В ъпреки че физикът Дж. Робърт Опенхаймер и президентът Хари С. Труман са били ключови фигури в разработването и използването на атомната бомба по време на Втората световна война, двамата мъже са се срещали лично само веднъж. Срещата не е преминала добре.
Разказите се различават по отношение на точните думи, които са били изречени, но срещата на 25 октомври 1945 г. е пример за противоположните чувства на двамата мъже по отношение на бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, както и за бъдещето на атомното оръжие. По време на срещата си с Труман Опенхаймер заявява, че има "кръв по ръцете си" - коментар, който вбесява президента.
"Кръв по ръцете му; по дяволите, той няма и наполовина толкова кръв по ръцете си, колкото имам аз. Просто не се разхождайте наоколо, за да се изтъквате", казва Труман, според книгата "Робърт Опенхаймер: Живот в центъра" на Рей Монк. Той нарекъл Опенхаймер "плачещ учен" и казал: "Не искам да го виждам повече в този кабинет."
"Опенхаймер": Нов филм разкрива подробности от снимачната площадка
Двама мъже, две различни мнения
Опенхаймер е известен с това, че е казал, че тестът "Тринити" - първата успешна детонация на атомна бомба на 16 юли 1945 г. - му е напомнил за думи от хиндуисткото писание "Бхагавадгита": "Сега аз станах Смъртта, разрушителката на световете." Но малко след това Опенхаймер не е изглеждал много съзерцателен на околните; изглеждал е така, сякаш празнува.
"Никога няма да забравя походката му; никога няма да забравя начина, по който излезе от колата. Походката му беше като в "Хай Нун"... Такъв вид напереност. Той го беше направил", казва физикът Исидор Раби според Монк.
Но чувството на въодушевление на Опенхаймер след "Тринити" и бомбардировката на Хирошима три седмици по-късно се променя след бомбардировката на Нагасаки, която той намира за ненужна от военна гледна точка. Напротив, след втората атака на 9 август 1945 г. той е "нервна развалина" и е притеснен от нарастващите съобщения за жертви, според Монк.
Труман, от друга страна, до края на живота си твърди, че бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са спасили живота на стотици хиляди съюзници, като са ускорили края на войната. Той многократно се защитава срещу аргументите, че демонстрацията на бомбата в необитаем район би могла да принуди Япония да капитулира без човешки жертви.
"Президентът не може да избягва трудните проблеми, не може да прехвърля отговорността. Взех решението след обсъждане с най-способните мъже в нашето правителство и след дълго и молитвено обмисляне. Реших, че бомбата трябва да бъде използвана, за да се сложи край на войната бързо и да се спасят безброй животи, както на японци, така и на американци", казва Труман през 1948 г.
Среща за първи път
През август 1945 г. Опенхаймер пише на военния министър Хенри Л. Стимсън, като изразява загрижеността си относно военните и политическите последици от атомното оръжие. През следващия месец на Опенхаймер е предложена, както я нарича Монк, "златна възможност" да изиграе роля в контрола на политиката в областта на атомната енергия: среща на четири очи с президента на Съединените щати.
Опенхаймер влиза в Овалния кабинет на 25 октомври в 10:30 ч. Труман го познава по репутацията на красноречива и харизматична личност и е заинтригуван да се срещне лице в лице с прочутия физик, според книгата "Американският Прометей": Робърт Опенхаймер" от Кай Бърд и Мартин Шервин.
След представянето на новия военен министър Робърт П. Патерсън, единственият друг човек в стаята, Труман започва с молба за подкрепата на Опенхаймер за предложения законопроект на Мей-Джонсън, който би предоставил на американската армия постоянен контрол върху атомната енергия.
"Първото нещо е да определим националния проблем, а след това международния", казва Труман според Бърд и Шервин.
След неудобно мълчание, по време на което Труман нетърпеливо очаквал отговор, Опенхаймер най-накрая казал: "Може би ще е най-добре първо да определим международния проблем". Това означава, че за разлика от президента, Опенхаймер е смятал, че първата стъпка е да се предотврати разпространението на атомни оръжия чрез международен контрол върху атомната енергия, твърдят Бърд и Шервин.
От тук нататък разговорът става все по-кратък. В един момент Труман помолил Опенхаймер да предположи кога Съветският съюз ще разработи своя атомна бомба. Според Монк, когато физикът казал, че не знае, Труман се усмихнал и уверено се похвалил, че знае отговора: "Никога".
Опенхаймер и още 9 изобретатели, които съжаляват за творенията си
"Кръв по ръцете ми"
Опенхаймер смята, че отговорът на Труман е пълна глупост. Както той и колегите му учени от лабораторията в Лос Аламос са предупреждавали преди това, Опенхаймер е знаел, че технологията за използване на енергията, освободена от ядреното делене, за направата на бомба не е нещо, което може да се пази в тайна, и Русия в крайна сметка ще я разкрие, според Монк.
Опенхаймер вече смятал, че Труман е сгрешил, като се е държал тайно с руснаците и е спечелил доверието им при подготовката на международното сътрудничество в областта на атомните оръжия, пише Монк. Физикът смята, че лекомисленият коментар на Труман само потвърждава опасенията му, че Съединените щати планират да тормозят Съветския съюз с новото си оръжие, вместо да работят за контрол на въоръженията.
Забелязвайки колебанието на Опенхаймер, Труман го пита какво не е наред, което кара Опенхаймер да отговори безславно: "Г-н Президент, чувствам, че имам кръв по ръцете си." Коментарът вбесява Труман, който по-късно казва за отговора си: "Казах му, че кръвта е върху моите ръце, да ме остави аз да се тревожа за това", според Бърд и Шервин.
В по-късните години Труман разкрасява историята на срещата още повече. В един момент той твърди, че саркастично е отговорил на Опенхаймер: "Няма значение, всичко ще излезе наяве", твърдят Бърд и Шервин. В друг разказ Труман твърди, че е предложил на Опенхаймер носна кърпичка с думите: "Ами ето, искате ли да си избършете ръцете?".
Това на практика бележи края на срещата. Последното нещо, което Труман казал, докато извеждал физика през вратата, било: "Не се притеснявайте, ние ще измислим нещо, а вие ще ни помогнете". Въпреки това Опенхаймер знаел, че е обидил президента, и според Бърд и Шервин всякакъв шанс за бъдещо сътрудничество с него вече бил изгубен.
Въпреки че често е известен като чаровен и убедителен, според Бърд и Шервин Опенхаймер може да бъде антагонист по отношение на авторитети.
"Опенхаймер напусна Вашингтон като наказан човек. Опитите му да се внедри във висшите етажи на американската политика се провалиха, а с тях той отчужди политически активните учени, които се надяваше да ръководи", пишат те.
Въпреки това през 1946 г. Труман награждава Опенхаймер с президентска грамота и медал за заслуги, а Стимсън заявява, че разработването на атомната бомба "до голяма степен се дължи на неговия гений и на вдъхновението и ръководството, които той даде на своите колеги".
