Ж ивотът е изпълнен с множество избори и различни сценарии, ако поемем по един път, а се откажем от друг. Съвременният свят ни дава повече възможности, отколкото са имали предишните поколения. Въпреки многообразието от избори и свръхконсуматорството, хората масово споделят, че се чувстват потиснати, депресирани и недоволни. Сякаш независимо какъв успех постигат, никога не е достатъчно и искат още и още.
От къде произтича всичко това?
През изминалите години на прекомерно благосъстояние много хора загубиха точната преценка за своите граници. Неизчерпаемите и все по-привлекателни предложения ги изкушиха да преминат границите на своите възможности. По този начин изпълнението на техните желания вече не отговаря на действителните им способности, липсва връзка с действителността.
Едни от най-негативните последици на този модел на мислене и поведение са:
- хроничният стрес и бърнаута в здравословно отношение;
- тегленето на кредити във финансово;
- разривът в семейните отношения в личния живот.
Това е цената, която плащаме, когато сме надценили способностите си и искаме повече, отколкото можем да платим.
Нашето време е белязано от вечния страх, че бихме могли да пропуснем нещо. А и как иначе, като сме постоянно включени благодарение на технологиите. Прави ми впечатление, че хора се извиняват, че не са отговорили бързо на съобщение в една от многобройните мрежи, или се засягат, ако не им се отговори на петата минута. Това стоене нащрек в постоянна готовност да не се изпусне нещо някъде, винаги да сме на върха на вълната, да сме най, оказва доста голям психологически натиск.
Този страх отключва човешката алчност да постигнем и притежаваме всичко, което ни се предлага.
Виждаме мечтаните професии, начин на живот и семейно щастие и в нас се събужда желание да сме като другите. Колкото по-податливи сме на подобни утопии, толкова повече се отдалечаваме от нашата собствена реалност и толкова по-малко сме в състояние да се преборим с нещата в нея, които не харесваме.
От доста време вярвам в поговорката, че не е толкова важно какви карти са ти раздадени, а как ще ги изиграеш.
Или иначе казано, как да направиш най-доброто от това, което ти е дадено и и вече си постигнал, вместо да градиш илюзорни кули, които само те отдалечават от щастието и спокойствието. Външността, годините, произхода, детството, семейството, в което сме родени – ние нямаме контрол върху тези аспекти от живота и е чиста загуба на време да се тюхкаме защо обстоятелствата са такива, каквито са, а не каквито ни се искат. Или пък имаме природно заложени качества и умения, за които никога не си даваме времето и пространството да изследваме и помислим как да ги използваме за наша облага. Вместо това се хвърляме да работим и придобиваме нови умения, само защото други го правят или обещават висок статус и позиция в обществото.
Недоволството на повечето хора произхожда от факта, че до този момент не са съумели да извлекат най-доброто от реалността на собствения си живот.
Това в никакъв случай не означава да спрем да мечтаем, да смалим желанията и да се примирим с действителността, когато въобще не ни удовлетворява. Но да оценяваме положителните страни и да се наслаждаваме на вече постигнатото е ключов елемент за хармония и дългосрочно щастие.
Как да преодолеем този порочен кръг и да постигаме желанията си, без да се превръщаме в пленници на вечното илюзорно гонене на успех и статус?
Като всекидневно си припомняме едно простичко правило и неоспорим факт: всяко нещо струва друго нещо. Няма нищо, абсолютно нищо в нашия живот, за което да не трябва да се заплати адекватна цена. По този начин ще избегнем следните разочарования:
- Искаме много пари за малко работа и много свободно време;
- Прехвърляме отговорността за нашите мечти на родители, деца или партньори;
- Искаме здраве, а увреждаме здравето си с начина си на живот;
- Искаме щастлив семеен живот, а не отделяме на семейството си и една частица от времето, което даваме за останалите ни уж важни ангажименти.
Хората днес искаме всичко, ако може тук и сега. Но животът ни би бил много по-лесен и хармоничен, ако осъзнаваме, че когато искаме да имаме нещо, ние трябва да се откажем в замяна от друго нещо. Например:
- Ако искаме работа с по-малко напрежение и отговорности, ще трябва да приемем и по-ниското заплащане, което върви с нея.
- Ако искаме да отидем на екзотична почивка, ще трябва да се лишим от други пера в бюджета.
- Ако искаме да разрешим конфликтите у дома, ще трябва да инвестираме повече време и търпение вкъщи и да подобрим комуникацията.
- Ако искаме да повишим стандарта си, ще се наложи да работим повече.
И другият важен компонент е да се наслаждаваме на постигнатото! Каква е ползата от целия труд, всички цели и стратегии, ако не се радваме на живота? Но как да отдаваме заслуженото на постигнатото?
Като спрем, за да починем. В противен случай губим радостта от всяко нещо още щом сме го постигнали. Вместо да му се насладим, ние сме впускаме след нещо друго, което ни изглежда по-привлекателно. И така до безкрай в постоянна неудовлетвореност. Как да се зарадваме на постигнатото:
- Потупайте се по гърба и се похвалете – сами пред себе си и пред приятели.
- Дайте си лимит на целите за годината и не добавяйте нови.
- Отидете на почивка или поне на кратък уикенд някъде наблизо за разтоварване.
- Наградете се по начин, който е смислен за вас.
- Дайте си известно време да почувствате приятните чувства и да оцените успеха.
Всеки сам избира как да живее живота си и в какво да вложи безценното си време и енергия – понякога съзнателно, друг път не. Хубаво е да осъзнаваме последствията от изборите си и да променяме курса, ако сметнем за необходимо. Така ще носим отговорност за живота си, ще излезем от ролята на жертви на обстоятелствата, с достойнство ще плащаме цената без да мрънкаме и, надявам се, ще бъдем по-щастливи, удовлетворени и балансирани хора.
Ако статията ви е харесала и вие е била полезна, можете да я споделите, за да достигне до повече хора.
Още от автора:
Пролетното почистване-ритуал за привличане на изобилие и нови възможности
Шестото чувство: Ето как ни предпазва от беди и ни насочва в правилната посока
Принципи за щастлив брак от 60-те години на миналия век
