- Сърджан Джокович помага на журналистката Петя Желева, след като ѝ прилошава по време на пътуване към Франция, докато е сама с дъщеря си и кучето си.
- Въпреки че не е в Сърбия, бащата на Новак Джокович организира посрещането им в Белград, медицински преглед и необходимата помощ, като близки на семейството ги придружават до клиника.
- Жестът кара Желева да заключи, че истинското величие не се измерва с титли и победи, а с готовността да помогнеш на човек в труден момент, „Бъдете човеци. И отглеждайте човеци“.
„Какъв човек може да създаде звезда от световна величина като Новак Джокович? Ами… най-просто - Човек“. С тези думи кореспондентът на NOVA във Франция и спортен журналист Петя Желева разказа за неочакван жест на Сърджан Джокович - бащата на един от най-великите тенисисти в историята.
Двамата се познават след репортаж на Желева за Новак Джокович, за който тя разговаря със Сърджан. След интервюто остават в добри отношения. Именно към него журналистът се обръща за помощ, когато по време на пътуване към Франция попада в трудна ситуация.
Желева пътувала с дъщеря си и кучето им, когато малко преди Белград внезапно ѝ прилошало.
„Причерня ми, крайниците ми изтръпнаха. Вероятно остатъчна реакция от вируса, който ме мъчи цяла седмица. А паниката, че съм сама с дете и куче на магистралата, в жегата, довърши останалото“, разказва тя.
В този момент журналистът решава да потърси Сърджан Джокович. Бащата на сръбската тенис звезда дори не се намирал в страната, но реакцията му била незабавна. „Осмелих се да се обадя на Сърджан, с когото след репортажа ми за Новак останахме в добри отношения. Той дори не беше в Сърбия. И въпреки това организира всичко“, пише Желева.
Когато Петя, дъщеря ѝ и кучето пристигнали в Белград, там вече ги очаквали близки на семейство Джокович. „Посрещнаха ни „като за световно“. Отведоха ме в страхотна клиника. А след лекарите дойде и… пилешката супа. За тялото и за душата“, разказва журналистът.
Случката провокира Желева да сподели не просто благодарността си към Сърджан Джокович, а и личния извод, който остава след преживяното. „Понякога величието не е в титлите и победите, а в това да не оставиш човек сам, когато има нужда от теб“, пише тя.
И завършва публикацията си с кратко послание: „Бъдете човеци. И отглеждайте човеци“.
