Х ората с дислексия не трябва да бъдат принуждавани да се явяват на работа навреме, постанови съдия по трудовоправни спорове във Великобритания, след като охранител обвини шефовете си в дискриминация.
Реймънд Джоузеф Брайс заяви, че е бил дискриминиран, след като казал на шефовете, че неговата дислексия означава, че "ще закъснее за собственото си погребение". Той заяви, че състоянието му означава, че е "дезорганизиран" и че сутрин често разчита погрешно будилника си.
Г-н Брайс настоявал, че винаги закъснява, и помолил ръководителите си за "свобода на действие" при закъснение от 15 или 20 минути, но след поредица от инциденти те внезапно спрели да му предлагат смени.
Охранителят от Стафорд, Уест Мидландс, ги обвинява в дискриминация и невъзможност да направят разумни корекции за неговото увреждане.
Реймънд Джоузеф Брайс заяви, че е бил дискриминиран, след като казал на шефовете, че заради дислексията си "ще закъснее за собственото си погребение".
Твърденията на г-н Брайс бяха уважени от трудовия трибунал в Нотингам, който заключи, че неговата дислексия го затруднява да се събужда рано, да планира напред и да чете времето. Сега той ще получи обезщетение.
Съдебният състав чу, че г-н Брайс е започнал да работи на смени за Sentry Consulting Ltd, частна охранителна фирма, през декември 2020 г. на територията на старата Кралска болница в Дерби, Дерби.
Но през следващите три седмици той закъснял три пъти, което накарало мениджърите му да го извикат на среща.
Г-н Брайс обвинява своята дислексия и годишното време, тъй като времето е "студено, мразовито и снежно", така че пътуването може да бъде нарушено.
Давайки показания пред комисията, той заяви: "Винаги ще закъснявам с моето увреждане. Не закъснявам умишлено. Ще се опитам да бъда навреме, [но] колкото и да планирам, не успявам. Ще закъснея за собственото си погребение.
"Закъснявам за всичко. Не предвиждам опасност... Аз съм като заек в светлината на фаровете.
Г-н Брайс обясни, че дислексията му означава, че често чете грешно цифрите на дигиталния си будилник, поради което смята, че има повече време.
Той каза, че му е трудно да се събужда рано за смените и че дългите часове го карат да се чувства "претоварен".
Охранителят твърди също, че трябва да даде на мозъка си време да започне да работи "като компютър", след като е бил включен.
Г-н Брайс, който има и синдрома на Аспергер, твърди, че се придържа към "негъвкави процедури" и че тревожността му "се покачва", ако ги наруши.
Съдебният състав, ръководен от съдията по трудови дела Рейчъл Броутън, отсъди в полза на иска му за дискриминация, произтичаща от увреждане.
Те също така подкрепиха оплакването му, че фирмата не е направила разумни корекции, за да се съобрази с това увреждане.
Съдебният състав постанови, че Sentry Consulting е възприела "спазването на времето" на г-н Брайс като проблем и не му е предложила допълнителни смени, след като той е поискал "гъвкавост по отношение на началния час".
Съдия Броутън заяви: "Стигаме до заключението, че уврежданията на [г-н Брайс] са имали редица дългосрочни последици за нормалните му ежедневни дейности. Способността му да чете, пише и разбира информацията е била ограничена.
"[Г-н Брайс] понякога не е разчитал правилно времето, например времето на дигиталния си часовник. Той описва как разчита на цифров и аналогов будилник, за да се събуди.
"Той има аналогов будилник в кухнята или в банята и цифров, който го събужда, но му е трудно да разчита цифрите и понякога ги разчита погрешно, което може да повлияе на воденето на график.
"[Той] е с нарушена способност да се придържа към графика и да планира потенциални фактори като пътната обстановка и метеорологичните условия, поради което често не е в състояние да пристига навреме за събития и ангажименти.
"Трудно му е да се събужда и да се приготвя за работа навреме, особено за ранните смени. Ако закъснееше, изпитваше силно безпокойство. Сравняваше сутрешното си познавателно функциониране с настройването на компютър и описваше, че му е необходимо повече време, за да започне да обработва правилно информацията, отколкото на хората без неговите увреждания.
Тя добави: "Проблемите, които той имаше с планирането на времето и способността да планира, бяха повече от незначителни за лечението, което получаваше. Установихме, че всъщност това е била основната причина за решението да не му се предлагат повече смени".
Трибуналът установи, че обектът наистина трябва да бъде обслужван по всяко време, за да се гарантира неговата сигурност, но това трябва да бъде балансирано "спрямо дискриминационното въздействие върху лицето с увреждания".
Той постановява, че фирмата е можела например да се съобрази с искането на г-н Брайс за "гъвкаво работно време" и свобода на действие да се появява понякога с 15 до 30 минути по-късно, ако му беше предложила смени през уикенда, евентуално на друг обект.
Отделният иск на г-н Брайс за пряка дискриминация поради увреждане е отхвърлен.
Сега на следващо изслушване ще се реши какво обезщетение му се дължи.
