на този етап 14 страни членки са дали съгласието си за френско-германския документ. Осем от тези 14 са предприели активни действия по участието си", заяви Макрон след среща с Върховния комисар за бежанците на ООН Филипо Гранди и Карвальо Ферейра Виторино, директор на Международната организация по миграция. Срещата се състоя във френското президентство.
Осемте "активни" страни са Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Литва, Португалия, Хърватия и Финландия, съобщи президентството, без да уточнява имената на другите шест.
Споразумението беше сключено сутринта на работна среща за миграцията в Средиземно море, която се проведе в Париж. Присъстваха представители на всички европейски страни. Срещата се организира по покана на френския външен и вътрешен министър - Жан-Ив льо Дриан и Кристоф Кастанер.
Целта на тази среща беше, според информиран източник, през септември в Малта да бъде подписано споразумение за механизъм, позволяващ по-голяма ефективност и по-хуманно отношение при пристигането на мигранти през Средиземно море. Очаква се то да бъде подписано от десетина страни, между 12 и 15.
Подканвани от Париж и Берлин, министрите са решили да сключат съюз от доброволно участващи страни, които системно ще си разпределят спасените мигранти без мъчителни преговори след всяко спасяване. Механизмът предвижда търсещите убежище да бъдат разпределяни възможно най-бързо, като в замяна Италия и Малта ще отворят пристанищата си.
"Консолидирахме механизма за разпределение в краткосрочен план, но искаме да стигнем по-далеч", заяви Макрон.
Френското президентство съобщи, че се предвижда и ускоряване на връщането на мигранти, които нямат право на убежище. Това обаче е сложна задача, тъй като изисква сътрудничеството на страните.
Макрон изрази надежда, че всички страни членки ще се включат в механизма, като отново го свърза с разпределянето на част от структурните фондове на ЕС.
От страна на Италия оценката е, че на срещата в Париж не се е стигнало до изработването на обща линия, съобщават правителствени източници.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на вътрешните работи Младен Маринов също участваха в неформалната среща на външните и вътрешните министри от ЕС и Шенген в Париж, съобщиха от МВнР.
Вицепремиерът Захариева посочи, че временните мерки не могат да предложат трайни решения и се застъпи за необходимостта от постоянен механизъм, който да обхваща както морските, така и сухопътните граници. Тя заяви, че приветства усилията и прагматичния подход на Финландското председателство на Съвета на ЕС в търсене в цялостно и устойчиво европейско решение. Тя изтъкна, че следва да продължат усилията за ефективно изпълнение на споразуменията за реадмисия с трети страни и договаряне на нови.
Ако искаме да предотвратим нелегалните влизания в ЕС е нужна усилена работа с всички страни по маршрута и то във всички области, каза още Захариева и изтъкна, че не бива да се поставя акцент само върху натиска в Централното Средиземноморие, но и да се обърне внимание на Източното Средиземноморие, където основният приток е от граждани на Афганистан, Ирак и Сирия.
Ключов елемент е балансът между отговорност и солидарност или казано по друг начин справедливото споделяне на тежестите, каза Захариева.
“Без наличието на един, постоянен и общо важащ за целия ЕС механизъм проблемът няма да се реши. Временните решения или коалиционните решения (на група ДЧ) могат да облекчат държавите на предна линия, но няма да решат в цялост проблема, пред който е изправен ЕС. Важно е да говорим с един глас и по тази тема и да отправи правилните послания”, изтъкна Захариева.
Министър Маринов заяви, че всички държави по маршрутите, държавите на дестинация, транзит и произход, са засегнати от миграцията и следва да поемат своите отговорности – както към хората, имащи нужда от закрила, така и към своите граждани. Като част от Източносредиземноморския маршрут България от години поема своята отговорност като държава на първа линия и гарантира високо ниво на сигурност на външната граница на Европейския съюз, каза той. Българският вътрешен министър акцентира върху сериозните финансови, технически и човешки ресурси, които страната ни влага за гарантиране на граничната сигурност, противодействие на нелегалната миграция, както и за недопускане възникването на нови маршрути и предотвратяване на вторични движения. Поддържането на необходимото ниво на политическо и професионално сътрудничество със съседните държави е гаранция за бърз обмен на информация и реализиране на съвместни действия при необходимост, приоритетно сред които е трайното разбиване на организираните престъпни групи за контрабанда на мигранти, посочи още вътрешният министър.
Министър Маринов увери делегатите, че България ще продължи максимално отговорно да противодейства на незаконната миграция както и досега.
Българските министри ясно заявиха, че са против приемане на мигранти директно от корабите.
През 2018 г. са били регистрирани 150 000 случая на нелегални влизания в ЕС, което е спад с 25 % в сравнение с 2017 г. и най-ниското ниво от пет години. За първото полугодие на 2019 г. по море са влезли само около 32 000 нелегални мигранти. Най-много са регистрирани в Гърция – 13 600 (сходен брой спрямо същия период на 2018 г.) и Испания – 10 500 (намаление с 5 000). В резултат на сътрудничеството на Италия с либийските власти и новата политика на страната да не допуска в Италия спасени мигранти, пристиганията там са едва 2800 (спрямо 16500 през същия период на 2018 г.). В Централното Средиземноморие увеличение регистрира само Малта с 1200 случая (спрямо 235).
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
