В края на 70-те години на XX в. в Южна Африка миньори откриват чудати, гравирани с линии, сфери от непознат метал, които по-късно биват подложени на анализ от различни геолози.
В сърцевината на някои от металните кълба учените откриват едноклетъчни организми.
Според геолозите те са от преди 3 млрд. години.
Откакто са намерени, учените описват чудатите предмети и явленията, свързани с тях, и ги причисляват към находките, наречени „неуместни артефакти“.
„Неуместен артефакт“ е термин, който служи като название за праисторически обекти, открити в различни места по цял свят.
Тези предмети сочат ниво на технологични постижения, несъответстващи на времето, когато са били направени.
През 2005 г. сред изследователите се разгаря голяма дискусия по повод откриването и предназначението на металните сфери от региона на Южна Африка.
Диаметърът им е от 2,5 до 10 см и те изглеждат сякаш са направени от ръката на човек, но първите хора от рода "хомо сапиенс" се появяват едва преди 2 млн. години.
Сферите са намерени в слоевете от пирофилит, който се извличал от мината „Уандерстоун”, разположена близо до градчето Отосдал, Западен Трансваал.
Пирофилитът е мек минерал, образуван от седименти, отложени преди 2,8 - 3 милиарда години.
Сферите пък са с метална обвивка, която не може да бъде надраскана от заточен стоманен предмет.
Те са два вида – едните са цялостни, от твърд синкав метал с бели точици, а другите – кухи, запълнени с гъбесто съдържание с бял цвят.
Първите изследвания на “трансваалските сфери” са направени от професорите по геология Дж. Макливър и Андреас Бишоф през 1979 г.
Според Ролф Маркс, бивш отговорник за експозицията на музея на южноафриканския град Клерксдорп, където има няколко такива сфери, разказва:
„Тези кълба са пълна загадка. Те изглеждат така, като че ли са отлети от човек, но в същото време се оказват в онези геологически пластове, когато на Земята не е съществувал никакъв разумен живот.”
Един от тези т.нар. "елипсоиди" попаднал в експозициите на Британския исторически музей. И там служителите на музея с учудване установили факта, че след като бил поместен под стъклото в съответния раздел на експозицията, той започнал бавно и самопроизволно да се върти около своята собствена ос, извършвайки пълен кръг за 128 дни.
За съществуването на тези металически кълба става известно още през 1977 г., когато било решено да бъдат преместени на друго място.
В следващите няколко десетилетия южноафриканските миньори откриват най-малко още двеста такива кълба, като една част от тях имат на повърхността си по три паралелни жлеба.
Малко по-късно станало възможно да се надникне и в съдържанието им – оказва се, че те били покрити с 6 милиметра външен металически слой, а вътрешността е изпълнена от гъбоподобен материал, който при съприкосновение с въздуха се превръщал в прах.
Според една от най-силните теории преди 3 млрд. години тези сфери са попаднали по изкуствен път на Земята.
Това са били контейнери, запълнени с едноклетъчни форми на живот, които преминавали през Млечния път. Възможно е част от сферите да са се отворили и така да се е зародил животът на Земята.
Тайнствена енергия
Според изследователите покритието на кълбата прилича на сплав от стомана и никел, но в природата подобно съчетание не се среща. В последните години на ХХ в. сфероидите привличат вниманието на Джон Хунд от южноафриканския изследователски център в Питърсбърг.
Той отива в мината „Оттосдал” и успява да се снабди с подобен на експоната от музея в Клерксдорп “елипсоид”. Забелязал, че сферата е поразително устойчива.
Южноафриканският учен веднага я занесъл на един свой приятел от Института за космически изследвания при Калифорнийския университет.
Оказало се, че сферата е балансирана изключително точно. Един от участващите в изследването учени от НАСА признал, че те все още нямат технология, която да изработи подобно нещо.
Това би могло да бъде направено единствено при нулева гравитация, т.е. в космическото пространство.
А какви са версиите за появата на металните сфери на Земята и какво общо има Марс - вижте във видеото.
Добави ни в предпочитани източници в Google
