"Не харесвам секса. Не съм отвратен, но ми е безразлично и бих предпочел да не го правя": що е то асексуалност и как се живее без секс? Двама асексуални германци разказват пред Deutsche Welle:
Всичко, което трябва да знаете за литосексуалността
38-годишният Ленарт върви по улицата на червените фенери в Хамбург - навсякъде сексшопове, порнокина и публични домове. Младият мъж обаче изобщо не се впечатлява от разголените женски тела - Ленарт е асексуален. "Когато виждам всичко това, не си казвам: Какви гърди, искам да ги докосна. За мен това е просто реклама на нещо, което не разбирам".
"Секс? Не, благодаря"
Още по време на пубертета Ленарт забелязва, че не е като другите. Когато съучениците му започват да се интересуват от секс и от другия пол, той не разбира на какво се дължи тяхната възбуда. Но иска да е като тях и след като в крайна сметка пробва, стига до следния извод: "Видях, че е възможно и не се отвратих. Но ми е безразлично и бих предпочел да не го правя".
И Акая така и не могла да изпита удоволствие от секса. 22-годишната жена е израснала край Билефелд в провинция Северен Рейн-Вестфалия - в среда, в която имало единствено и само хетеросексуални двойки. Когато споменавала пред приятели и роднини за липсващия си интерес към секса, получавала все един и същ отговор: "Трябва просто да намериш подходящия партньор. И ако наистина се обичате, ще можеш да се насладиш и на интимността".
Какво е сапиосексуалността? Защо темата е спорна
Акая се поддала на социалния натиск. Контактувала с различни партньори - с надеждата, че в един момент ще се случи чудо. Но дотам така и не се стигнало. Чак като абитуриентка попаднала на темата за асексуалността и веднага се разпознала. "Тогава разбрах - не трябва да търся подходящия човек. Това, че не харесвам секса и нямам нужда от него, си е съвсем окей".
Какво означава асексуалност?
В зависимост от различните проучвания, между 0,5 и 5 процента от германците са асексуални. Те нямат никакви или почти никакви сексуални желания и влечения. Тъй като асексуалността не е проучена достатъчно, а и до голяма степен е непозната, броят на засегнатите от нея може да е и много по-голям. Подобно на Акая и Ленарт много асексуални живеят години наред с чувството, че са "сбъркани" - без да разбират защо.
Околните също често реагират с неразбиране. А и асексуалността често се бърка с целибата или загубата на либидо, но тя няма нищо общо с тях, казва професор Йоханес Фус, директор на Института за съдебна психиатрия и сексуални изследвания в университета Дуисбург-Есен. "Асексуалността е до живот и не е нещо, което изведнъж се проявява. Тя е сравнима с други сексуални ориентации като хомосексуалността", обяснява професорът.
Асексуални, но романтични
От това, че не се интересуват от секс, далеч не следва, че асексуалните хора не могат да завързват романтични връзки. Акая от шест месеца е заедно с приятелката си Мерле. И двете са асексуални и са се свързали чрез платформа за запознанства. Не правят секс, но се целуват и се прегръщат.
Една връзка няма нужда непременно от секс, обяснява Акая. "Времето заедно може да се прекарва и по друг начин". И за двете било важно да си намерят асексуална партньорка. И от самото начало били сигурни, че няма да правят секс.
Какво е демисексуалност? Дали не сте с тази ориентация
Повечето асексуални хора не искат никакъв секс, но има и такива, които го правят - с цел да имат деца или пък от любов към партньора си, казва проф. Йоханес Фус. В този случай сексът е един вид подарък за партньора.
Стигматизация и предразсъдъци
Вече четири години Ленарт е наясно със своята сексуална идентичност и не се свени да говори за това с другите хора. Но често получава съвети като: "Мислил ли си вече по въпроса да изследваш нивото на хормоните си?". Или: "Вероятно ти се е случило нещо лошо и ти си го потиснал". Или пък: "Може би трябва да се подложиш на терапия или на лечение с медикаменти".
Но асексуалните хора нямат нужда от терапия, казва психиатърът Йоханес Фус. "Терапията е насочена към изпитвано страдание, а асексуалните хора не страдат от своята сексуална ориентация - на тях не им липсва нищо", казва професорът и добавя: "Някои хора искат секс всеки ден, други само веднъж в месеца, а трети изобщо не искат секс. Това е част от спектъра и всичко е съвсем нормално".
"Откакто не правя секс, съм много по-спокоен", казва Ленарт. И той, и Акая си живеят съвсем добре със своята асексуалност. Искат само и обществото да ги приеме такива, каквито са.
