К ато чуете Антарктида и със сигурност си представяте мразовита, мрачна част накрай света, в която навсякъде духа ужасен студен вятър, а в разстояние на километри няма жива душа. И докато вървите и се чудите дали някога въобще ще срещнете някой тук, пред вас се изправя... статуя на Владимир Илич Ленин.
Добре де, в този увод може и да има леко шеговита нотка, но и фактите са си факти. Защото, колкото и учудващо да е, в най-отдалечената от бреговете точка на Южния полюс действително се издига монумент на вожда на пролетариата.
Той стои на същото това място, в което на 14 декември 1958 г. тук пристига Третата съветска антарктическа експедиция. Те изграждат там своята станция и на върха й, върху покрива слагат именно пластмасов бюст на Ленин, който сочи в посока Москва.
Скоро и сами разбират, че не са си изиграли картите правилно, тъй като мястото е прекалено накрай света, за да бъде използвано за дълъг период, още повече, че са взели храна и гориво за 6 месеца и това се оказва крайно недостатъчно.
Съвсем скоро идва самолет, който спасява 4 от 6-те изследователи, а другите двама са евакуирани със шейна. Остава само паметникът на Ленин, за който и до днес се твърди, че е виждан не повече от 5 човека общо.
А самата идея, както можете да се досетите, е обвързана и със Студената война - само месеци преди това, американците създават на Южния полюс станцията "Амундсен Скот", а от СССР решават да реагират, като достигнат първи до т.н. "точка на недостъпността".
За финал, не можем да не включим и закачката на янките, дошли на това място малко след евакуацията на руските си колеги. Виждайки в каква посока гледа Владимир Илич, те го завъртат така, че да гледа към Вашингтон... Днес той е и единственото видимо нещо от станцията, погребана дълбоко под снега от дълги години.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
