С тарата поговорка ни казва, че противоположностите се привличат. Това не само че е грешно, но е и по-малко вярно от всякога. За това ни разказват от BBC.
Хората отдавна живеят с поговорката „противоположностите се привличат“ – интровертът ще си падне по екстроверта, лошото момче – по отличничката. Това вярване е залегнало в популярната култура и е популярно от години.
Но докато много хора бързо се съгласяват, че противоположностите се привличат, множество изследователи твърдят обратното. „Изследвания сочат доста ясно, че твърдението, че противоположностите се привличат, всъщност не е вярно“, казва клиничният психолог Рамани Дурвасула, експерт по връзки. „Хората, които имат споделени интереси, темперамент и т.н. са по-склонни да излизат заедно.“
Хората са склонни да бъдат привлечени или да се доверяват на хора със сходни вярвания, ценности, хобита и физически характеристики. Някои изследвания дори предполагат, че хората избират партньори със сходни личности.
Има също така набор от доказателства, които предполагат, че противоположностите се отблъскват – особено ако става дума за различни възгледи и ценности. И във все по-раздвоения социален, политически и културен климат в страните по света е възможно още по-малко да се влюбим в някой, който мисли много различно от нас.
Трудно е да се определи точно произхода на поговорката „противоположностите се привличат“, но американският социолог Робърт Ф. Уинч за първи път пише за това в статия от 1954 г. в American Sociological Review. Неговото изследване се фокусира върху „допълващите се нужди при избора на партньор“ – идеята, че хората търсят партньори, които имат определени качества, които им липсват (като интроверта, който избира екстроверта, може би като начин интровертът да се възползва от влиянието на екстроверта).
След изследванията на Уинч обаче други учени започнаха да правят различни заключения. По-малко от десетилетие по-късно друг базиран в САЩ изследовател по социална психология, Дон Бърн, оспорва хипотезата за противоположното привличане със собствената си статия. Бърн предполага, че „непознат, за който е известно, че има нагласи, подобни на тези на субекта, е по-харесван от непознат с нагласи, различни от тези на субекта, и се възприема като по-интелигентен и по-добре информиран”.
„Това беше началото“, казва Анджела Бан, доцент по психология в колежа Уелсли, САЩ. "Оттогава има наистина силни, широко разпространени доказателства за привличането по сходство."
Бан установи това в собственото си проучване от 2017 г., в което изследователи се срещнаха с двойки хора в Масачузетс. Те забелязаха, че сходството между двойките е статистически значимо за „86% от измерените променливи“, които включват нагласи, ценности, развлекателни дейности и употреба на вещества. По-конкретно, двойки приятели и романтични партньори съвпадат тясно по отношение на мнението си за гей браковете, абортите, ролята на правителството в живота на гражданите и значението на религията.
Все пак има много причини, поради които може да изглежда, че противоположностите се привличат, като например повърхностни различия, които карат хората да изглеждат повече като противоположности, отколкото са в действителност.
Интересното е, че личността остава една област, в която заключенията са по-малко ясни. В проучването на Бан, например, двойките показват „по-ниски нива на сходство“ в личността, особено когато става дума за така наречените „големите пет“ личностни черти – откритост, добросъвестност, екстраверсия, сътрудничесто и невротизъм. Бан обяснява, че например „двама души, които са силно доминиращи, няма да сработят добре заедно, така че това е единствената област, в която допълването, което можете да назовете като „противоположностите се привличат“, е много по-често срещано“.
Други проучвания пък сочат, че сходства има често и при личностните черти.
