България е на второ място в Европа по ръст на цените на жилищата през второто тримесечие на 2026 г. – с 15,5% на годишна база. Зад тази цифра обаче вече се виждат признаци на нормализиране на пазара, коментира пред БГНЕС изпълнителният директор на „Бългериан пропертис“ Полина Стойкова.
Купувачите обмислят по-дълго, сделките се реализират по-бавно, а жилищното кредитиране губи част от динамиката си. Това не означава спад на цените, а по-умерен темп на поскъпване.
Поскъпването на жилищата ще се ограничи до 10% през 2026 г.
Пикът беше след решението за еврозоната
Според Стойкова основната причина за високия годишен ръст е бързото поскъпване през миналата година, особено през втората половина, след решението за приемането на България в еврозоната. „В края на 2025 г. и началото на 2026 г. видяхме пикови цени“, казва тя.
Стойкова обръща внимание, че показателят на Евростат сравнява второто тримесечие на 2026 г. със същия период на миналата година. Затова в отделни райони ръстът е над 15%, а на места дори над 20%. По-актуална картина дава сравнението с предходното тримесечие, където вече се вижда забавяне – цените растат с около 2–5% за три месеца.
„В следващото или по-следващото тримесечие годишният ръст вероятно ще спадне до около 10% и под 10%“, прогнозира тя.
Сделките се бавят
През последните две години хората често са купували прибързано от страх от ново поскъпване. Сега отделят повече време за сравнение и преценка.
„Сделките вече се случват по-бавно, хората обмислят по-дълго и това припряно взимане на решения, характерно за миналата и по-миналата година, вече го няма“, казва Стойкова.
Жилищата в България поскъпнаха с 15,5% за година - вторият най-силен ръст в ЕС
За продавачите това означава повече конкуренция и нужда от правилна цена на имота. Добре оценено жилище обаче може да намери купувач и за няколко дни. Нормален срок за сделка при стабилен пазар е между един и три месеца, посочва Стойкова.
София: от 2000 към 2700 евро на квадрат
Най-голямото предизвикателство остава достъпността. Само за година в София средната цена е нараснала с около 600–700 евро на квадратен метър. През 2024 г. жилищата са се купували средно за около 2000 евро на квадрат, а в края на 2025 г. цените вече са близо 2700 евро.
Това първоначално е влошило съотношението между цени и доходи. Коефициентът на достъпност е достигнал около 1,5, но после ръстът на заплатите частично го е компенсирал и сега показателят е около 1,4–1,38.
През 2026 г. средните цени в София се задържат между 2600 и 2700 евро на квадратен метър.
Кредитите вече не ускоряват пазара
Лихвите по жилищните кредити засега не се влошават. По последните данни на БНБ към август те са 2,42%, дори по-ниско от миналата година.
Половин милион празни жилища: Ще поевтинеят ли имотите, ако излязат на пазара?
Банките продължават да предлагат промоционални условия, но вече внимават повече за профила на клиента. По-трудно е за хора без доказуем доход или с несигурна работа, докато клиентите със стабилни доходи продължават да получават атрактивни оферти.
По-важната промяна е в обемите. През юли и август отпуснатите жилищни кредити намаляват, докато преди това растяха с 20–30%, а в определени периоди и с около 40% на годишна база.
„Банковите кредити са един от най-силните фактори, които движат цените нагоре. Сега кредитирането също се успокоява и това е още един аргумент, че цените няма да нарастват така ускорено, както досега“, посочва Стойкова.
Новото строителство – най-търсено, но поевтиняване няма
Най-силен интерес продължава да има към новото строителство. Някои проекти се продават „на зелено“ още преди началото на строежа, когато цената е по-приемлива.
Атрактивните проекти обаче не са много. Строителните разходи растат, а част от предприемачите задържат продажбите до по-напреднал етап, когато могат по-точно да определят цените.
За спад на цените засега не може да се говори. „По никакъв начин“, категорична е Стойкова. При новото строителство ценовите листи периодично се обновяват, като промените са малки и по-скоро нагоре, отколкото надолу.
Добави ни в предпочитани източници в Google
