П овечето хора свързват лятото с приятни преживявания и заслужена почивка под парещите лъчи на Слънцето. Не бива обаче да се забравя, че горещините могат да бъдат изключително опасни.
Опасни горещини – как да опазим здравето си
Всеки знае, че човешкото тяло не може да понесе прекомерна топлина. За нормалното протичане на процесите, които ни поддържат живи, е необходимо температурата ни да е между 36 и 37 градуса по Целзий. Ако тя е по-висока, „реакцията на организма ни няма да закъснее – той ще се опита да се отърве от излишната топлина“, отбелязва проф. Джонатан Самет, който е епидемиолог и експерт по белодробни болести.
До какво може да доведе това?
Dizziness, nausea, fainting, confusion, muscle cramps
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 21, 2021
The symptoms to watch out for in a heatwave ☀️https://t.co/npaXgLeIcc
За да се понижи температурата ни, кръвоносните съдове започват да се разширяват. В същото време, сърцето започва да бие по-бързо. „Това стимулира притока на кръв към кожата, което води до охлаждане“, обяснява проф. Самет. В същото време започваме да се потим, което също допринася за понижаването на температурата. „Ако някой човек се излага отново и отново на горещини, тялото му постепенно се адаптира към тези условия и започва да се охлажда по-лесно“, добавя проф. Самет.
Съществуват граници, отвъд които човешкото тяло става неспособно да се справя с горещините.
Те зависят както от здравословното ни състояние, така и от температурата и влажността навън. Представете си, че излизате на разходка по обяд. Слънцето пече силно и горещината, която ви връхлита, достига 38 градуса по Целзий. Да приемем, че температурата на тялото ви е около 37 градуса. Това означава, че разширяването на кръвоносните ви съдове не може да помогне и не води до охлаждане. А ако влажността е висока, потенето също става безполезно, тъй като потта не може да се изпари.
Will there be another heatwave in August? https://t.co/VrRTRlUt9F
— The Independent (@Independent) August 3, 2021
Продължителното излагане на високи температури без почивка може да има крайно негативни последици. То може да доведе до т. нар. топлинно изтощение, характеризиращо се с слабост, замаяност и гадене. В някои случаи може да се стигне дори до загуба на съзнание. Има няколко мерки, които всеки може да вземе при топлинно изтощение. Едното от тях е пострадалият незабавно да се премести на хладно и сенчесто място. Жизненоважно е да се поглъщат много течности, като това да става бавно и постепенно, на кратки интервали (не бива да се приемат напитки, съдържащи кофеин, както и алкохол, тъй като те имат дехидратиращ ефект). Полезно е и налагането на влажни хладни компреси по тялото, както и използването на вентилатор или ветрило.
По-горещо отколкото човешкото тяло може да понесе
Ако човек не се охлади навреме, може да настъпи топлинен удар. Това е изключително сериозно състояние, което може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и дори да доведе до смърт. На практика топлинният удар сигнализира, че тялото вече не може да се справи с регулирането на температурата. Важна подробност е, че в градски условия човек може по-лесно да изпадне в подобно състояние. Сред причините за това са асфалтът, който се нагрява лесно, както и близкото разположение на сградите, ограничаващи движението на въздуха.
Сред признаците, по които може да бъде разпознат настъпващият топлинен удар, са изтощение, крампи, гадене, учестен пулс, замаяност, главоболие, чувствителност към светлината и зачервяване на кожата. Особено показателна е липсата на потене, въпреки високата температура на тялото и околната среда. При топлинен удар е задължително да се потърси медицинска помощ.
А какво можем да направим, за да предотвратим подобен сценарий?
Най-важното е да осигурим добра циркулация на въздуха в помещението, в което се намираме. Трябва да се пият течности и да се носят широки дрехи, а освен това е желателно да се избягва физическата работа и спорта в най-горещите часове.
Heat wave sweeps Pacific Northwest, U.S. Southeast https://t.co/bcMCLrCvbc pic.twitter.com/wIKGU7tA7D
— Reuters (@Reuters) July 30, 2021
Всеизвестен факт е, че някои хора се справят по-трудно с горещините от други. Възрастните хора се считат за най-уязвими. Основната причина за това е, че те имат по-малко потни жлези. Освен това телата им реагират по-бавно на температурни промени.
Бременните жени също са рискова група, тъй като тялото им е подложено на голямо натоварване, а и самата плацента отделя допълнителна топлина.
Децата също са застрашени от жегите – телата им все още не са развили напълно способността да регулират своята температура.
Повечето хора възприемат летните горещини по-скоро като досада, отколкото като реална заплаха. Но опасностите, които високите температури крият, в никакъв случай не бива да бъдат подценявани.
Същевременно много учени предупреждават, че екстремните горещини стават все по-често срещано явление в резултат на климатичните промени. Проучване, резултатите от което бяха публикувани наскоро в журнала Nature Climate Change, разкрива някои шокиращи данни. Екип от около 70 учени проведе изследвания в 732 района на шест континента. Според тях, 37 процента от смъртните случаи, причинени от горещини, са пряко свързани с климатичните промени.
Greece registered its hottest day on record as temperatures hit 115.3 degrees Fahrenheit in the central region of Phthiotis.
— The New York Times (@nytimes) August 3, 2021
Much of Southern Europe is experiencing an intense heat wave that has fueled major forest fires.https://t.co/8giB9A3QgA
„Трябва да спрем да говорим за климатичните промени в бъдеще време. Те се случват сега и всички ние ставаме свидетели на това“, отбелязва Ана Виседо Кабрера от университета в Берн, която е един от авторите на проучването. „Виждаме как горещите вълни стават все по-продължителни и опасни. Това засяга здравето ни по един драматичен начин. Ако не бъдат взети мерки, въпросните 37 процента ще нараснат чувствително през следващите десетилетия“, добавя тя.
Фактите са показателни.
В САЩ жегите отнемат живота на повече хора в сравнение с което и да е друго природно бедствие. Ситуацията е такава и в още много държави по света. „Подобни горещи вълни също така могат да нанесат дълготрайни щети на нашето здраве – от проблеми с бъбреците до сърдечни или мозъчни увреждания“, отбелязва климатологът Камило Мора. Той добавя, че съществува огромно неравенство по отношение на засегнатите страни. В бедни държави като Еквадор и Гватемала, например, над 70 на сто от смъртните случаи в резултат на жегите са свързани с климатичните промени.
Вижте още:
Къде е най-горещото място на света
Какви са симптомите на топлинен удар
За кого е рискова рязката промяна в температурите
