Жена с всякакви таланти: Коя е Лотти Дод, най-младата шампионка на Уимбълдън

Ф еновете на тениса се надяват, че Кейти Бултър може да подражава на успеха на Ема Радукану на US Open през 2021 г., като спечели Уимбълдън тази година. Но както Бултър, така и Радукану, която по невероятен начин спечели титлата си от Големия шлем, когато беше още 18-годишна, би било добре да погледнат към геройствата на Лоти Дод, ако някога изпитват затруднения на корта.

Дод остава най-младата шампионка на сингъл на Уимбълдън, след като печели първата си титла на SW19, когато е само на 15 години, на този ден през 1887 г. 

Тя печели титлата още четири пъти и дори предизвиква трима от най-добрите мъже тенисисти по онова време да премерят сили, като побеждава и тримата въпреки увереността им, че ще спечелят.

На 21-годишна възраст Дод се отказва от тениса, за да може да се занимава с различни спортове, сред които шейни, фигурно пързаляне, голф, хокей и стрелба с лък.

Родена е като Шарлот Дод през 1871 г. в Еджуърт, Чешир, и е имала късмета да има двама родители, които са осигурили на дъщеря си инструментите, от които се е нуждаела, за да усъвършенства занаята си. Построили два тенис корта в задната си градина, като единият бил с твърда настилка, а другият - с трева.

През 1883 г. се свързва с по-голямата си сестра Ан и започват да участват в турнири на двойки. 

Дебютът ѝ на сингъл през 1885 г., когато е само на 13 години, завършва с победа за скъпоценната тийнейджърка.

Тя прави още по-голяма вълна през следващата година, когато побеждава Мод Уотсън, спечелила първата титла при жените на Уимбълдън през 1884 г. 

Lottie Dod won Wimbledon today in 1887 at age 15. She still has the record as youngest woman to do so. She won four more. Then won the British ladies golf championship, played hockey for England and won a silver in the Olympics at archery. She also served as a nurse in WW1. pic.twitter.com/gljg7ZW3qB

— Dan Snow (@thehistoryguy) July 7, 2022

Сервирайки под мишница, както тогава е било обичайно за дамите, Дод първоначално е успяла да използва възрастта си в своя полза, като се е измъкнала от носенето на по-къси поли от тези, които тогава са били наложени за жените играчи.

Това означава, че тя е можела да се движи по-лесно по корта. 

Нейната съперничка на финала на Уимбълдън през 1887 г. е Бланш Бингли, която се отличава с "меки кожени ръкавици и делово поведение".

През следващата година тя отново триумфира на Уимбълдън, побеждавайки Бланш Хилард.

Но, както разказва авторът Саша Абрамски в биографичната книга "Малкото чудо: Необикновената история на Лоти Дод, първата световна спортна суперзвезда от женски пол, играчката не се задоволява само с победите над представители на собствения си пол.

През 1888 г. тя предизвиква трима от най-добрите играчи мъже по онова време на мачове на сингъл. 

Първият ѝ съперник, 26-годишният Ърнест Реншоу, официално е най-добрият играч в играта по това време, за което свидетелства победата му на сингъл при мъжете на Уимбълдън през лятото. 

Реншоу също така беше спечелил четири титли на двойки в SW19 и щеше да спечели петата си през това лято. 

Дод, вече с ограничени възможности заради рокля с дължина до глезена и и стягащ корсет, се съгласи на предложението на мъжете да започва всеки гейм с предимство от 30:0.

След като го разгромява с 6:2 в първия сет, Дод взима следващите два сета със 7:5, за да си осигури победата. 

Lottie Dod, vice-champion in archery in the 1908 Olympics. pic.twitter.com/jHbArQ96Ux

— WikiVictorian (@wikivictorian) July 26, 2021

Следващият съперник беше шампионът на Шотландия Хари Гроув, когото Дод победи с лекота с 1:6, 6:0, 6:4. 

Четири дни по-късно се изправя срещу брата на Ърнест - Уилям, който е шесткратен шампион на сингъл на "Уимбълдън". Но и него побеждава с 6:2, 6:4. 

През 1893 г., току-що спечелила петата си титла на Уимбълдън, Дод решава да се откаже от състезателния тенис, борейки се с ишиас. 

През зимата на 1896 г. тя решава да се справи с прословутото бягане "Креста" в Швейцария, като се противопоставя на шефовете на клуба по шейни в Санкт Мориц, които не одобряват участието на жени.

Устремявайки се със скорост от 70 км/ч, Дод става първата жена, завършила пистата. 

Същата зима тя се насочва към фигурното пързаляне, а през следващата година се занимава с алпинизъм. 

Хокеят е друг спорт, който тя практикува с лекота, дотолкова, че през 1899 г. играе за Англия.  През 1904 г. става национален шампион на Великобритания по голф за жени.

Последният ѝ спортен триумф идва през 1908 г. на Олимпийските игри в Лондон, когато печели сребърен медал в стрелбата с лък. 

Дод е една от едва 44-те жени, участващи сред 2000 мъже, един от които е брат ѝ Уилям, който печели злато в състезанието по стрелба с лък при мъжете.

How Lottie Dod became Wimbledon's youngest women's singles champion when she triumphed aged in 1887 https://t.co/mmkjs6I74A pic.twitter.com/NMki9rZrsQ

— Daily Mail U.K. (@DailyMailUK) July 6, 2023

Освен в спорта, тя работи като доброволна медицинска сестра през Първата световна война и дори преподава музика и пеене на бедните деца в лондонския Ийст Енд. 

През 1927 г. тя е част от хор, който има честта да изнесе серенада на крал Джордж V и кралица Мери в Бъкингамския дворец.

През цялото време Дод е редовен посетител на Уимбълдън, въпреки че не е впечатлен от последното поколение играчи. 

През 1927 г. тя пише до The Times и се оплаква от "невъзпитаните" състезатели, които нямат нищо против да "вземат съдийството в свои ръце".

Встрани от Уимбълдън Дод живее в апартамент в Ърлс Корт, Западен Лондон, заедно с брат си Уилям, който умира през 1954 г.  Когато в напреднала възраст става твърде слаба, за да пътува до Уимбълдън, Дод започва да слуша мачовете по радиото.

Дори когато се премества в старчески дом, тя продължава да следи тениса. Според биографията на г-жа Абрамски тя умира на 27 юни 1960 г. на 88-годишна възраст, слушайки мачове от Уимбълдън.