В Южна Америка на териториите, върху които се простирала някога империята на инките, продължават да се откриват малки златни фигурки, наподобяващи самолети. Какъв е бил прототипът за създаването на тези произведения? Остава загадка.
Древните индианци, населяващи територията на провинцията Толима в Колумби,я създавали в продължение на стотици години подобни изделия, разказва новото видео от канала n_l_o във Vbox7.com.
Според специалистите те са на възраст между 1200 -1500 години. За съжаление се е запазила много малко информация за културата и живота им.
Тайнствени сфери от преди 3 млрд. години - "неуместен артефакт"
Учените предполагат, че тези фигурки били използвани като шноли и украшения за ушите и носа, но не могат да дадат обяснение защо формите им приличат толкова много на самолети.
Първоначално те били смятани за "брошки" - чудесни зооморфни модели, направени от древните майстори като имитация на птици, насекоми и влечуги. Кои птици и насекоми, обаче имат на опашките си, например, вертикални стабилизатори?
В очите на непредубедени изследователи тези златни фигурки изглеждат по различен начин - умалени реплики на самолети и други превозни средства.
През 1969 г. американският ювелир Емануел Стауб дал за изследване притежаваната от него крилата фигурка на приятеля си Айвън Сандерсън, известен зоолог, ръководител на Обществото за изучаване на необяснимите явления.
Ученият веднага разбрал, че фигурката няма прототип сред животинския свят.
В същото време няколко авиационни експерти, с които Сандерсън се консултирал, заявили категорично, че това е модел на летателен апарат.
А било установено, че фигурката е на повече от 1000 години. Хората, изработвали тези фигурки, са живели на територията на днешна Колумбия, но творенията им са били намирани не само в Колумбия, но и в Коста-Рика, Венецуела и Перу.
Дали това са наистина модели на летателни съоръжения, решили да проверят германците Ангулд Енбом и Петер Белтинг.
Единият бил медик, а другият – офицер от ВВС. Те решили да построят увеличени копия на крилатите фигурки и да ги изпробват в полет.
Избрали две, които приличали най-много на самолет – тази, която се прославила, благодарение на Сандерсън, и един златен амулет, съхраняван в институт във Вашингтон.
Построените копия били 16 пъти по-големи от оригиналите, съхранявайки пропорциите и особеността на формата им.
Петер Белтинг даже построил моделите в два варианта – с перка и с реактивно задвижване. Резултатът бил зашеметяващ.
Радиоуправляемите модели изпълнявали сложни фигури от висшия пилотаж. Стабилно маневрирали във въздуха и се приземявали уверено, въпреки вятъра.
По време на изпитанията не се забелязвали каквито и да е аеродинамични недостатъци.
Даже при изключен двигател успявали да планират безупречно във въздуха.
Тези изпитания били проведени през 1996 г. и много пъти след това, а през април 1998 г. били наблюдавани от участниците в ежегодния конгрес на Немското общество за авиация и космонавтика.
На какво мнение били учените, авиоконструкторите и пилотите за тази конструкция на апарати? И какво установили след поредица от тестове в аеродинамичните тунели? Вижте във видеото горе
