В ъпреки споровете човешки останки са вече на път към Луната, след като космическата фирма за погребения „Селестис“, изстреля останките на любими хора в космоса, като закупи място на борда на лунния модул Peregrine на частната фирма Astrobotic.
Мисията беше критикувана от индианците Навахо, наред с други, тъй като така се пренебрегва свещената роля на Луната в много от местните култури, като президентът на Навахо я описа като „оскверняване на това свещено пространство“.
Изненадващо е обаче, че това не е първата търговска мисия за поставяне на останки на лунната повърхност и там вече има "заровени" човешки останки. Те принадлежат на Юджийн Шумейкър, чиято пепел била изстреляна до последното му място за почивка от „Селестис“ на 6 януари 1998 г. Двадесет и осем грама от пепелта на Шумейкър били изпратени на борда на Лунния проспектър на НАСА, вътре в малка вакуумно затворена поликарбонатна капсула, а около нея имало пасаж от „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир.
Тогава защо останките му са там? Шумейкър, който много се съпротивлявал на номинативния детерминизъм, бил планетарен легендарен геолог. Кариерата му включвала подбор и обучения на астронавти на "Аполо" по лунна геология и ударни кратери, ръководене на търсенето на вода на НАСА на лунните полюси и съвместно откриване на кометата Шумейкър-Леви, първият директно наблюдаван обект, който се блъсна в Юпитер през 1994 г.
След като обучил астронавтите на "Аполо", Шумейкър продължил да работи по мисията на "Вояджър", както и по мисията на НАСА „Клементайн“ за намиране на вода на Луната. Той станал първият директор на Програмата за астрогеологични изследвания на Геоложката служба на Съединените щати.
Колкото и впечатляващ да бил приносът му към тези проекти, Шумейкър винаги имал други амбиции, включително да бъде астронавт, които обаче не можел да преследва поради болестта на Адисон, от която страдал.
„Беше легенда в планетарната научна общност. Джийн винаги е искал да отиде на Луната като астронавт на Аполо и да изучава нейната геология от първа ръка“, каза Каролин С. Порко, колега на Шумейкър пред НАСА след смъртта му в автомобилна катастрофа през 1994 г. Порко решила да попита НАСА дали нейният бивш шеф може да бъде изпратен на Луната след кремацията си, в случай, че получи одобрението на семейството му, разбира се.
„Само година преди да почине той каза: „Да не отида до Луната и да нямам възможността да я изучавам беше най-голямото разочарование в живота ми.“ Заради това почувствах, че това е последният шанс на Джийн да стигне до Луната и че това би бил един подходящ и красив начин да бъде почетен човек, който беше колос и пионер в изследването на Слънчевата система“, каза тя.
Забележително и като доказателство за уважението на НАСА към Шумейкър, космическата агенция казала „да“ на мисията, като занесли и погребала праха му на лунната повърхност.
„Не мисля, че Джийн някога си е мечтал прахът му да отиде на Луната“, каза съпругата му Каролин пред НАСА малко преди изстрелването.
„Той със сигурност щеше да се вълнува.“
„Това изключително важно за нас“, добави тя.
„И до известна степен затваря малко нашите чувства. Винаги ще знаем, че когато погледнем Луната, Джийн е там.“
Вторият мемориален полет до Луна на „Селестис“, наречен Tranquility (спокойствие), в момента пътува с мисията Peregrine, носейки капсула с останките и ДНК-то на 66 „участници“. Той трябва да кацне в североизточната част на Луната на 23 февруари и ще остане там за постоянно.
