Е дно от най-известните и големи кръстовища в българската столица, където се пресичат две от големите артерии на града - бул. "Христо Ботев" и бул. "Тодор Александров"
През 1961 г. това оживено съсредеточие е напълно затворено заради снимките на филма "А бяхме млади".
Движението по булевардите е напълно спряно, районът е освободен от хора и автомобили.
Режисьорът на филма Бинка Желязкова е успяла да издейства от властите нещо, за което никой след това не би могъл и да мечтае.
Заради един наистина ефектен кадър движението в най-големия български град е парализирано.
По-късно "А бяхме млади" печели няколко международни награди, включително и две за операторско майсторство.
И с други свои филми режисьорката показва, че е влюбена в центъра на София. Особено в преките на бул. "Дондуков" и покривите на града, които често се появават в кадър в някои от филмите ѝ.
Градът вдъхновява още пионерите на българското кино.
За това свидетелства комедията на Васил Гендов "Дяволът в София" от 1921 г. Следващата година той заснема "Военни действия в мирно време", в които ползва София като естествен декор.
През 1927 г. се появява следващият му филм "Човекът, който забрави Бога". Работното заглавие е "От "Царя" до Ючбунар" и само по себе си показва размерите на снимачната площадка.
През годините софийската действителност и обликът на столицата са запечатвани на много ленти.
Заведението "Варшава" отдавна вече не съществува, но може да се види във филма на Рангел Вълчанов "Инспекторът и нощта" от 1963 г.
В много други негови произведения има характерни софийски забележителности.
Например във филма "Вълчицата" се вижда как е изглеждал центърът на София със Съдебната палата в средата на 60-те.
Или 10 години по-късно Паркът на свободата, запечатан в лентата "Следователят и гората".
Борислав Шаралиев е друг почитател на столицата и нейното филмово обаяние.
"Рицар без броня", "Сбогом, приятели", "Всичко е любов".
Цялата му поредица младежки филми почти неизменно е заснета в София.
Както се случва по-късно и с други паметни филми от 70-те и 80-те години на миналия век като "Таралежите се раждат без бодли" и "Куче в чекмедже".
В наши дни София продължава да вдъхновява кинотворците, дори от чуждите продукции с разнообразната си архитектура и еклектика от различни стилове и епохи.
В киноцентъра в Бояна пък са инвестирани десетки милиони евро за изграждане на студия и специални филмови декори.
Цял ню-йоркски квартал, средновековен град, античен колизеум, гръцко село...
Тук епохите и географските разстояния сякаш са без значение.
Вече никой режисьор не си и помисля да затвори цяло кръстовище в центъра на София, след като в Бояна могат да му го построят.
През последните години, благодарение на естествените си дадености и специално изградената база, София е била снимачна площадка на близо 200 световни кинопродукции.
Истинска работеща фабрика за мечти!
