Н а Бъдни вечер през 1979 г. Съветският съюз започва инвазия в Афганистан - неговия централноазиатски съсед на юг.
Първоначално Русия спуснала въздушно елитни войски в основните афганистански градове. Скоро след това тя разположила моторизирани дивизии през границата. Само за няколко дни Комитетът за държавна сигурност на СССР (КГБ) проникнал в афганистанския президентски дворец, отровил президента и неговите министри и помогнал за стартирането на подкрепян от Москва преврат за поставяне на нов марионетен лидер - Бабрак Кармал.
Инвазията предизвикала брутална деветгодишна гражданска война в Афганистан.
Когато последните съветски войски се изтеглят от Афганистан в началото на 1989 г., конфликтът вече е отнел живота на приблизително 1 милион цивилни и около 125 000 афганистански, съветски и други бойци. Войната нанесла удар не само на Афганистан, но и на Съветския съюз, чиято икономика и национален престиж били тежко поразени.
По-късно това допринесло значително за разпада на СССР.
Тогава защо Москва го е направила?
От началото на 19 век нататък Афганистан била геополитическа пионка в така наречената „Голяма игра“ между империите на царска Русия и Великобритания. Страхувайки се, че експанзията на царска Русия в Централна Азия ще я доближи опасно до границата на Индия - имперското бижу на Великобритания, последната започнала да води войни в Афганистан, за да създаде буфер срещу руското посегателство.
Нито руската революция от 1917 г., нито краят на британското колониално управление в Индия променили геополитическото значение на Афганистан. През 1919 г., годината, в която афганистанците извоювали своята независимост, Съветският съюз станал първата държава, която установила дипломатически отношения с Афганистан, която от своя страна е една от първите, които официално признават болшевишкото правителство. През следващите десетилетия СССР предлага както икономическа, така и военна помощ на неутрален Афганистан. Когато Британската империя започнала да запада след Втората световна война и Съединените щати се превърнали в доминираща световна сила, Афганистан останал на фронтовата линия на Студената война.
Москва се е борила за афганистанската вярност
През 1973 г. последният крал на Афганистан е бил свален от власт чрез преврат от своя братовчед и зет Мохамед Дауд Хан. СССР приветствал тази промяна, но радостта му скоро избледняла, тъй като авторитарният Дауд Хан отказал да бъде съветска марионетка. По време на среща през 1977 г. той казал на съветския лидер Леонид Брежнев, че ще продължи да наема чуждестранни експерти от страни извън СССР. "Афганистан ще остане беден, ако е необходимо, но свободен в своите действия и решения." Не е изненадващо, че съветските лидери не го одобрили. През 1978 г. комунистическата Народна демократична партия на Афганистан свалила Дауд Хан от властта по време на Сурската революция.
Въпреки комунистическото ръководство на Афганистан съветските лидери все още не могли да се отпуснат. Новият режим, разделен и нестабилен, се сблъскал с ожесточена културна съпротива от консервативни и религиозни лидери и опозиция в голяма част от афганистанската провинция срещу радикалните аграрни реформи на комунистите. През есента на 1979 г. революционерът Хафизула Амин организира вътрешен преврат, който убил първия лидер на партията и поставил началото на неговото кратко, но брутално управление. Националните вълнения нараснали, а извиването на ръцете отстрана на Москва се засилило.
Москва се е страхувала от САЩ
Хаосът в Афганистан разтревожил съветското ръководство преди всичко, защото увеличил шансовете афганистанските лидери да се обърнат за помощ към Съединените щати. В края на октомври 1979 г. висшите членове на Политбюро предупредили Брежнев, че Амин се стреми да следва по-балансирана политика и че Съединените щати откриват „възможността за промяна в политическата линия на Афганистан“.
Само седмици по-късно ръководителят на КГБ Юрий Андропов, външният министър на СССР Андрей Громико и министърът на отбраната Дмитрий Устинов убедили Брежнев, че дори американците да не се опитват активно да подкопаят съветското влияние в Афганистан, безмилостният, но нестабилен режим на Амин ще създаде слабости, които САЩ биха могли да използват по-късно. Москва, твърдят те, трябвало да действа.
"Доктрината на Брежнев“
Десетилетие по-рано, през 1968 г., Брежнев въвел новата си догма: Всички социалистически (приятелите комунисти на Москва) режими имали отговорността да подкрепят другите, като използват военна сила, ако е необходимо. „Доктрината на Брежнев“ била отговор на „Пражката пролет“ - кратък период на либерализация под ръководството на новия лидер на Чехословакия Александър Дубчек. Дори скромните стъпки на Дубчек дали достатъчно основание на Съветите да нахлуят в Чехословакия и да го отвлекат.
До 1979 г. Афганистан, колеблив, някога приятелски режим, предоставил още един шанс на СССР да наложи военно доктрината на Брежнев. Лидерите осъзнали, че ако не предприемат действия, това може да постави под въпрос готовността на СССР да поддържа други режими на своя страна на така наречената „желязна завеса“, физическата и идеологическата граница, разделяща СССР от останалата част от Европа след Втората световна война.
Афганистан и „националният проблем“ на СССР
През цялата си история огромната територия на Русия обхващала широк кръг от национални и етнически групи, населяващи историческите им родини. По време на съветската епоха, която включвала репресивна система на централизирана власт, комунистическите лидери се тревожели за вътрешни предизвикателства, случващи се в сателитните държави – особено бързоразвиващите се централноазиатски държави с мюсюлманско мнозинство.
Докато пропагандата изобразявала съветския живот като щастлив и мултиетнически такъв, където различни традиции процъфтяват в контекста на националното единство, реалността за някои групи включва чистки, депортации и трудови лагери. За Москва всяко несъгласие или промяна в съюза с афганистанците криели риска да предизвикат подобни действия в съседни държави като Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан, които споделяли етническа идентичност, религия и история с Афганистан.
Лесно е да се заключи, че започването на инвазия в Афганистан, за да се подкрепи непопулярен режим, е било глупаво и обречено на провал начинание. За съветските лидери в Москва през декември 1979 г. обаче решението да направят точно това изглеждало логично и неизбежно.
криза, която тихо расте" />
