- Дроновете правят бойното поле по-прозрачно, но не премахват „последната миля“ на командването, разузнаването и комуникациите могат да покажат какво се случва, но не гарантират, че заповедите ще бъдат правилно изпълнени от изтощени подразделения в хаотична обстановка.
- Основният урок е нуждата от децентрализирано командване. Украйна показва, че при прекъснати комуникации, радиоелектронна борба и бързо променяща се ситуация подчинените командири трябва да могат самостоятелно да действат според общия замисъл, вместо да чакат инструкции от висшия щаб.
- Технологичното превъзходство не е достатъчно без човешка и организационна ефективност. AI, дронове, сензори и дигитални мрежи могат да генерират огромно количество информация, но не гарантират правилна преценка, морал, подготовка или лидерство. Затова модернизацията трябва да подпомага командването, а не да създава илюзия, че висшият щаб може да контролира всяко действие на фронта.
Ukraine has gained an edge on the battlefield in the first half of this year. Here’s our guide to six innovations that are shaping the war this year. https://t.co/sKPwq3pu7l via @WSJ
— Amb Antonio Garza (@aogarza) August 14, 2026
Бойното поле в Украйна става все по-прозрачно, смъртоносно и трудно за командване. Безпилотните системи наблюдават движението далеч зад предната линия, FPV дроновете превръщат краткотрайното наблюдение в незабавна атака, а средствата за радиоелектронна борба водят постоянна битка за комуникациите и навигацията. Дигиталните мрежи пренасят разузнавателни данни, изображения, информация за цели и заповеди между формированията със скорост, която би била немислима допреди няколко години. Русия и Украйна са принудени да преминават през непрекъснат цикъл на тактическа и технологична адаптация. Това посочва Роджър Н. Макдермот за Modern War Institute.
Това разбираемо насочва вниманието на Запада към технологиите. Но един от най-важните уроци от Украйна е по-малко технологичен. Дроновете промениха това, което командирите могат да виждат. Мрежите промениха скоростта, с която могат да комуникират. Високоточните оръжия промениха скоростта, с която информацията може да бъде превърната в разрушителен ефект. Нито едно от тези неща обаче не е премахнало основния проблем на командването: как намеренията на висшето ръководство да бъдат превърнати в ефективни действия от реални военни подразделения, действащи в условия на страх, изтощение, несигурност, прекъснати комуникации, непълна информация и действия на противника, пише още Макдермот.
Американската армия признава този проблем в доктрината си за командването чрез мисия. Army Doctrine Publication 6-0, Command and Control поставя акцент върху вземането на решения от подчинените и децентрализираното изпълнение именно защото в бойна обстановка щабът не може да контролира всяко важно действие. Украйна показва защо този принцип остава жизненоважен, посочва авторът Modern War Institute.
Но проблемът е много по-стар от технологиите, които днес го правят видим, смята той.
Преди почти век руският военен теоретик Александър Свечин описва командира на полка като човека, който трябва да преведе плановете на висшето командване на „езика на живота“. В разказа си за командването на 6-и Финландски стрелкови полк през Първата световна война той подчертава огромната дистанция между писмената заповед и привеждането на мислите, чувствата, костите и мускулите на войниците в действие. Именно тази идея е в основата на The Art of Regimental Command: Lessons from World War I, която авторът наскоро е редактирал и превел.
Оръжията във войната на Свечин принадлежат на друга епоха.
Свечин се интересува от онова, което може да бъде наречено последната миля на командването, пространството между издаването на една заповед и изпълнението ѝ от реални войници. В това пространство се намира всичко, което оперативните карти и докладите на щабовете обикновено прикриват: изтощени войници, неопитни младши командири, ненадеждни комуникации, разбити подразделения, недостиг на боеприпаси, страх, нисък морал, неточни доклади, личностите на подчинените командири и физическото състояние на войските, посочва Макдермот.
Той е познавал и двете страни на тази пропаст. Преди да поеме командването на 6-и Финландски стрелкови полк през август 1915 г., Свечин е работил в руското Главно командване. Постепенно той става все по-недоволен от разстоянието между представите на щаба и състоянието на войските, които действително водят бой. Когато стига на фронта, картината се променя драматично. Войските изглеждат съвсем различно от армията, която съществува в представите на щаба. Той стига до извода, че между стремежите на висшето командване и реалните способности на силите, от които се очаква да ги изпълнят, се е отворила пропаст, пише още Макдермот.
Заключението му не е, че висшето командване е ненужно. А че командването работи само когато някой превърне абстракцията в реалност, обяснява авторът.
Това остава вярно и на съвременното бойно поле. Днешният щаб разполага с несравнимо по-добри средства за наблюдение на собствените си сили от предшественика си от Първата световна война. Но по-доброто наблюдение не премахва разликата между подразделение, представено като дигитален символ, и същото подразделение като функционираща човешка организация, казва Макдермот.
