К огато чуем за помощници на Дядо Коледа, то веднага се сещаме за малките джуджета, които се намират в някоя работилница и майсторят красиви подаръци за всички деца по света. Да, но в различните култури се срещат и други образи на помощници на Дядо Коледа. Те въдворяват ред, пазят и понякога дори наказват. Често плашат малки и големи, и дори не им позволяват да заспят. Кои са Крампус, Ла Бефана и Юл, нека видим в следващите редове.
Крампус – зловещото същество, който бие деца
На пръв поглед Крампус прилича на въплъщение на дявола - с рога, остри зъби, дълъг език, козя брада, копита. Крампус е същество, което е получовек/полукоза, а неговата задача е да бие непослушните деца със снопа си пръчки. Ако те наистина не се държат добре, той ги напъхва в чувала си и ги прогонва за вечни времена.
Според легендите, той е спътник на Свети Никола, който е с гръцки произход, роден в Турция, и се слави със загадъчните си подаръци. Свети Никола е именно познатия ни Дядо Коледа. През XVII в., в някои населени места, Крампус е толкова важна част от Никулден, колкото и Свети Никола! 6 декември или Никулден все още е празник в някои части на Франция, Белгия, Полша, Словакия, Люксембург, Австрия и Германия.
Classic Krampus. pic.twitter.com/Jgm3P5F2i1
— Weird Christmas (@weird_christmas) November 26, 2022
Само в Германия има три версии на Крампус, като всички те си приличат. В Югозападна Германия, например, Белсникъл - облечен в кожа, често маскиран с дълъг език - е този, който бие децата. Във Франция Дядо Коледа е познат като Père Noël и идва със спътник, Père Fouettard, което означава "бияч". Pere Fouettard води началото си от история, написана през 1252 г. В нея се разказва за месар, който ограбва, убива и дори изяжда три малки момчета на път за училище. Но любезният Свети Николас връща децата към живот.
Копитата, козите черти и най-вече тези рога превръщат Крампус в противоречива фигура, тъй като му помагат да бъде оприличен на Дявола. За да се докоснете до истинския дух на Крампус сега, най-добрият начин е да посетите провинция Тирол в западните австрийски Алпи на 5 декември, в навечерието на Никулден. Нощното шествие включва оживена група от духовити хора, облечени в зловещи костюми на Крампус, които се отдават на различни забавления. Дори децата могат да се забавляват и да си спестят боя! Ако се държат добре, разбира се.
Ла Бефана – италианската коледна вещица
Средновековните обичаи на Италия оцеляват и дори се възраждат след нейното обединение. Там езически образи не липсват, а различните фестивали, чествания и празници възвеличават средновековни същества и събития. Италанската Ла Бефана е един от примерите за това.
Ла Бефана прилича на вещица, носи парцаливи дрехи, остра шапка и има голям нос - тя дори лети на метла. Тя се появява всяка година в навечерието на Богоявление (5 януари) - дванадесетия ден от Коледа. Изображения на жени, които изглеждат и се обличат като Ла Бефана, седнали на метли, са забелязвани в различни източници още от 1400 г. Подобни свидетелства спомагат за утвърждаването на средновековната мания към вещиците, която е довела до екзекуцията на хиляди невинни жени. Но в италианския фолклор Ла Бефана съвсем не е лоша и въпреки външния си вид не е призната за "вещица".
I'm always surprised to discover how few folks know that Italy has a "Christmas Witch" (something of a misnomer, since she technically does her thing on Jan 5th) named La Befana who delivers presents. The director of DELLAMORTE DELLAMORE even made a movie about her! pic.twitter.com/V6w4kyek2J
— Michael Varrati (@MichaelVarrati) December 1, 2022
Произходът ѝ, разбира се, е спорен. Въпреки че не се споменава никъде в евангелията, има данни, че Ла Бефана не успяла да даде указания на тримата мъдреци, когато те дошли да питат къде се намира Исус, но им предложила храна и подслон, което било мила постъпка. След като мъдреците си тръгнали, Ла Бефана решила, че иска да види и Исус, затова събрала подаръци и тръгнала, но така и не го намерила, затова вместо това оставила подаръците му при други деца.
