Д ревните знаци в пустинята Наска в Перу от години предизвикват интерес на различни специалисти – археолози, геолози, дори на уфолозите.
Те са наричани също геоглифи или рисунки и представляват древни линии, начертани на земната повърхност.
Открити са през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе, а чак през 1994 г. са включени са в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Счита се, че са създадени от племена, известни като култура Наска, чиито цивилизация е била развита през периода от 200 г.пр.н.е. докъм 600 г.
Линиите варират от прави, триъгълници, спирали до много по-сложни и стилизирани рисунки на паяк, колибри, лама, маймуна, риба и други.
Най-големите са с дължина 270 метра, а общата им площ е 500 квадратни километра.
Направени са като са премахнати червеникавите камъни, което позволява да се покаже белезникавата, почти бяла почва отдолу. Поради изключително сухия климат и липсата на ветрове, тези рисунки са се запазили през вековете.
Изследователите на загадъчните знаци не са на единно мнение за тяхното предназначение, но много от тях предполагат, че са свързани с религиозни ритуали.