Една синя иконка може да покаже къде се намира ротата. Тя не може непременно да каже на командира дали командирът ѝ не е спал от 48 часа, дали два взвода не са загубили най-опитните си сержанти, дали войниците имат доверие на наскоро пристигналите попълнения, дали подразделението разполага с достатъчна защита срещу радиоелектронна борба, за да се придвижи, или дали останалата му бойна мощ е достатъчна за поставената задача, посочва Роджър Н. Макдермот.
Бойното поле може да стане по-прозрачно, без да стане по-разбираемо, смята той.
Това е важно, защото по-голямата видимост създава друга опасност: илюзията за контрол. Съвременните системи за командване и управление могат да създадат общ достъп до данни, без непременно да създадат общо разбиране. Колкото повече вижда висшият командир, толкова по-голямо става изкушението да се намесва, коментира Роджър Н. Макдермот.
Командир на бригада, който наблюдава изображения от дронове в реално време, вече може да вижда събития, които в предишни войни биха били достъпни само за командир на батальон, рота или взвод. Дигиталните комуникации позволяват заповедите да бъдат предавани почти мигновено, посочва той.
Това изглежда като подобрено командване. Но може да се превърне и в технологично подпомагано микромениджиране, обяснява авторът.
Свечин се сблъсква с примитивна версия на същия проблем през август 1915 г. По време на операциите около Буйвидy неговият полк действа в условия на променящи се граници, объркана подчиненост, прекъснати комуникации и германски натиск. Висшото командване му нарежда да остане напред и да поддържа фланга на друг корпус. Когато заповедта стига до него обаче, тактическата ситуация вече се е променила и изтеглянето му е започнало часове по-рано. Независимо от това дивизионният щаб му изпраща нещо като порицание за неизпълнение на предишната заповед, посочва Роджър Н. Макдермот за Modern War Institute.
Възражението на Свечин звучи удивително съвременно: щабът отказва да признае, че ситуацията се е променила и че подчиненият командир трябва да действа според реалните условия на място. Заповедта е пристигнала твърде късно, но третира бойното поле така, сякаш то е останало непроменено, казва Макдермот.
Епизодът става още по-показателен, когато Свечин разговаря с дивизионния си командир. Оказва се, че командирът всъщност одобрява действията му. Писменото порицание до голяма степен е било изготвено, за да предпази щаба бюрократично в отношенията му с друго формирование, допълва той.
Тук се проявява патологията, от която Свечин се страхува: командването се превръща във формално предаване на заповеди и защита на институционалната отговорност, вместо в постигане на поставената мисия, смята авторът.
Съвременните комуникации могат да съкратят времето за предаване на заповед. Те не могат да гарантират, че заповедта съответства на актуалната ситуация. Дори обратното, по-голямата свързаност може да влоши проблема, ако убеди висшите командири, че разполагат с достатъчно пълна картина, за да диктуват тактически действия отдалеч, пише той.
За Свечин чувството за отговорност е първото условие за успешно командване. И той не разбира отговорността единствено като отговорност пред по-висшестоящия офицер. Става дума за поемане на отговорност за резултата, посочва Роджър Макдермот.
Това е разликата между командването и бюрократичното подчинение, коментира той.
Командир, който формално изпълнява неподходяща заповед, запазва добрите отношения с началниците си и впоследствие обяснява защо провалът е нечия чужда вина, не е командвал ефективно.
Това има пряко значение за днешната война с висока интензивност. Комуникациите ще прекъсват. Подразделения ще бъдат изолирани. Електронната война ще нарушава мрежите. Щабовете ще се местят. Информацията ще пристига със закъснение. Подчинените формирования понякога ще разполагат с по-добра представа за непосредствената си ситуация от висшестоящите командири, посочва Макдермот.
Отговорът не може да бъде превръщането на военните формирования във все по-зависими от непрекъсната свързаност, смята той.
Един от най-показателните епизоди в разказа на Свечин се случва при нощното отстъпление на 29 срещу 30 август 1915 г. Дивизията се намира в объркана ситуация, висшето командване няма ясна обща картина, комуникациите са прекъснати, а полкът на Свечин получава заповед да се изтегли на друга позиция. Батальонните му командири организират изтеглянето толкова добре, че Свечин може до голяма степен да остави изпълнението в техни ръце и само да наблюдава.
Полкът се отделя от противника, премества оборудването си и достига новата позиция в добър ред.
Това е децентрализирано командване на практика, обяснява Роджър Н. Макдермот.
То не означава да оставиш подчинените да вземат произволни решения. Означава да развиеш командири, способни да действат разумно, когато подробните указания вече не могат да бъдат постоянно предоставяни, коментира авторът.
Децентрализацията без компетентност създава хаос. Централизацията без инициатива на подчинените създава парализа, когато мрежата откаже. Ефективното командване изисква обучени командири, които разбират замисъла, притежават професионалната преценка да интерпретират променящите се условия и са достатъчно уверени, за да действат, обяснява той.