Друга теория разказва за римския фестивал Сатурналии, когато езичниците ходели до храма на Юнона, издигнат на върха на Аркс на хълма Капитолия, за да им прочете бъдещето една стара жена. И тук не е изключено да си представим, че са поднасяли на старата гадателка подаръци, за да си гарантират, че ще получат благословията ѝ.
В наши дни италианските деца разпознават Ла Бефана като магическо същество, което обикаля небето на метла и след като се спусне през комина, пълни чорапите на добрите деца с бонбони и подаръци, а на лошите деца - с бучка въглища, макар че това не са истински въглища, а по-скоро бучка вкусен черен карамел.
Да, правилно си мислите. Ла Бефана изпълнява всъщност ролята на Дядо Коледа. Но Дядо Коледа е добре познат в Италия. Така италианските деца получават подаръци от две места, не от едно. Почитането на Ла Бефана може да бъде забелязано в нейния „дом“ в Урбания в област Марке. Там се провежда четиридневен фестивал за Ла Бефана между 2 и 6 януари.
Юл – исландската котка-трол
Както и много други коледни обичаи, исландската котка Юл има древен произход. В различни приказки за котки-тролове, Юл, такава, каквато я познаваме днес, се появява през 1932 г. Jólin koma, което означава "Коледа идва", произведение на писателя Йоханес ур Кьотум, включва стихотворение, озаглавено Jólakötturinn или Коледната котка.
От момента, в който става стихотворение, легендата за коледната или юлската котка се разказва всяка Коледа. В нея се говори за огромна котка, която обикаля града и изяжда всеки бедняк, който не е получил нова дреха за Коледа. Заможните не са имали проблем, но бедните и техните деца нямали такъв късмет. По този начин Юлската котка стимулирала по-бедните да работят усилено, за да осигурят на семейството си нещо топло за Коледа и да избегнат посещението на свирепата котка. Ужасените деца се стараели да се държат добре, за да позволят на възрастните да се съсредоточат върху работата си.
Доброто поведение на децата по Коледа е почти стандартна практика във фолклора. Заплашването на всички - деца, родители, приятели, съседи и т.н. - за това, че не са облечени правилно на Коледа, с разярен котарак, не е. Въпреки това тази приказка има и практически предимства. През зимата в Рейкявик температурите може да паднат до минус 10 градуса, така че изглежда, че ако котката не е хванала някого, то мразовитият климат ще го направи. Но приказката за исландската юлска котка е само част от една по-голяма история.
Всеки знае, че злата котка си има и подобаваща стопанка. Става дума за Грийла, отвратителна, живееща в пещера, просякиня, която прилича на Ла Бефана. Тя е изобразявана като великан, който яде непослушни деца. Описаната героиня се появява за първи път около XIII в. като част от скандинавската митология.
#Island Festive Folklore: Do you believe in the Christmas Cat? #Iceland #Christmas pic.twitter.com/NFghgnj4SM
— Island Global (@Island_Global) December 16, 2015
По-късно историята на Грийла е повлияна от европейските коледни традиции, в които доброжелателна фигура като Дядо Коледа е компенсирана от Крампус. В тази нова версия Грийла е злият герой, а тринадесетте момчета от Юл са тези, които раздават бонбони и подаръци на исландските деца в тринадесетте дни преди Коледа.
Но до XIX век тази приказка била толкова страшна, че заради травматичните последици от разказването ѝ, била забранена със закон. По-късно техният образ се изменя и става доста по-приветлив. Така че помислете за исландските деца преди 1930 г. Тук не се споменават никакви награди за доброто, а само заплахата от тях, като цялото семейство - плюс приятелите и съседите - е изложено на риск да бъде тормозено от тринадесет нечовешки братя, изядено от отвратителен великан или разкъсано от огромна котка. Предпочитате Дядо Коледа, нали?
Добави ни в предпочитани източници в Google
