Фарът на нос Галата, разположен в крайната точка на Варненския залив, е вторият поред морски фар, построен в България седем години след първия в Шабла.
Фар Галата е основан през 1913 г.. Неактивен е от 1987. Представлява 9 метрова бяла цилиндрична кула с наблюдателница. Поради свлачища в края на 90-те години на миналия век фарът пропада в морето, заедно с прилежащия към него ресторант и сега се е превърнал в руини.
Фар Галата е бяла осмоъгълна каменна кула с наблюдателница. Открит е на 15 август 1863 г. Оптиката му е била от шеста степен, с постоянна бяла светлина, поставена върху кулата на височина 50 метра над морската повърхност. Фарът се вижда на разстояние 12 мили от хоризонта.
Работил е с газ - лампата му е била трифитилна и неподвижна, светлината му давала петромаксова лампа от 1000 свещи. През 1906 г. фарът се оказва непригоден за навигационното обслужване на залива.
По инициатива на Карел Шкорпил той е преустроен през 1908 г. От 14 август 1909 г. грижите за фаровете по Българското Черноморие се поемат от българската държава.
През 1912 г. на стотина метра от стария фар е построен новият, който започва да работи на 20 декември 1913 г.
През 30-те години са модернизирани всичките фарове по Българското Черноморие. Фарът на Галата е електрифициран през 1932 г., петромаксовата лампа остава да се използва само при аварии.
Механизмите му работят с астрономическа точност. През 1998 г., след активизиране на свлачищни процеси в района, заедно с част от горната тераса на ресторант "Галатея" в морето рухва и кулата на стария фар.
Работата му е спряна и е построен нов фаров комплекс. Открит е на 17 юли 2001 г. Фаровата кула е висока 55 метра и издържа на ураганен вятър. Лъчът на новия фар се вижда на 18 мили в морето.
