М оже да се види много през очите ни по време на разговор. Нужно ли е обаче да осъществяваме директен зрителен контакт един с друг или е достатъчно само да се гледаме в лицата при комуникация?
Изследователи в Канада открили, че когато двама души разговарят рядко се гледат взаимно. Честотата на очния контакт е нещо още по-рядко, но колко често се случва, може да предскаже вероятността участникът да проследи погледа на другия човек, докато разговорът тече.
Взаимното гледане е едно от най-основните невербални комуникационни поведения, но не е добре проучено, обяснява екипът, отчасти защото наличната по-рано мобилна технология за проследяване на очите имала ограничение в измерването на движението на очите по време на взаимодействия в реалния живот.
Making Eye Contact With Someone Has a Surprisingly Powerful Hidden Effect https://t.co/vu1S1d6F8Y
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 24, 2023
„Това проучване е едно от първите, което показва разпространението на гледането очи в очи по време на взаимодействия в реалния живот“, каза първият автор Флорънс Мейранд, експериментален психолог в университета Макгил в Канада.
„Открихме, че директният контакт очи в очи е доста рядък по време на взаимодействие, но и че е важен за социалната динамика. Времето, през което участваме в контакт очи в очи, дори и за няколко секунди, изглежда е важен предсказващ фактор за последващо социално поведение."
Мейранд и нейните колеги наблюдавали модели на очен контакт по време на разговори лице в лице между 15 двойки непознати, съставени от 25 жени и 5 мъже, всички на възраст между 18 и 24 години.
Двойките трябвало да класират 12 предмета по ниво на полезност в измислена ситуация на оцеляване, докато носели мобилни очила за проследяване на очите с предна камера, записваща зрителното им поле. Изследователите записали колко често участниците се гледат в устата и очите.
Във втори тест те измерили погледа на всеки индивид в реакция на изображение на лицето на партньора им, гледащо в различни посоки.
Проблеми с проследяването на очите ограничили окончателния им анализ с изследване на 12 жени и 2 мъже разпределени в 7 двойки.
The Extraordinary Power Of Prolonged Eye Gazing https://t.co/Q2G2RRGcUk pic.twitter.com/Ttkw9F241o
— Frank Tropicana (@VillasTropicana) July 17, 2018
По време на взаимодействията всеки участник гледал повече настрани, отколкото директно в лицето на партньора си. Когато се гледали в лицата, погледът им попадал предимно в областта на устата и очите и рядко влизали в очен контакт. Най-често се гледали взаимно в устата.
Предишни изследвания показват, че зрителният контакт е важен в комуникацията, така че това откритие било изненада, освен това тези резултати противоречат на други проучвания проведени в групи от трима или четирима души.
„Открихме, че участниците са прекарали само около 12 процента от времето за разговор в интерактивно гледане, което означава, че са се взирали в лицата си едновременно само за 12 процента от продължителността на взаимодействието“, казва Мейранд.
„Още по-изненадващо, в рамките на тези взаимодействия е, че участниците са имали взаимен контакт очи в очи само в 3,5 процента от времето.“
Но когато двойките се поглеждали директно в очите, се оказало по-вероятно един от тях да последва погледа на партньора си в последвалия тест. Мейранд и екипът също свързали взаимните погледи към устата с тенденцията да следват погледа на партньора си във втория експеримент.
Времето, което хората прекарват, гледайки се в очите, може да е важно за предаването на социални съобщения помежду им, казват изследователите, а различните модели на взаимно гледане могат да бъдат полезни за предаване на конкретни съобщения в различни комбинации.
Екипът казва, че би било интересно да се проучи в бъдеще как контекстът на разговор влияе върху това как хората се вглеждат в лицата си.
Размерът на извадката била доста малка, така че по-големи проучвания може да доведат до по-широки и обстойни резултати. Възможно е динамиката на погледите да е различна, когато хората участват в разговор с приятел вместо с непознат.
„Контекстът на социалните послания, предавани посредством очите, остава изключително интересен изследователски въпрос за бъдещи проучвания“, заключават авторите.
Изследването е публикувано в Scientific Reports.
