И зследователите, които търсят вкаменени гроздови семена в Колумбия, Панама и Перу, са открили семена на възраст между 60 и 19 милиона години, а един от примерите е от най-старото грозде, откривано някога в Западното полукълбо. Изследователите смятат, че разпространението на гроздето може да е станало в резултат на промените в околната среда след измирането през креда и палеоген.
Най-старите известни вкаменени семена от семейство гроздови са открити в Индия и са на възраст 66 милиона години. Това е приблизително времето на удара Чиксулуб, който е унищожил неаванските динозаври и 76% от всички живи видове на планетата, но изглежда, че той е направил чудеса за предците на гроздето.
We Might Owe Wine To The Asteroid That Killed The Dinosaurs 66 Million Years Agohttps://t.co/b9J9H9qo3v
— IFLScience (@IFLScience) July 1, 2024
"Винаги мислим за животните, динозаврите, защото те са били най-засегнати, но събитието на измиране е оказало огромно влияние и върху растенията. Гората се е пренастроила по начин, който е променил състава на растенията", казва в изявление водещият автор Фабиани Херера, асистент-куратор по палеоботаника в музея Фийлд в Чикаго.
"Това са най-старите гроздове, откривани някога в тази част на света, и са с няколко милиона години по-млади от най-старите, откривани някога на другия край на планетата. Това откритие е важно, защото показва, че след изчезването на динозаврите гроздето наистина е започнало да се разпространява по света", продължава Херера.
Екипът смята, че липсата на масивни животни след изчезването може да е била от ключово значение. Горите са се променили, а гроздето (наред с други видове) е намерило подходящата възможност да се размножи и разпространи в световен мащаб.
"Известно е, че големите животни, като динозаврите, променят заобикалящите ги екосистеми. Смятаме, че ако е имало големи динозаври, които са се скитали из гората, те вероятно са събаряли дървета, като ефективно са поддържали горите по-отворени, отколкото са днес", обяснява Моника Карвальо, съавтор на статията и асистент-куратор в Палеонтологичния музей на Мичиганския университет.
"Във фосилните записи започваме да виждаме все повече растения, които използват лиани, за да се катерят по дърветата, като гроздето, по това време", добавя Херера.
От известно време Херера търси вкаменено грозде. Това откритие се случва през 2022 г., когато Херера и Карвальо са в колумбийските Анди и Карвальо забелязва ценната вкаменелост.
"Тя ме погледна и каза: "Фабиани, грозде!". А след това го погледнах и си казах: "О, Боже мой!". Беше толкова вълнуващо", обяснява Херера.
"Гроздето има богат фосилен материал, който започва преди около 50 милиона години, така че исках да открия такъв в Южна Америка, но беше като да търся игла в купа сено. Търся най-старото грозде в Западното полукълбо още от времето, когато бях студентка", заключи Херера.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
