Б ългарската икономика продължава да расте значително по-бързо от средното за Европейския съюз, но последните данни показват и няколко предупредителни сигнала. Ръстът на БВП постепенно се забавя, износът намалява, а вносът продължава да се увеличава.
Според последните експресни оценки на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт на България нараства с 2,7% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо второто тримесечие на 2025 г. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. увеличението е 0,6%.
Данните на Евростат поставят българския резултат доста над средното за ЕС. През второто тримесечие на 2026 г. икономиката на целия Европейски съюз нараства с 1,2% на годишна база, а тази на еврозоната - с 1%. Така ръстът в България е повече от два пъти по-висок от средния за ЕС.
България остава сред бързо растящите икономики в ЕС
Сред държавите, за които Евростат разполага с данни, по-висок годишен растеж от България през второто тримесечие на 2026 г. отчитат Словения - 4,8%, Литва - 3,8%, Полша - 3,7%, Кипър - 3,3%, и Швеция - 2,8%.
България отново е в топ 3 на ЕС по най-нисък държавен дълг
България и Испания са с еднакъв ръст от 2,7%.
Сравнението показва, че страната остава сред по-бързо растящите икономики в ЕС, въпреки че темпът постепенно се забавя.
През първото тримесечие на 2026 г. БВП на България нарастваше с 2,9% на годишна база, а през четвъртото тримесечие на 2025 г. увеличението също беше 2,9%. През третото тримесечие на 2025 г. ръстът беше 3,1%.
Тоест няма обръщане на посоката - икономиката продължава да расте, но вече с малко по-ниска скорост.
ЕС ускорява, България леко забавя
Интересна е и противоположната динамика между България и останалата част от ЕС.
През първото тримесечие на 2026 г. икономиката на ЕС нарастваше само с 0,8% на годишна база, а през второто тримесечие растежът се ускорява до 1,2%.
В еврозоната ускорението е още по-видимо - от 0,5% през първото тримесечие на 2026 г. до 1% през второто тримесечие.
При България движението е обратно - от 2,9% до 2,7%.
Разликата все още е значителна в полза на страната ни, но постепенно се стеснява.
Какво всъщност движи българската икономика
Най-силните компоненти в последните данни на НСИ са потреблението и инвестициите. Крайното потребление нараства със 7,6% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Само спрямо първото тримесечие на 2026 г. увеличението е 1,6%.
Харчим повече, отколкото произвеждаме: защо това носи риск от ново поскъпване
Инвестициите също продължават да растат. Бруто образуването в основен капитал се увеличава с 8% на годишна база и с 1,8% спрямо първото тримесечие на 2026 г.
Това означава, че растежът в момента се поддържа основно от вътрешното търсене - разходите на домакинствата и държавата, както и от инвестиционната активност.
По текущи цени произведеният БВП през второто тримесечие на 2026 г. достига близо 29,7 млрд. евро, а брутната добавена стойност е около 25,7 млрд. евро.
Крайното потребление представлява близо 82% от БВП.
Голямата слабост остава износът
Докато вътрешното търсене е силно, външната търговия показва обратната тенденция.
През второто тримесечие на 2026 г. износът на стоки и услуги намалява с 2,8% спрямо второто тримесечие на 2025 г. В същото време вносът нараства с 6,9%.
Само едно тримесечие по-рано картината беше по-благоприятна. През първото тримесечие на 2026 г. износът все още отбелязваше слаб ръст, докато през второто вече преминава на отрицателна територия.
Това е важната слабост зад доброто общо число за БВП. Силното потребление подкрепя икономиката, но част от него се насочва към вносни стоки и услуги. Съответно не всяко похарчено допълнително евро остава като производство и доход в България.
Външнотърговското салдо през второто тримесечие на 2026 г. остава отрицателно.
Растежът е висок, но как се финансират държавните разходи
Новите данни за икономическия растеж излизат на фона на друг важен дебат - за размера на бюджетния дефицит. В Бюджет 2026 е заложен дефицит от 5,7% от БВП, значително над референтната стойност от 3%.
По време на посещение в Плевен премиерът Румен Радев защити решението на правителството да приеме по-висок дефицит.
„Поели сме риска тази година да има по-висок дефицит, но съответно да има решение на проблемите на хората“, заяви той.
Коментарът беше направен във връзка с инвестициите във ВиК инфраструктурата и проблемите с водоснабдяването в Плевен и региона. Радев защити тезата, че стремежът към бюджетна дисциплина трябва да бъде балансиран с необходимостта държавата да финансира натрупани инфраструктурни и социални проблеми.
Той постави въпроса дали ограничаването на дефицита до 3% трябва да бъде постигнато за сметка на подобни разходи.
Тук идва важната връзка с данните за БВП
Силното държавно и частно потребление подпомага икономическия растеж. По-високите бюджетни разходи могат да добавят допълнително търсене в икономиката и да финансират инвестиции, които имат положителен ефект и в по-дълъг период.
Но има и другата страна.
Когато дефицитът е висок, държавата трябва да покрива разликата между приходи и разходи чрез нов дълг или други източници на финансиране. Ако допълнителните разходи водят до трайно по-висока производителност и икономически потенциал, ефектът е различен от ситуация, в която средствата отиват основно за текущо потребление. Затова размерът на дефицита сам по себе си не показва дали една фискална политика е добра или лоша. Важният въпрос е за какво се използват парите и какъв икономически ефект оставят след себе си.
България расте по-бързо от ЕС, но не всички показатели вървят в една посока
Ръстът на икономиката с 2,7% изглежда добър на фона на ЕС, където средното увеличение е 1,2%, а в еврозоната - 1%. Зад общото число обаче има по-силни и по-слаби компоненти.
Потреблението и инвестициите продължават да подкрепят БВП. В същото време износът намалява, а вносът расте, което ограничава приноса на външната търговия. На пазара на труда също има леко раздвижване - безработицата е 3,5% през второто тримесечие на 2026 г., при 3,2% през първото тримесечие, макар че остава малко под нивото от второто тримесечие на 2025 г.
Картината засега остава по-скоро положителна. България продължава да расте по-бързо от средното за ЕС, но все повече ще има значение откъде идва този растеж. Ако износът остане слаб, по-голямата тежест ще продължи да пада върху вътрешното потребление, инвестициите и публичните разходи.
Данните на НСИ за БВП през второто тримесечие на 2026 г. са експресни оценки и подлежат на последваща ревизия.
Добави ни в предпочитани източници в Google