Това е фундаментална истина от времето на Свечин, която остава валидна и в ерата на дроновете. Разказът му показва и друг вечен проблем, който технологичните дискусии могат да прикрият: човешкото състояние на самите войски. Когато поема 6-и Финландски стрелкови полк, Свечин наследява подразделение, което е понесло тежки загуби по време на руското отстъпление през 1915 г. В него има остатъци от опитен личен състав, попълнения с различно качество, недостиг, организационни нарушения и войници, които вече са преминали през тежки операции, пише Макдермот.
Свечин отказва да приема бойната ефективност като нещо, което може просто да бъде прочетено от щатната таблица. Той прекарва значително време сред ротите, разговаря с войниците и наблюдава как действително функционират подразделенията. За него моралът, дисциплината, лидерството, изтощението, подготовката и отношенията между офицери и войници не са второстепенни спрямо тактиката. Те са част от тактиката. Същото лесно се забравя на днешното силно инструментализирано бойно поле. Съвременните армии могат да измерват броя дронове, с които разполага една бригада, обсега на артилерията, пропускателната способност на комуникациите, разхода на боеприпаси, наличността на превозни средства, покритието на сензорите и времето за обработване на целите, посочва Макдермот.
Всички тези показатели са важни.
Но никой от тях сам по себе си не може да каже на командира дали дадено формирование е способно да изпълни следващата си задача, смята авторът.
Украйна показва също, че технологичната адаптация не води автоматично до съответна адаптация в командването. Руските сили значително са променили използването на безпилотни системи, радиоелектронната борба, разузнаването, огневите средства и механизмите за нанасяне на удари. Но усъвършенстването на способността да откриваш и поразяваш цели не е същото като решаването на слабостите в лидерството, инициативата, подготовката, използването на силите или организационната култура.
Една армия може да стане по-добра в използването на дронове и същевременно да остане слаба в командването.
Може да съкрати цикъла „сензор - стрелец“ и едновременно с това да запази твърде централизирано вземане на решения.
Може да подобри разузнаването, докато командирите погрешно оценяват състоянието на собствените си войски.
Може да генерира огромни количества информация за бойното поле и едновременно с това да изкривява тази информация, докато тя преминава през щабовете.
Свечин наблюдава сходни дисфункции през 1915 г. Докладите могат да бъдат преувеличавани, провалите, прикривани, щабовете могат да губят контакт с подчинените си формирования, а подразделенията могат да получават задачи, които нямат почти нищо общо с реалното им състояние.
Технологиите променят начина, по който тези проблеми се проявяват. Те не ги премахват, обяснява Роджър Н. Макдермот.
Следователно поуката за западните армии не е да забавят технологичната модернизация. Тя е да гарантират, че модернизацията служи на командването, вместо постепенно да променя самото командване така, че то да бъде подчинено на мрежата.
Дронове, изкуствен интелект, устойчиви комуникации, автоматизирана обработка на данни, радиоелектронна борба, високоточни огневи средства и разпределени сензори ще бъдат незаменими във войните на бъдещето.
Но те трябва да бъдат оценявани и според това дали подобряват способността на командира да упражнява преценка.
- Помага ли новата система на командира да разбере кое е важно или просто му предоставя още информация?
- Подобрява ли свързаността инициативата на подчинените или дава на висшия щаб още повече възможности да се намесва в решения, които трябва да бъдат вземани на по-ниско ниво?
- Могат ли формированията да продължат да действат при нарушена мрежа?
- Могат ли подчинените командири да разберат замисъла, когато подробните инструкции спрат да пристигат?
- Проверяват ли ученията какво се случва, когато комуникациите рухнат, щабовете загубят ситуационна осведоменост, войниците се изтощят, а докладите от фронта започнат да противоречат на дигиталната картина?
Това не са второстепенни въпроси на лидерството.
Те са изисквания към бойната система, смята Макдермот.
Силата, която спечели информационното състезание, но не може да превърне информацията в разумни децентрализирани действия, не е постигнала предимство при вземането на решения. Тя просто е натрупала данни, коментира той.
На бойното поле на Свечин е имало коне, полеви телефони, пушки, картечници, артилерия и хартиени карти. На бойното поле на Украйна има оптични дронове, системи за радиоелектронна борба, цифрови мрежи, информация от спътници, високоточни удари и бързо развиващи се приложения на изкуствения интелект, допълва Макдермот.
Разликата е огромна, категоричен е той.
Но командирът на тактическо ниво все още се сблъсква с последната миля на Свечин.
- Една заповед трябва да се превърне в действие.
- Една абстракция трябва да се превърне в задача, която уморени хора действително могат да изпълнят.
- Информацията трябва да се превърне в разбиране.
- Замисълът трябва да оцелее при прекъснати комуникации.
И когато реалността се отклони от плана, някой трябва да поеме отговорността да реши какво да се прави по-нататък.
Дроновете промениха бойното поле. Те не решиха проблема с командването, казва още Макдермот.
