10

Месото до такава степен е станало част от живота на хората, че мнозина не смятат едно ястие за добро, ако в него няма месо.

Днес може да си купите бургер на всяка пряка, а само до преди няколко века наличието на месо и мляко на масата се е считало за лукс.

Това обаче е един от феномените на днешното общество, защото храненето с месо се оказва доста неефикасен начин да обслужим нуждите на тялото си.

Поглеждайки глобално на въпроса, месоядството на хората буквално изяжда планетата. Някои от вас ще се запитат - как така. Други - какво можем да направим, за да спрем този процес. „Курцгезагт“ отговаря на тези въпроси в едно от своите видеа, носещо заглавието "Why Meat is the Best Worst Thing in the World".

Хората отглеждат огромен брой животни за храна

В момента по света се отглеждат 23 млрд. пилета, 1,5 млрд. рогат добитък, и около 1 млрд. прасета и овце.

83% от обработваемите площи са използвани за животновъдство – за пасища или отглеждане на посеви като царевица и соя. Това са 26% от площта на Земята. Количеството вода, нужно за тези посеви, животни и животински продукти е около 27% от световните запаси на питейна вода.

Производството на месо за нуждите на обществото се превръща в една голяма черна дупка. Тъй като животните са живи същества, по голямата част от храната им единствено ги поддържа живи, докато се оформят като „вкусни пържоли“. Изключително малко количество от полезните вещества в посевите може да бъде открито в месото, което консумираме накрая.

Кравите например усвояват само 4% от протеините и 3% от калориите, с които ги храним. 97% от калориите се губят, за да поддържаме животните живи. За да създаде 1 кг месо, една крава трябва да изяде 25 кг зърно и да изпие около 15 000 л вода.

В животинските продукти се влагат тонове храна,

за да може те да осигурят едва 18% от калориите, които хората приемат.

Когато погледнем по този начин на пържолите, става ясно, че с храната, с която използваме, за да отглеждаме животни, които да хранят хора, можем директно да нахраним още 3,5 млрд. души.

И за да бъде още по-неефикасна храната, която много хора поставят на пиедестал, около 15% от вредните емисии в атмосферата, за които са отговорни хората, са от производствената дейност на месната индустрия. Също толкова, колкото произвеждат корабите, самолетите, камионите и колите заедно.

Месото, което ядем, идва от живи същества -

това е другият неприятен аспект на месната индустрия. Всеки ден по света убиваме около 200 млн. животни, годишно – около 74 млрд. Това означава, че на всяка година и половина убиваме повече животни, отколкото хора са живели в цялата 200 000-годишна човешка история.

Някои не виждат аспекта като проблем, тъй като все пак тези животни съществуват заради нас. „Храним ги, поим ги“, даваме им подслон… Но ако виждаме себе си като богове, то със сигурност не можем да кажем, че сме много добри богове.

Голяма част от месото, което консумираме се произвежда в промишлени ферми, където живеят хиляди животни. Фермите са така конструирани, че да бъдат колкото се може по-ефикасни за производствените цели за сметка на качеството на живот.

Може би сте виждали подобни видеа в социалните мрежи. Стотици прасета, отглеждани в помещения без прозорци. Голяма част от тези прасета никога през живота си не виждат слънчева светлина и раждат десетки прасенца, преди да се „изхабят“ и да бъдат превърнати в бекон.

Кравите постоянно се оплождат изкуствено, за да могат да произвеждат повече мляко, но малките се отделят от тях само няколко часа, след раждането.

За да не се разхождат безцелно и да увеличават теглото си по-бързо, рогатите животни са поставени в тесни угоителни помещения, където единственото нещо, което правят, е да ядат. Разбира се, поради липсата на движение, животните са застрашени от редица заболявания, срещу които месната индустрия е открила решение – антибиотици.

При пилетата ситуацията е още по-тежка, защото поради живота в тясно пространство, възпрепятстващ естественото сформиране на социални групи, те започват да се атакуват, карайки хората да им режат клюновете и ноктите. И това не е всичко - още при раждането мъжките пиленца се отделят като безполезни, защото не могат да снасят яйца и само няколко часа след излюпването се обгазяват или смелват. Стотици милиони малки пиленца умират по този начин всяка година.

Така се дава сцена на био отглеждането и органичните храни. Според регулациите на ЕС по пет „щастливи“ кокошки могат да живеят на  кв. м. Това съвсем не звучи щастливо.  А и много производители намират начин да заобиколят системата, за да сложат етикет „био“ на продукта си, за да спечелят повече от него.

Голяма част от хората не могат да си представят живот без месо,

затова си затварят очите за фактите. Все пак не е ясно, ако всички започнем да ядем само растителна храна, това докъде ще доведе Земята.

Затова има няколко неща, с които можем да допринесем светът да стане едно по-добро място, без да се отказваме от това, което обичаме.

Какво не знаем за експериментите върху животни

Можем да спрем да ядем месо, когато нямам нужда от него. Да наблягаме повече на пилешко и свинско, вместо на овче и телешко, защото те преобразуват храната, която приемат, по-ефективно в месо. И да спрем да изхвърляме месо (и храна като цяло).

В бъдещето може би науката ще намери решение на изброените по-горе проблеми, свързани с производството на месо. Докато хората чакат тези решения, не им остава нищо друго, овен да се насладят на пържолата си, но това, което могат да направят, е да се научат и да я уважават.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@