Р язката промяна в температурите е рисков фактор за хората с неврологични или психични заболявания. Това мнение изразиха пред БТА доц. Десислава Богданова, началник на Клиниката по невродегенеративни и периферно нервни заболявания към столичната болница "Свети Наум" и проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.
При голяма част от пациентите с неврологични заболявания състоянието им се влошава
поради невъзможност за адаптиране, каза доц. Богданова. В поредицата от горещи дни дори здравите хора стават по-агресивни, по-нетърпеливи и по-нетолерантни, посочи проф. Миланова. По думите ѝ, в силни горещини те не трябва да имат големи очаквания и да си поставят нереалистични цели. Пациентите с психични заболявания също реагират остро при резките смени на времето и на високите температури, като някои стават агресивни, други лениви, обясни проф. Миланова.
При повечето хора, страдащи от неврологични заболявания,
високите температури и резките промени на времето, се отразяват зле, казват специалистите. Състоянието им се влошава, защото организмът няма възможност да се адаптира. В частност някои заболявания като че ли са по-склонни да се повлияват. Влошаване на симптомите се наблюдава при болните от множествена склероза - автоимунно възпалително заболяване, засягащо предимно млади хора. Тези пациенти трябва да избягват най-горещото време, включително и къпане с гореща вода. Болестта засяга цялата нервна система и е възможно болният да получи различни сетивни изтръпвания, мускулна слабост в крайниците, замаяност, намаление на зрението, нарушения в походката или в координацията на движенията. Типичните симптоми на заболяването могат да се влошат при повишаване на външната температура. Това се отнася и за останалите неврологични заболявания, обясняват лекарите.
Миастения гравис е друго заболяване, което е свързано с патологична мускулна уморяемост.
От него също са засегнати предимно млади хора. Миастения гравис също е автоимунно заболяване и може да се влоши от горещините, стигайки до криза, при която болният да получи мускулна слабост в различни мускули, включително дихателни.
Мигрената не се квалифицира точно като заболяване,
защото хората, страдащи от нея са здрави. Пристъп на мигрена може да се провокира от редица фактори, като топлината е един от тях. През лятото хората може да имат по-чести пристъпи, които се провокират от продължително излагане на високи температури и повишена влажност. Главоболието ще се засили и ще се появява по-често.
Пристъпите на епилепсия също могат да се провокират от топлината,
като при някои хора епилептичен пристъп може да бъде провокиран дори от горещ душ. Пациентите приемат медикаменти с цел да не получават или да се намали броят на пристъпите, но горещото време може да отслаби действието на лекарствата и да провокира пристъпи, които иначе - в студено време, пациентът не получава или те са малко на брой. Болните от епилепсия също трябва да избягват да излизат в горещите дни или часове.
При страдащите от мозъчно-съдова болест горещината води до
разширяване на кръвоносните съдове и намаляване на артериалното налягане. Повишената влажност се отразява на сърдечната дейност, а когато тя се наруши, първият орган, който страда, е мозъкът. Тези пациенти много се изпотяват и стигат до дехидратация и заедно с потта губят течности и микроелементи. От това мозъчно-съдовата им болест може да се влоши. В краен случай може да получат и инсулт, казват специалистите.
Пациентите, засегнати от болест на Паркинсон и деменции
приемат много медикаменти и когато болните се изложат на топлина или не приемат достатъчно течности и се изпотяват прекалено много, се стига до влошаване на състоянието им и до появата на странични ефекти от медикаментите. Дори само заради дехидратацията болните могат да получат халюцинации, да се объркат или да се задълбочат нарушенията на паметта, ако имат деменция. При дехидратация на болни хора се обострят симптомите на основното заболяване. С приема на лекарства се повлиява и по някакъв начин функцията на мозъка и рискът от халюцинации е много по-голям. Халюцинации в резултат на дехидратация може да се получат и при възрастни хора, които нямат конкретно заболяване. При дехидратацията намалява оросяването на мозъка и човек е много по-склонен към халюцинации, обърканост, замаяност.
При постепенно и трайно затопляне на времето и медикаментозно овладяно
състояние пациентите пак са по-рискови от останалите хора и трябва да се внимава. Не е необходимо да се увеличава приемът на лекарства за основното им заболяване заради повишаването на температурите. Болните трябва да се пазят, да приемат достатъчно течности, но не прекомерно, тъй като неограниченото пиене на течности не се препоръчва за хората със сърдечна недостатъчност.
Топлинен удар, който може да получи всеки човек, изложен на прекалено
високи температури, протича до голяма степен с неврологична симптоматика - главоболие, гадене, обърканост, дори и нарушение на съзнанието и кома. Топлинният удар е най-драстичният пример за това как горещината може да увреди нервната система. Човек, получил припадък от топлина, трябва да се премести на сянка, на по-хладно място, да се провери дишането и съзнанието му, да му се даде вода, да се извика медицинска помощ, ако се налага, съветват лекарите.
Рязката промяна на температурите изисква адаптация,
както във всяка екстремна ситуация, каза проф. Вихра Миланова. В поредица от горещи дни здравите хора стават по-агресивни, по-нетърпеливи и по-нетолерантни. В силни горещини те не трябва да имат големи очаквания и да си поставят нереалистични цели, защото няма как да успеят да свършат всичко. Между часовете труд са необходими паузи, както в средиземноморските държави. Препоръчва се в дните с над 30-градусови температури натоварването да се намали, а задачите да се редуцират.
Пациентите с психични заболявания също реагират остро при резките промени на времето
и на високите температури, като някои стават агресивни, други лениви. Дали ще са агресивни, или отпаднали зависи от предишната им история. Има рисков момент - рязката смяна на времето, която може да доведе до обостряне на съществуващо психично заболяване. Светлината от слънцето и по-дългите дни през лятото се отразяват добре и на хората с психични заболявания, тъй като светлината действа стимулиращо. Високите температури обаче не оказват благоприятно въздействие. В горещите дни не трябва да се поставят големи цели, тъй като ако не бъдат постигнати, нивото на тревожност у човек нараства, обясняват специалистите. В нашите географски ширини - с преходните сезони - пролет и есен, се обострят тревожните и депресивните състояния. Постоянно топлото време, типично за лятото, но без екстремни температури, не е рисково за пациентите, но вече нямаме ясно разграничени сезони.
Има тенденция за нарастване на броя на хората с тревожност и на търсещите психиатрична помощ.
Наблюдава се увеличено търсене на помощ от хора, които се страхуват от самото заболяване COVID-19, от хора, които са преболедували инфекцията и имат пост-ковид оплаквания и от такива, които поначало са тревожни и на фона на COVID-19 тревожността им се засилва. Ясно е, че коронавирусната инфекция има влияние върху централната нервна система, като последиците са най-често депресии, тревожност и безсъние. Тези състояния могат да се овладеят с търпеливо изчакване или с помощ от специалист - психологична или медикаментозна. Тежкото безсъние е много изтощително и е по-добре да се потърси помощ отколкото човек да чака да му мине.
Пандемията от коронавируса оказа много негативно влияние върху децата,
наблюдава се увеличено търсене на помощ и за тях заради изолацията, която им беше наложена. Заради пандемията се наблюдава не само увеличена тревожност, но нарасна и злоупотребата с алкохол сред възрастните, казват лекарите.
Опасни горещини днес, жълт код в 12 области на страната
Идват горещини, какво ще е лятото тази година
