Д ве десетилетия след Освобождението е трябвало да чакат софиянци, за да видят първата кинопрожекция в града.
С настъпването на пролетта на 1897 г.то най-накрая става факт.
На 22 март в Пилзенската пивница на булевард "Дондуков" е осъществена първата кинопрожекция в София.
Месец по-рано пътуващото кино е влязло от Румъния, минавайки през Русе. В София обаче то ще се задържи по-дълго.
Успехът на начинанието е невероятен и скоро прожекциите се местят в центъра на града - на площад "Александър" срещу княжеския дворец.
След тези първи сеанси гледането на кино става любимо занимание на столичани. В княжеството постоянно гастролират пътуващи кина на чужденци.
Кино "Гран Биоскоп" на чеха Франц Прохазка опъва палатката си зад Лъвов мост.
Но нещата не вървят. Най-вероятно, защото достопочтените софиянци не стъпват на това място, известно повече с червените си фенери.
През 1903 г. Прохазка продава киното си на Владимир Петков. Предприемчивият българин премества "Гран Биоскоп" в една барака до банята, променя репертоара и нещата потръгват.
Новото развлечение става все по-популярно, а от там и нуждата от постоянни помещения. Така вариете "Нова Америка" се превръща в киносалон.
През декември 1908 г. на бул. "Мария-Луиза" е открит новопостроеният "Модерен театър".
Това е първият салон в страната, специално направен за филмови прожекции.
Залата има 400 места, но скоро те се оказват недостатъчни.
Междувременно киното на Владимир Петков изгаря и "Модорен театър" е без голяма конкуренция. Но не задълго.
През 1910 г. на ул. "Цар Симеон" отваря врати кино "Одеон". Надпреварата между двата киносалона донася много новости за софийската публика.
Появяват се първите рекламни табла.
"Модерен театър" и "Одеон" са в битка кой да предложи по-големи удобства на зрителите и за качеството на оркестрите, които съпровождат немите филми.
В борбата за престиж и обществено внимание кината организират благотворителни вечери и празненства.
През 1926 г. в София вече има 22 киносалона. Но ерата на нямото кино е към своя край.
Театър "Начев" изпреварва всички в София и започва редовни звукови прожекции на 20 март 1930 г.
Пет дни по-късно вече е готова новата тон инсталация и на "Модерен театър".
До края на годината в 7 столични салона филмите "говорят".
Любопитен факт е, че близо половината днешни софийски театри използват киносалони от онова време.
В края на 20-те години са открити "Глория палас" и "Роял", където днес се помещава Театърът на Армията а през 30-те - кината "Славейков", "Европа палас", "Балкан", "Македония", "Рекс", "Славянска беседа" (където днес е театър "Сълза и смях") и много други.
През втората половина на миналия век в София са построени още няколко нови кина - "Витоша", "Сердика", "Дружба", "Изток" и други.
В края на 80-те години сензационните за времето си кинопанорами са провеждани в най-големия киносалон на столицата - зала 1 на НДК.
През последните години особено популярни стават кината от веригата "Арена" и модерните мултиплекси в столичните молове.
Любителите на седмото изкуство в София обаче имат на разположение още няколко известни места, сред които "Домът на киното", "Филмотечно кино Одеон", "Люмиер", "Влайкова", Euro Cinema...
В техните салони, след угасването на светлините все още може да се усети онзи дух, запазил се в българската столица почти 120 години след онази първа прожекция в Пилзенската пивница.
