Дали Хилари Клинтън е управлявала световна мрежа за трафик на деца от пицария във Вашингтон? Не.
Дали Джордж Буш е планирал събарянето на кулите близнаци и смъртта на хиляди хора през 2001 година? Не.
Защо тогава някои хора са убедени, че тези теории са верни? И какво точно показват конспиративните теории за начина, по който гледаме на света?
Конспиративните теории далеч не са новопоявил се феномен. Те са постоянно явление през последните сто години. Така твърди професор Джо Ушински, автор на „Американски теории на конспирацията”.
Те също така са по-разпространени, отколкото предполагате.
„Всеки човек вярва поне в една, може би дори в няколко”, казва той. „А причината е проста: има безкраен брой конспиративни теории в пространството".
Това не важи само за американците. През 2015 година университетът в Кеймбридж публикува свое проучване, което показва, че анкетираните британци вярват в поне една от пет конспиративни теории, които им биват предоставени.
Изследването казва още, че независимо от възрастта, пола или социалното положение конспиративните теории действат по един и същи начин върху съзнанието.
„Политическите убеждения също нямат значение”, казва професор Ушински.
Защо?
За да разберем защо сме толкова привлечени към теории за мистични раси, които управляват света, трябва да разгледаме по-отблизо психологията на конспиративните теории.
„Нашият мозък е много добър в разпознаването на шаблони и тенденции. Но понякога прекаляваме, защото търсим конспирацията, там където няма нужда”, казва професор Френч, психолог в университета „Голдсмит” в Лондон.
„Също така много често мислим, че когато нещо се случи, то се случва, защото някоя мистична сила го е предизвикала”, продължава професорът.
Забелязваме някакви случайности около определени събития и започваме да си измисляме история.
В последствие тази история се превръща в конспиративна теория, защото в нея има „добри” и „лоши”, нещо, което определя много от нещата, в които вярваме.
Нека обвиним „тях”
„Често обвиняваме политиците за някои неприятни събития, дори и когато тези събития са далеч от техния контрол”, казва професорът по политология Лари Бартелс.
„Хората почти винаги обвиняват или сипят похвали върху правителствата без всъщност да знаят и да разбират как са протекли съответните събития в детайли”, продължава той.
Това важи и за събития, за които правителството няма никаква отговорност.
„Разгледахме случай от 1916 година, когато серия от нападения на акули застигат бреговете на Ню Джърси”, казва професор Бартелс.
„В последствие това се превръща в историята на филма „Челюсти”. Установихме също, че тогава подкрепата за президента Уилсън спада драстично в засегнатите райони.”
Тогава възникват понятията „те” и „ние” и се заражда началото на конспиративните теории.
„Много често структурираме вярванията си така, че да изглеждат по начина, по който искаме”, казва професорът.
„Хората, които най-често се доверяват на тези теории, са тези, които им обръщат прекалено много внимание”, категоричен е Бартелс.
Като заключение, предпочитаме да вярваме в това, което ни е по-удобно, вместо да бъдем прави.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
