У чени предупреждават, че въртенето на Земята ще се ускори днес, което ще доведе до един от най-кратките дни, регистрирани в историята.
Промяната, предизвикана от гравитационното въздействие на Луната, ще накара планетата да се завърти съвсем леко по-бързо около оста си, скъсявайки обичайните 24 часа с около 1,25 милисекунди.
Въпреки че разликата е твърде незначителна, за да бъде усетена от хората, експертите подчертават, че дългосрочните последици от подобни ускорения могат да бъдат сериозни.
Earth's rotation will mysteriously speed up TOMORROW as scientists contemplate unprecedented move https://t.co/uqNKsj8QO8
— Daily Mail (@DailyMail) August 5, 2025
Според учените, ако ускорението на въртенето продължи безконтролно, последствията биха могли да бъдат катастрофални в глобален мащаб. По-бързото въртене би увеличило центробежната сила, която от своя страна би изтласкала океанската вода от полюсите към екватора.
Дори леко увеличение на скоростта на въртене – само с една миля в час – може да повиши морското равнище с няколко сантиметра в екваториалните региони. Това би било достатъчно, за да потопи ниско разположени крайбрежни градове, които и без това са уязвими от покачващите се води.
При по-екстремни сценарии, при които скоростта на въртене на Земята се увеличи с около 160 километра в час, цели територии около екватора биха могли да потънат под морското равнище, тъй като водите от полярните региони се преместват на юг.
За оцелелите след потенциалните наводнения животът ще стане все по-враждебен, предупреждават учените. Нарушаването на геофизичния баланс на планетата прави тази на пръв поглед незначителна промяна далеч по-опасна, отколкото изглежда.
По-бързото въртене не само ще скъси продължителността на деня, но може и да разстрои биологичните процеси у човека. Ако ускорението продължи, продължителността на слънчевия ден може да се свие до 22 часа. Това би нарушило циркадните ритми и би "избутало" вътрешния биологичен часовник с два часа по-рано всеки ден — без време за адаптация.
Подобни смущения не бива да се подценяват. Изследвания показват, че дори минимални промени, като преминаването към лятно часово време, водят до скокове в случаите на инфаркти, инсулти и пътни инциденти. Постоянна промяна в ритъма би имала още по-сериозни последици.
Астрономът от НАСА д-р Стен Оденвалд също предупреди, че ускореното въртене ще повлияе на метеорологичните модели. При по-бързо въртене ефектът на Кориолис – който определя посоката на въртене на бурите – ще се засили.
„Ураганите ще се въртят по-бързо и ще носят повече енергия“, обясни д-р Оденвалд.
Тези минимални отклонения в скоростта на въртене се следят чрез атомни часовници, които измерват времето, отчитайки трептенията на атоми в специални вакуумни камери. Именно така се определя т.нар. Координирано универсално време (UTC) – глобалният стандарт за отчитане на времето.
През последните години се наблюдава все по-честа поява на т.нар. "къси дни". На 19 юли 2020 г. денят е бил с 1,47 милисекунди по-кратък от средното. На 30 юни 2022 г. – с 1,59 милисекунди. Но настоящият рекорд беше поставен съвсем наскоро – на 5 юли 2024 г., когато едно пълно завъртане на Земята е било с 1,66 милисекунди по-кратко от стандартните 86 400 секунди.
По принцип Земята се завърта около оста си за 24 часа – или точно 86 400 секунди – което определя така наречения слънчев ден. Но въртенето никога не е абсолютно прецизно – могат да се появят леки отклонения от няколко милисекунди, предизвикани от природни явления като земетресения, океански течения и други геофизични процеси.
Допълнително влияние оказват фактори като топенето на ледниците, преместването на разтопената материя в ядрото на Земята и атмосферни феномени като Ел Ниньо.
Всички тези промени се регистрират с помощта на атомни часовници – далеч по-прецизни от обикновените. Последното засечено ускорение е изненадало учените.
