К огато си талантлив тийнейджър с китара в ръка и плакат на Стийв Вай на стената, мечтите ти са за рок концерти, албуми и турнета ... Уви, след музикалната академия бляновете на музиканта претърпяват челен сблъсък с действителността, от който трудно оцеляват.
В случая на Явор Деспотов мечтата е оцеляла. Няма как да не сте го виждали, ако ходите по рок заведенията в България, защото свири често и в различни банди. Уви, само с участия не може...
„Категорично не мога да се издържам от тези доходи, те са допълнително”, казва ми Явор. Той вади прехраната си като продавач консултант в един магазин за музикални инструменти и от преподаване на частни уроци по китара.
Всъщност, при повечето музиканти у нас това е формулата – основна работа (при късмет – пак свързана с музиката), някой и друг ученик на частно и в уикенда участие по клубовете, където се пеят предимно парчетата на известни рок банди.
Да правиш и свириш авторска музика у нас е трудно ... и скъпо.
Явор не може дори да се сети колко точно студийни записа има зад гърба си. „Може би има вече 30-40”. За да се наложи обаче една песен на пазара, трябват пари.
„За да се пуска една песен по радиостанциите, трябва да се плати”, обяснява Явор. „В България ти трябва да си платиш, ако искаш парчето ти да бъде въртяно и да бъде рекламирано. Реално това си е вид реклама”.
От тук идва и това, че нашите банди обикновено по клубовете свирят популярните парчета на „Металика”, „Айрън Мейдън” и други световноизвестни групи, а не тяхната си музика. Явор обяснява ситуацията така:
„Една група колкото и да бъде добра, колкото и добри авторски песни да има, ако те не са слушани ... а за да бъдат слушани, те трябва да бъдат въртени някъде ... самият слушател не е достатъчно подготвен за тях. Говоря за масовия слушател. Нещо, което за пръв път чува някой, е трудно да го възприеме веднага и да му се изкефи. Трябва да го е слушал няколко пъти. Това е едната причина (да не се свири авторска музика – бел. ав.). Другата е, че има хора, които когато са излезли да се забавляват и пийнат по питие, им идва желание да чуят някое парче, което е много известно. Примерно на „Дийп пърпъл”, на „Металика” или някоя такава група. И просто им доставя по-голямо удоволствие, когато го слушат изпълнявано на живо, а не на запис.”
В България да си музикант не е лесно, но според Явор „мечтата не трябва да умира”. И той за себе си вярва, че един ден ще може да се издържа от музиката, която твори и изпълнява.
„Надеждата трябва да стои във всеки един музикант.”
„Аз лично съм щастлив. Свиря със страхотни хора, с които сме и приятели, с много добри музиканти. Имали сме страхотни моменти – пътувания, участия ...”
Попитах го дали сега, ако можеше да се върне назад във времето, пак би си избрал да се занимава с музика.
„Да, уверен съм.”
