Грейбър: Защо капитализмът създава безсмислени работни места

П рез 1930 г. Джон Мейнард Кейнс прогнозира, че до края на века технологиите ще са толкова напреднали, че страни като Великобритания и САЩ ще са постигнали 15-часова работна седмица.

Налице са всички основания да смятаме, че Кейнс е бил прав - от технологична гледна точка сме напълно способни на това (б.р. - виж във видеото в кои професии машините заменят хората). Предсказанието на британския икономист обаче не се сбъдва, посочва Дейвид Грейбър, професор по антропология в „Лондонско училище за икономика” (London School of Economics), цитиран от Evonomics.

Audi премахва конвейра, прави революция в автомобилното производство

Когато роботите отнемат работните места на хората

Хората на 25 г. никога няма да имат сигурна работа

Вместо това технологията бе използвана, ако не за друго, то за да ни накара да работим дори още повече.

А това се постигна чрез създаването на нови и нови работни места, които по същество са напълно безсмислени. Много хора по света прекарват времето си изпълнявайки задачи, които те тайно смятат за абсурдни и нелепи. Моралното и духовно увреждане, причинено от тази ситуация е дълбоко. То се отбелязва върху колективното ни съзнание, но въпреки това никой не говори за този проблем.

Защо обещаната от Кейнс утопия – тъй чакана през 60-те – никога не се реализира? Стандартната днес теза е, че Кейнс не е предвидил огромното увеличаване на потреблението. Така в избора между по-малко работни часове и повече потребителски продукти, човечеството е избрало второто. Само по себе си това е една хубава морална притча, но реално погледнато тя просто не отговаря на реалността.

През последния век бяха измислени безкрайно разнообразие от нови работни места и отрасли, но много малко от тях имат нещо общо с производството.

Доклад, сравняващ заетостта в САЩ между 1910 г. и 2000 г., дава доста ясна картина на процеса. През последния век броят на работниците, заети в промишления и селскостопански сектор намаляват драстично. В същото време броят на мениджърите, на служителите по продажбите и услугите и въобще на всички чиновнически дейности се утроява - нараствайки „от една четвърт до три четвърти от всички заети“.

С други думи, производствените работни места са автоматизирани - точно както прогнозира Кейнс.

Но вместо да видим масово намаляване на работното време, в резултат от което всеки свободно да може да развива идеите си, творческия си потенциал и в общи линии да преследва щастието си, всъщност виждаме друго.

What type of job do you have? https://t.co/FGmBh9aLIl

— George Manka (@GeorgeManka) June 13, 2017

Това е раздуването на балона на административния сектор, който е по-голям дори и от балона на сектора на услугите. Виждаме създаването на цели нови отрасли, като тези на финансовите услуги, мрежовият маркетинг и др. Има безпрецедентната експанзия на корпоративното право и на различните административни услуги. Тук дори не смятаме всички онези нови работни места, открити, за да подпомагат технически, административно и дори охранително новите отрасли. Не включваме и всички онези работни места, които са се появили, защото на нас не ни остава време от работа, като детегледачките и хората разхождащи кучета, например.

Изброените по-горе нови длъжности могат да се обобщят под наименованието „безсмислени“ (bullshit jobs).

На теория капитализмът не би трябвало да позволява подобно непродуктивно развитие. Това би било естествено за неефективните икономики от социалистическия лагер, като СССР, където трудът се е считал едновременно за право и свещено задължение, а системата е измисляла колкото се може повече длъжности, за да има работно място за всеки.

Според икономическата теория, последното нещо, което една търсеща печалба фирма иска, е да плаща заплата на работници, които не са необходими. И все пак, някак си, това се случва.

Точно както в Съветския съюз, мнозина днес работят на хартия по 40 или по 50 часа седмично, докато реалната им работна дейност е не повече от 15 часа – другото време минава в ровене из „Фейсбук”, теглене на филми или подготвяне и участие на срещи и семинари.

По всичко личи, че това е не е икономически, а морален и политически проблем. Мисълта, че работата сама по себе си е морална ценност и че всеки, който не желае да се подчинява на някаква интензивна трудова дисциплина, не заслужава нищо добро, е изключително удобна за елитите.

От една страна не може да има обективно мерило за социалния принос на дадена дейност. От друга обаче има много хора, които сами признават, че работата им няма смисъл. Например корпоративен адвокат в известна нюйоркска фирма и сам признава, че работата му е напълно безсмислена и не носи никаква добрина на света. По негови думи длъжността му не би трябвало изобщо да съществува.

Тук можем да открием дълбоко психическо насилие. За какво достойнство на труда можем да говорим, ако работещият тайно мисли, че длъжността му е безсмислена и не би трябвало да съществува? Това няма как да не породи чувство на гняв и недоволство. Но ето я проявата на гения на нашето общество – гневът е насочен срещу онези, които все пак правят нещо смислено.

Например, като правило се е наложило, че колкото по-значима и важна за околните е извършваната длъжност, толкова е по-вероятно тя да не е добре платена.

David Graeber interview: ‘So many people spend their working lives doing jobs they think are unnecessary’ https://t.co/txQvGAqCic

— Nadège Soubiale (@Pivoinedautomne) May 23, 2017

Какво ще стане, ако медицинските сестри, боклукчиите и механиците се изпарят. Очевидно резултатът ще е катастрофален. Свят без учители или докери ще е в беда. Свят без писатели или музиканти също няма да е най-приятното място за живеене. Не е ясно обаче как ще пострада светът, ако мигновено изчезнат всички, занимаващи се с администрирането и рекламата на горните дейности.

Ясно е, че тази система никога не е проектирана съзнателно. Тя е възникнала след век на проби и грешки. Но това е единственото обяснение на въпроса защо, въпреки нашите технологични възможности, хората не работят по 3-4 часа дневно.